Икономиката ще нарасне с 4,1% през тази и с 4,6% през следващата година, пише в анализа

Имат по-високи очаквания от служебния министър на финансите

Инфлацията достига 3,5%

БНБ обяви много по-оптимистична прогноза за развитието на родната икономика от последните разчети на служебния министър на финансите Асен Василев. Според базовия сценарий на прогнозата на БНБ през 2021 г. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще нарасне 4,1%. През следващата година ръстът на икономиката ще бъде още по-голям - 4,6%, а през 2023 г. ще има леко забавяне и ръст на БВП с 3,5%.

Само ден преди БНБ да обяви своите очаквания Асен Василев представи прогнозите на Министерството на финансите (МФ), според които ръстът на БВП за тази година ще бъде 3,5%. Другата голяма разлика в прогнозите е инфлацията. Според МФ инфлацията за тази година ще бъде 2%, а според новата прогноза на БНБ - 3,5%. Ако прогнозата на Централната банка се окаже по-точна, в края на годината в държавната хазна ще има повече приходи от предвидените в предложената от министерството актуализация на бюджета. Защото ръстът на икономиката и по-високата инфлация водят и до повече приходи в държавната хазна.

Новата прогноза на БНБ е по-отпимистична от предходната, направена през месец март. Последните разчети на БНБ отразяват очакваните средства, които ще получи България за изпълнение на проекти по Националния план за възстановяване, както и очакваните промени в нетния износ, пише в анализа на Централната банка.
Основна положителна роля за очаквания ръст на икономиката ще има вътрешното търсене, което ще се дължи главно на частния сектор. Ролята на държавния бюджет за ръста на БВП ще отслабва в резултат на премахването на въведените по време на пандемията от COVID-19 антикризисни мерки, които ще бъдат в известна степен компенсирани от нарастване на финансираните със средства от Националния план за възстановяване разходи, посочват от БНБ.

Износът също ще има положителна роля за ръста на икономиката, което ще се дължи на подобряване на икономическата активност в основните търговски партньори на България.

След нарастване на инфлацията до 3,5% през тази година, от БНБ прогнозират инфлацията през следващите две години да се понижи и да бъде съответно 0,8% и 1,1%. Причина за високата инфлация през тази година ще бъде поскъпването на енергийните продукти и на храните, което следва движението на цените им на международните пазари. А очакваното понижение на международните цени през следващите две години ще бъде предпоставка и за намаляване на инфлацията в България.

Рисковете пред осъществяването на прогнозата на БНБ са свързани с разпространението на COVID-19 и по-конкретно с вероятността за ново затягане на ограничителните мерки в световен мащаб.

Финансиране

Жилищните кредити с 14,5% ръст

Хората спестиха 6,6 млрд. лв. за година

Домакинствата държат в банките 63,79 млрд. лв.

Жилищните кредити нарастват най-бързо. В края на юни общият размер на отпуснатите от банките жилищни заеми е над 12,9 млрд. лв., което е увеличение с 14,5% за година, обявиха от БНБ. Явно след като заради пандемията много хора останаха по-дълго време у дома, нарасна желанието им да имат по-голям и удобен апартамент. Много хора купуват имоти и като инвестиция за спестяванията си на фона на ниските лихви по банковите кредити.

Потребителските заеми за граждани също нарастват. В края на юни те достигат 12,6 млрд. лв., което е с близо 9% повече спрямо нивото им година по-рано. Много от тези заеми също са свързани с дома - хората ги използват, за да си осигурят средства за обзавеждане и ремонт на дома.

Увеличение има и при отпуснатите заеми за бизнеса, но в рамките на година то е само с 3,2%. Освен това само в рамките на месец юни дори има спад на общия размер на отпуснатите фирмени кредити с 235 млн. лв. Това означава, че фирмите са погасили повече свои стари задължения отколкото е новото получено от банките финансиране.

За година спестяванията на домакинствата в банките са нараснали с 11,6%, или с 6,6 млрд. лв. В същото време депозитите на фирмите са нараснали с 12,9%, или с 3,3 млрд. лв

По-малко кредитни карти в кризата

Хора и фирми закриват банковите си сметки

Онлайн плащаме по-големи суми

Хората все по-често използват банкови карти за плащане в магазините.

Много хора и фирми закриват банковите си сметки, показват данни на БНБ. В края на 2020 г. броят на платежните сметки в кредитни институции е 12,6 млн., при 13,4 млн. година по-рано. В края на 2014 г. броят на платежните сметки е бил доста по-голям - 15,1 млн.

От една страна заради повишаването на таксите за обслужване на банковите сметки много хора и фирми предпочитат да имат по-малко сметки и закриват тези, които не ползват. Същевременно фирми, които прекратяват дейността си, също закриват сметките си.

През 2020 г. има и спад на броя на кредитните карти в страната. В края на декември те са 1,175 млн. броя, при 1,244 млн. година по-рано. Така се прекъсва тенденцията от предходните години за ръст на кредитните карти. Вероятно това се дължи на пандемията от Covid-19.

Хората и фирмите използват по-често хартиени платежни нареждания за банкови преводи отколкото правят онлайн плащания. Но същевременно онлайн превеждат по-големи суми, показват данните на БНБ.