Предаването „Вяра и общество“ деградира и се превърна в сборно място на ренегати от Православието, непокаяни разколници, светосъдници, самозванци

В Църквата е винаги отворена вратата на покаянието - включително и за Горан Благоев

Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат.
Лука. 17:1

Не всичко е относително. Наистина има добро и зло (защото Той съществува). Наистина има праведни каузи, има и неправедни каузи. Праведни са каузите на светците. Светците свидетелстват за Бога, а Бог свидетелства за светците - чрез чудеса, благодатни знаци и пр. Църквата прославя светците само след като Бог ги е прославил, а Той ги прославя на земята не заради тях (те са вече Там), а заради нас: те са победители на греха и пътеводители към Царството. Затова отношението ни към светците е отношение към Бога. И каузата на светците е праведна и ние следва да се прилепяме към тази кауза. А каузата против светците е неправедна.

В римокатолическата процедура при канонизация е включено и служебно лице наречено „адвокат на дявола“ (advocatus diaboli), чиято роля е всячески да оспорва светостта на канонизирания. Самото словосъчетание (макар че е условно, про форма) разкрива естетическата и духовна несъстоятелност на подобен „съдебен“ процес.

В Православието - слава Богу! - няма такава практика. Но ето че у нас в такава роля преди няколко години се самоназначи Горан Благоев от предаването „Вяра и общество“ по Българската национална телевизия. И то не про форма, а - от сърце. И този негов самоволен естетически, нравствено и духовно пагубен избор стана избор и за БНТ - а сега и лично за всеки негов „поддръжник“. Но злословието срещу Божиите избраници е всъщност проявление на извечното осъждане на Бога. Предупредени сме: не е възможно съблазните да не идват, но всеки на живот и смърт трябва да внимава - да не идват чрез него.

Горан Благоев не е таен богоборец и антицърковник, внедрен в БНТ с цел да хули светци, да клевети архиереи и да руши Църквата. Той е един от нас - и тъкмо затова участта му е поучителна. Години наред неговото предаване беше съвсем прилично. Той работеше с добри намерения. Кога и как го полази тази съблазън? Кога и как нещо се случи - и неговите добри намерения неусетно го отведоха по пътя надолу? Може би това стана през 2012 г., когато той „разкри“ документ, който уж доказвал, че патриарх Максим бил сътрудник на ДС.

Всъщност документът не беше доказателство. Той само обслужваше презумпция за виновност. От справка с тогавашните медийни публикации се вижда, че този документ е бил добре познат на Комисията по досиетата, „но от него не може да се извлече правно основание за обвиняване на съответното лице в съпричастност с ДС.“ Комисията нямаше защо да прикрива патриарха. Същата комисия без да u мигне окото обяви, че 11 от 15-имата членове на тогавашния Св. Синод са имали „агентурно досие в ДС“.

Дори да бе намерено истинско „досие“ на патриарха, все едно в 2012 г. това нямаше да има никакви практически последици. Върху стария патриарх за две десетилетия беше натрупана планина от злословия - един тон повече нямаше да се усети. Освен това разколът отдавна беше мъртъв и погребан. Съвсем друго беше положението в апогея на разкола, когато цялата (земна) власт - законодателна, изпълнителна, съдебна, медийна - беше у неговите врагове. Те разполагаха с всички архиви и с всички документи, включително и с въпросния. Щом тази карта не е била играна от враговете на патриарха, значи е бита. Защо тогава тя беше играна от неговия приятел Благоев, който преди това направи цял хвалебствен филм за патриарха? 

Патриарх Максим обаче остана незасегнат от „разкритието“ и след като почина на 98 г., беше изпратен с неочаквано всеобщо уважение. Бумерангът не улучи целта, но се завърна и порази самия Благоев: в него влезе вирусът на злословието (дух на хула). Духът на хула е отровният двойник на истинотърсачеството.

Съществува убеждение, че злото е истината за човека. А понеже злото е зло, носителите му го крият. И че следователно работата на истинотърсача е в това: да разкрива скритото зло-истина, т. е. истинотърсачът е злотърсач.

Това убеждение е съблазън. Неистина. Да, злото действително е смъртоносен вирус вътре в нас, с чиято зараза цял живот се борим и само Господ знае кои от нас ще го преборят (с Негова помощ). Но не злото, колкото и да е властно и заразно, е истината за човека - а Истината, т. е. Бог.

Оклеветяването на патриарха се оказа заразно и Благоев предприе злотърсачество на по-високо равнище - спрямо светци: св. Серафим Софийски Чудотворец, св. Александър Невски. И понеже става дума за благодатни светци, т. е. за святост, т. е. за Бога, тук няма съмнение Кой е от едната и кой от другата страна. При този избор имаме свобода, но няма равенство и братство. Защото ние, Божият народ, сме братя в Христа, затова не можем да бъдем братя против Христа.

Такова злословие и охулване на светци от националния ефир в България не е имало и при атеистичния режим. Св. Синод, естествено, единодушно постави под църковно запрещение предаването на Благоев. Вместо обаче той да се освести и покае, напротив - превърна предаването си в антисинодален и антийерархичен (т. е. антицърковен) трол - за радост на легион врагове на Бога и на Църквата. Така „Вяра и общество“ деградира и се превърна в сборно място на ренегати от Православието, непокаяни разколници, светосъдници, самозванци... А тяхното последно убежище е димната завеса на „критиката“, борба срещу „цензурата“, борба за „свобода на словото“.

Има две страни. И те не са относителни. И всеки трябва трепетно да внимава на чия страна на съблазънта застава с действията си, с подписа си, с мисълта си, със сърцето си.

След като изгледах на запис предаването „Вяра и общество“ от 6 юни, което стана повод за текущия скандал, се убедих колко тежко е деградирало това предаване. Този път подбраните говорители злословеха против сътрудничеството на държавата и Църквата (отпуснати допълнителни средства за Рилския, Бачковския, Троянския манастири и т. н.). Те не доказваха злото, дори не го търсеха - а предварително го „намираха“ (т. е. раждаха).

В интернет тръгнаха подписки „за“ и „против“ предаването на Горан Благоев. И всеки, който се подписва в тях, трябва да осъзнае кой път избира.

Нека не се лъжем. Не става дума нито за плурализъм, нито за свобода на словото, нито за цензура, нито за намеса на Църквата, нито за критиката в Църквата, нито за пари, нито за имоти, нито за политика.

Да. В земната Църква има безброй човешки нередности и те трябва да бъдат изправяни. Да. Уставът не се спазва, а трябва да се спазва. Да. Трябва да има строг надзор над приходи, разходи, счетоводство и пр. Да. Всякакви злоупотреби и разхищения трябва да бъдат пресичани. Да. Българската Църква има недостатъчна социална дейност. И т. н. И т. н.

Но всички знаем, че не това е същността. Евангелието помни един радетел за социална дейност, който критикуваше разхищенията и казваше: „Защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?“ (Иоан. 12:5) Всички знаем, че същността на тази „критика“ не е в мирото, парите и сиромасите.

Божият дар на свободата означава, че можеш свободно да избереш Бога и можеш свободно да избереш греха (т. е. смъртта). Но грехът е зло. Божият дар на свободното слово означава, че можеш да избереш истината и можеш свободно да избереш и злословието.

В Църквата истината за човека е доброто (докато той сам не избере противното). В Църквата е винаги отворена вратата на покаянието - включително и за Горан Благоев. Покаянието не е поражение на човека, а поражение на вируса на греха в човека. То е най-велика победа за каещия се.

Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. (Гал. 6:7)

*Авторът е богослов и публицист, автор на многобройни статии и няколко книги на теми, свързани с историята, изкуството и православната култура.