Работи се за привличането на България в антируски „Балто-Черноморски съюз“

Противниците на правителството няма как да спечелят в дълга игра, тяхната е тип блицкриг

В началото на т. нар. мирен преход мимикриращата БКП беше принудена да погази конституцията като постави над Народното събрание временни управи и на кръгла маса довлече кресливи люде да изобразят демократи. От нищо се създаде опозиция, появиха се ДПС и партийки за коалицията СДС. С джангър и пушилка за заблуда на населението.

Трябваше според указанията от Москва и Вашингтон да сдадат властта и сменят системата. Като не успяха да загубят, в центъра на София се появиха тръшкането за непризнаване на резултите от изборите, първите блокади и неподчинения. Станали повод и оправдание пред огромния червен електорат за оставката на президента Петър Младенов и появата на правителство на „националното съгласие“. Оттогава и досега блокадите на улици и кръстовища и физическите агресии срещу полицията и политиците са страхливо бягство от нормални избори.

В резултат на насилието над мнозинството от страна на малцинствени групи често се стига до граждански сблъсъци. Всъщност до бягство от важните проблеми на мирното време. До настъпване на своите мотики, тъй като в такива битки победите често се оказват поражения. Голямата част от българите знаят това от следосвобожденски опит, немалко други се досещат и повечето не участват в протестерщини.

През зимата на 1997 г. те бяха нужни на позитанците и партията СДС. За да се осигури извършването на невиждания преди грабеж на общонародната собственост в полза на партийно назначени бизнесмени. Чрез масови манипулации от информационно и социално-психологическо естество според инструкциите за провеждане на „цветни“ революции. През 2013-а пак се наложи външен фактор за осигуряване на протестерските искания да бъде явен и натрапчив.

Трима сенатори от Вашингтон пристигнаха да принудят правителството на Орешарски да спре работите по „южен поток“. Лично полковник Пардю и 14 западни посланици наложиха да подаде и оставка. Отново нямаше и следи от победа на протестиращи, вувузелещи и блещещи се пред камерите. С всяка година те ставаха все по-малобройни и слаби, независимо, че и партиите от политолигархията слабееха. Защото слабееха и външните фактори.

Натиск върху правителството на Борисов има и сега, разбира се. Явен е за спирането на и на т. нар. турски поток независимо, че са налице и алтернативни източници за газ. Спирането му цели създаване на пречки и неприятности за Русия и Турция едновременно, искат да ги накажат за своеволията им спрямо Вашингтон. Докато едната иска да осигури газ за Сърбия, другата за Косово. Борисов присъства при официалното откриване та „потока“, крайно неудобно лично за него е сега да го спира.

Още по-опасно е за България да дразни едновременно Москва и Анкара в угода на някой далечен. Няма да му влязат в положението, ще го отнесе и страната. Има и все още задкулисен външен натиск, свързан с антируската завера за „Люблински триъгълник“ между Полша, Литва и Украйна. Към него се придвижи Румъния. Активно се работи за привличането на Белорусия и България в „Балто-Черноморски съюз от море до море“. Все старата англо-американска „политика на анакондата“ за обкръжаване на Русия.

Не ни е мястото между Сухоземната и Морската империи. Засега не удрят по масата със заплахи, значи правителството може да не се плаши от протести и да си изкара мандата. Маневрирайки с оглед вероятно влошаване на обективната икономическа и политико-епидемиологична обстановка, дори и на предсрочни избори ГЕРБ може да спечели. Противниците нямат шанс да печелят в дълга игра, тяхната е тип блицкриг. Светкавична война с главни фактори изненадата и бруталният натиск.

На практика, доколкото я имаше, изненадата се изпари още първата седмица. Съществените ресурси се оказаха платените от клиенти на прокуратурата агитки, кресливи „бойци“, фалшиви „възрожденци“, видни грантаджии, непеошници и благоразположеният към тях президент Радев с анархорадикалния си юмрук. И крайно незначителен брой предишни протестери. Евгени Дайнов, бивш председател на“Отворено общество“. Александър Кьосев, участник във финансирани от този институт програми. Възможно е да се обяви още някой промивач на мозъци.

Тези презират онези от „триото токсични“, но са командировани да им оказват интелектуално съдействие. Едва ли си представят как народът български масово следва арменец от вица за „метър на метър уста и два на два език“. Или залутан в мъгляви идеи и щения скулптор. Или озлобен адвокат-джендърист, имащ се за прероден Робеспиер, защото днес няма гилотини. Които опитват да организират метеж в значението му на размирица, безредица, смут. Липсват обаче нужните за целта сили, достатъчни средства и нужното време.

Френетичните възгласи „Ос-тав-ки!“ са напразен опит да се прикрият тежките липси на аргументи и общи интереси, на политическо виждане дори за най-близкото бъдеще. Тези липси ги принуждават с всички сили да отхвърлят възможността за дискусия, търсенето на компромиси и придържането към цивилизовани форми на протест. Искането на гаранции за честни избори всъщност е заплаха за непризнаването им, ако не харесат резултатите. За ремонт на държавата крещят, но не казват, какво точно ще ремонтират и кои ще държат гаечните ключове и отвертките.

Нищо градивно не могат, безотговорни люде са, бива ги само да рушат и то ако остават безнаказани под външен надзор. Дабългаристите не могат да спечелят каквито и да било нормални избори. Стават само за назначенци в служебен кабинет, по милост в редовен бързо се провалят. От тях нищо полезно не могат да очакват нито „недоубитите от държавата“, нито „бойците“ или „възрожденците“. Най-гласовити по площадите са най-гладните.

С миш-маш от кухи лозунги, досаден шум и флашмоби реформи не се правят, още по-малко се сменя система за управление. Тези от протеста дори не знаят какво е това, не познават и сегашната система, нито други по света. Очевидно не го знае и президентът, щом е седнал да прави стратегии, които няма кой и как да реализира. Настоящата е утвърдена от Вашингтон и Брюксел, нищо друго няма да бъде позволено, дори и да е мъдро съчинено у нас.

ГЕРБ може да придобие редица ползи от протестите. Все още може да бъде силна в парламента партия, затова конкурентите не искат да отидат на редовни избори. С изцепките по улиците се изпарява значителна част от фрустрационната агресия. Партиите, хората и институциите постепенно разбират, че при успех на протестерите ще последва ефектът на доминото, а потърпевши ща са и те. Докато отвън явно не натиснат за оставката на правителството, то лесно може да прехвърли предстоящите тежки отговорности върху служебен кабинет и президента.

Предсрочната оставка не е страшна за ГЕРБ стига да е част от добре организирано тактическо отстъпление. Дори с многобройните „калинки“ в администрацията имат значително повече и по-добре разположени на терена сили. Натрупали са много повече финансови и други активи от противниците. По-добре стоят и по отношение на фактора време при ясен времеви разчет на ходовете и активни контраатаки. Едва ли не са спастрили подходящи за компромати материали, отдавна са на власт.

Шанс за ГЕРБ е да излезе от болната ситуация вътре чрез борба навън. БСП и ДПС нямат никакъв интерес да се срине ГЕРБ, тъй като ги очаква ефектът на доминото. Радев като балон се издига все по-далеч от обективната политическа картинка. Слабото звено е премиерът Борисов. Понесе болезнени за самолюбието удари, повечето основателни поради негови и на много гербаджии управленски грехове. Доста изморен е в усложнената от епидемията кризисна среда, долавят се и симптоми на емоционално прегаряне.

Обаче повече не може да си позволява да изглежда разколебан, по детски обиден, объркан и склонен да отстъпва пред натиск. Щом се ангажирал да управлява, налага се да е готов при нужда да прилага и законова репресия. А не като 70-годишния Симеон II да се оттегля при внуците. За разлика от него не си е изкарал докрай мандата, доста е по-млад. Протестите днес заплашват и ГЕРБ, и обществения ред, и националната сигурност в близко бъдеще. Моделът е същият като в САЩ, заплахата е чрез морален диктат през анархия да се наложи либерален тоталитаризъм.

За либералфашизма на Сорос иде реч. С конграчулейшънси всеки е мъжкар, а под обстрел далеч не всеки. В затвора влизат загубилите, а не победителите! Има възможности да слезе от сцената като защитил в трудни времена страната и българите отговорен управник. За какво си се обявил за водач, щом с всички инструменти в ръцете не въвеждаш ред!!!