През 2021 г. са открити над 20 огромни архитектурни детайли - бази, колони, полуколони-стълбове, капители и корниз

Особено впечатляваща е ерата на Принципата

През 90-те години на миналия век третата страна в Европа по притежание на културно-исторически паметници, България, бе буквално “разграден двор”. В политическата и икономическата суматоха на прехода хиляди иманяри разграбваха нашето богато наследство. Те бяха щедро финансирани от прохождащи капиталисти без морал, представящи се като някакви меценати на културата и изкуството. Тогава в България още действаха закони от комунистическия период, а корумпирани полицаи си затваряха очите пред откровените престъпления срещу древните паметници.

Един от най-пострадалите обекти бе римската провинциална столица Рациария. Това е бил много важен римски град край Дунав, а развалините му се намират на 27 км югоизточно от Видин и на 2 км от днешното село Арчар. Самото наименование определя неговото значение за корабоплаването по река Дунав, защото на латински език то означава вид кораб. Римляните основават Рациария през втората половина на I в. при управлението на император Веспасиан (69-79). В чест на успешния край на втората дакийска война през 106 г. пък император Траян дава на града статут на колония, т. е. жителите му се ползвали с привилегиите на римски граждани. Има данни, че около края на I в. в него е настанен за известно време прочутият IV Флавиев легион. След административната реформа на император Диоклециан от края на III в. Рациария става столица на провинция Крайбрежна Дакия до 586 г., когато е разрушен от аварите.

Разкопките на римския град започват още преди 1989 г., когато там работи българо-италианска археологическа експедиция. Най-важното археологическо откритие тогава е проучената резиденция на провинциалния управител на Крайбрежна Дакия от IV-VI в. Също така са добре изследвани многобройни архитектурни фрагменти, скулптури, надгробни плочи и надписи, саркофази. Скулптурните паметници от Рациария са много изящни и се отличават се с високи художествени качества.

После започва позорното разграбване на античния град. В един период там копаят десетки багери, които безмилостно разриват културните пластове и разрушават древните сгради. Целта е само една - да се обръща пръстта, за да могат металдетекторите да търсят монети и други скъпоценни предмети. Никога няма да забравя първото си впечатление на лунен пейзаж с многобройни кратери, който видях, когато дойдох по тези места през новото хилядолетие.

През последните години иманярството у нас до голяма степен бе озаптено чрез законодателство и по-активна работа на органите на реда. И именно тогава отново дойде реда на Рациария. Новата археологическа кампания без съмнение се свързва с името на доц. Здравко Димитров от Археологическия институт към БАН. Той се наложи като отличен изследовател след дългогодишно участие в мащабните изследвания на великия Перперикон, а после приложи опита си и в района край Видин.

Още през 70-те години на ХХ в. се прави пълно въздушно заснемане на Рациария, чрез което се получава важна информация за запазените под земята архитектурни паметници. Един от тях са грандиозните обществени бани (терми), сравними само с комплексите в столицата Рим. Именно там през 2020 г. З. Димитров започва редовни археологически разкопки. А през 2021 г. те се превръщат в мащабна кампания, осъществена благодарение на специалната държавна програма.

С информацията от въздушните снимки археологът вече знае, че термите на Рациария са от “императорски тип”. И ето, че през последните две години са постигнати изумителни теренни резултати, които разкриха част от двора на термите, както и отделни помещения - фригидариум, аподитериум, магазини, вестибюли, части от палестрата. Хронологията на комплекса обхваща периода не само епохата на Принципата (I-III в.), но и на Домината (IV-VI в.) След разрушителните хунски нашествия от V-VI в. тези огромни бани са били превърнати в жилищен квартал и археологическите останки в тях също не са никак малко. А в периода от края на IV и през първата половина на V в. във вътрешността на преустроените терми на римската колония дори е била издигната цяла трикорабна базилика. Това е една от раннохристиянските култови сгради на известната от изворите епископия на Рациария.

Особено впечатляваща е архитектурната декорация и конструкцията на баните от ерата на Принципата. Те са били декорирани в коринтски ордер. През 2021 г. са открити над 20 огромни архитектурни детайли - бази, колони, полуколони-стълбове, капители и корнизи. Отделните помещения на Императорските терми на Рациария са огромни по размери, за което свидетелстват впечатляващите междинни зидове. Те са широки по 2,5-3,2 м., което ги прави по-масивни дори от крепостните стени на римските градове. По време на разкопките са разкрити и значителни части от водопроводната и канализационната система на комплекса.

Без съмнение това са най-големите като площ и мащаби на архитектурните останки римски обществени бани в българските земи. С площта си от почти 9 дка те са сравними с някои от най-големите терми в пределите на Римската империя.

След VII в. Рациария повече не се възражда, но през Средновековието центърът на властта в този район се премества на територията на днешния Видин. Всъщност през римската епоха там също има град, наречен Бонония. Той е създаден през I-II в. като военен лагер, а през II-VI в. се превръща в същински град. Според наличните данни Бонония се е простирала на територията на Стария град (“Калето”) на днешния Видин.

Възниква като лагер на римска кохорта или помощна военна част, изграждаща важния за империята крайдунавски път. Ползва се като охранителен кастел и пътна станция на римската провинция Мизия. През II-III в. градът бележи разцвет, а неговото пристанище обслужва дунавския търговски флот. В края на III - началото на IV в. е създадена мощна фортификационна система, поради което Бонония е причисляван към големите градски центрове на империята.

Разкриването на Бонония също е задължение на неуморимия Здравко Димитров. Вече е известно, че нейната крепост е представлявала правоъгълник с площ около 20 хектара. Северната стена е с дължина около 365 метра, а на западната е към 600 м. Разкрити са 9 кръгли кули с диаметър 19 м и дебелина на стените 3,7 м. На западната стена и вероятно край входната порта пък се намира една от най-големите кули въобще в историята на римската фортификация. Кула №8 има план на десетоъгълник с невероятния диаметър от 35 м и широка 4 м стена!

Античният град Бонония е превзет и опустошен от аварите през VI в. През IХ-Х в. обаче над неговите останки издига снага мощната българска крепост Бдин. Древните историци разказват, че той винаги е пазил Българското царство от идващи от запад нападения. А през ХIII-ХIV в. край Дунав се издига приказен замък, съхранил се по чудо до днес. Често го наричат Баба Вида и в края на ХIV в. там се намирала столицата на Видинското царство и неговия владетел Иван Срацимир. Според последните проучвания то съществува още няколко десетилетия след гибелта на Търновска България под ударите на османските завоеватели в 1395 г.