Пророчествата на известния банкер и политик от миналото Атанас Буров

Частната собственост - казва Търновската конституция - е свещена и неприкосновена

]

Атанас Буров е една от най-любопитните личности в политическия и обществен живот на Третото българско царство. Роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица, Буров оставя трайна следа в нашата история като виден индустриалец, политик и държавник. След 9 септември 1944 г. е в опозиция, но комунистическата власт го осъжда на 20 години лишаване от свобода. Умира през 1954 г. в Пазарджишкия затвор, гробът му е неизвестен и до днес. Преди смъртта му журналистът Михаил Топалов (псевдоним на Михо Памукчиев) взима пространно интервю от него. То е публикувано за първи път във в. „168 часа“ през 1990 г. Поради непреходното историческо значение на казаното от Атанас Буров вестник „Труд“ публикува отново интервюто в поредица с продължение във всеки следващ брой.

- Господин Буров, вие споменахте за силите, които крепят властта. Кои са според вас най-големите сили, на които тя се опира?

- Всяка власт, независимо коя е тя - освен узурпаторската, се крепи на три най-важни сили. Първо, селяните, които произвеждат благата за софрата. Второ - властвуващите, които държат властта в ръцете си и ползуват нейните блага. И трето - демосът - тълпата. Народът - в това число влизат работниците, лумпените, пенсионерите, с една дума, хората, които не произвеждат блага за софрата.

- Защо поставихте в това число и работниците? Те произвеждат блага.

- Поставих всички зависими от софрата хора. Те са най-зависимите. Защото те зависят от волята на онези, които им дават работа и хляб. Само селянинът на света е фактически независим. Само той може да устои на ударите на кризата, на сиромашията, на немотията, на глада. Никой друг. Защото има винаги под ръка каче със зеле и с туршия, чувалче с боб, чувалче с булгур, чувалче с брашно и крина жито. Селянинът е фактор на прогреса и на регреса едновременно. За земята си той е готов да убие и себе си, и света. Затова аз се чудя на куража ви да натикате селянина в колхоза и да очаквате от него благодарност и работа. Няма работа. Българинът работи само на своята нивка, със своите вол, овце или биволи, с конете или с кравата и с мулето, впрегнати в един ярем - но да са негови. Българинът има едно много ценно, но и много лошо качество - като се заинати, таковал си е майката.

И той, като влезе в кюпа, помнете ми думата, ще ви прави сечено на всяка крачка и скрит саботаж. Ще ви прави мъртви стачки.

]

- Какво значи това?

- Ще дава вид, че работи, но няма да работи. Ще ходи на полето, ще се почесва, ще се побутва, но няма да вади хляб от земята и блага за софрата. А всичко на този свят чака от селянина. И работникът, и гражданинът. И ученикът, и пенсионерът. И студентът, и войникът. Господин Памукчиев, запомнете го веднъж завинаги - дупе ви лъже вас, дето си въобразявате, че ще построите комунизъм. Няма да го построите. Това е една фикция. Едно бълнуване, една далечна мечта, както християнството, както мохамеданството, както всяка една религия. Религията е мечта, блян, залъгалка за масите, за народа. Аз не вярвам в бога. Не вярвате и вие. Но и двамата отиваме на черква, защото това е кино, театър, зрелище. Това е нашата опера и оперета. Аз, като преценявам нещата, господин Памукчиев, виждам, че вие, комунистите, в момента живеете с илюзии.

- Какви илюзии?

- За всичко.

- Как така за всичко?

- Точно така. За всичко. Всяко нещо, за което се борите или говорите, в моите очи е една красива илюзия. Вие например си въобразявате, че ще стигнете Европа и света за двайсет години. Как така? С какво? И кой ще ви позволи това?

С какви средства ще се движите напред, за да настигнете и да изпреварите Европа, света, да победите? He-е. Никой няма да ви позволи. На вашата колесница ще се подлагат и динени кори, и пръти. Защото вие застрашавате света.

- Как?

- Като нарушавате човешките закони и законите на природата.

- Кои човешки закони нарушаваме?

- Първо. Основният закон на живота, че селото трябва да се префасонира по ваш образец - в колхози. Това са глупости. Човек е силен и властен само на своята педя земя. Частната собственост - казва Търновската конституция - е свещени и неприкосновена. Тя не може да се закача. Тя е гарантирана от конституцията. Вие си правите ваши закони, ваша конституция. И тъй като селяните са 80 на сто в България, то вие ще имате 80 на сто опозиция - явна, тайна, скрита и открита.

Защо си създавате такива излишни врагове?

Дайте на селянина да работи, да произвежда, да носи на пазара, да се бъхти по 22 часа на денонощието и вие ще бъдете богати. Нали към това се стремите - да стане богат народът. Богат е този народ, който има богато село. Защо падна от власт Сговорът на 21 юни 1931 година?

- Защо?

- Защото оглади селото и го разори. Затова... на нас, на Сговора, ни такова майката селото. Селянинът.

Ние бяхме подработили много добре нашата изборна машина и нашата платформа. Изборите са машина - това да го знаете. И то най-умно изработената машина. Няма по-съвършена машина от нея. И с нея се правят най-големите машинации.

- Правили са се някога, но не и сега.

- Живеете с илюзии, г-н Памукчиев. Вие сте младо момче, доверчиво и честно. И искрено вярвате, че онова, което ви говорят вашите лидери, е истина. То не е истина. Никога не е било истина това, че работническата класа е призована да обнови света. Знам, знам вашия „Интернационал”, знам текста му по-добре от вас. И ние на младини сме ходили на митингите и сме го слушали в Европа. Аз съм слушал Плеханов, казах ви вече. В Женева, в Швейцария бе пълно с анархисти, социалисти, народоволци и всякаква друга сган, която живееше с илюзии като вас. С илюзии живяха и Кръстьо Раковски, и Димитър Благоев. Те не знаеха, че като се вземе властта - оттам започва борбата, мъките, трудностите. Борба, която няма край. Епична борба - но борба със селянина главно.

Защото той след революцията се явява главната спирачка. И ако не се последва примерът на Великата френска революция - да се даде земя на селянина (а не да му се взема, както правите вие), победа няма да има.

Селото е основната маса на всяка армия - 80 на сто от войниците са селяни. Ако вие, комунистите, се откажехте от колхозите - което е немислимо при вас, с топ не могат ви разби.

Държите ли на колхозите, ще държите пръча за мъдете.

Ще стискате, ще го доите, но мляко няма да видите.

Пръч мляко не дава. Той само вони и търси нещо да понатегли... Мляко дава овцата, козата, кравата, биволицата. И ние в България сме оцелявали винаги, защото сме имали добитък, овце, кози, крави, биволици, свине, коне, стока... Стока за пазара.

(Следва в утрешния брой)