В рамките на Византийската империя градът преживява нов икономически подем

Във възродената твърдина отново център е древната църква „Св. Никола“

Едно време беше модерно през почивните дни да прескочим от София до Мелник. Там можеше да пийнем по чаша от прочутото червено вино и да се разходим из улиците на възрожденския град. Да отидем до красивия Роженски манастир и да опитаме там от вкусното сладко от зелени смокини. Разбира се - да видим високо запазените руини на Болярската къща и да се изкачим до замъка на деспот Алексий Слав, кацнал на живописните бели скали. И да се потопим в миналото на този невероятен край на българската земя. Сега ще направим тази разходка по покана на д-р Виолета Нешева, която вече десетилетия проучва древните паметници на Мелник.

“Богозидан град” Мелник е наречен в една грамота на сръбския крал Стефан Урош V от 1356 г. Преди това той вече има хилядолетна история. Началото се крие в периода IV-I в. пр. Хр., когато районът около Средна Струма се населява от тракийското племе меди. Заселниците са привлечени от зелените гори на близкия Пирин, плодородните полета, пълноводните реки и мекия климат. Те обаче преживяват драматични нашествия като походите на македонския цар Филип II (359-336 г. пр. Хр.) Малко преди началото на новата ера тукашните земи са покорени от римските легиони и са присъединени към голямата провинция Македония.

През I-III в. селището на територията на съвременния Мелник бележи разцвет. Централно място в него заема платото “Св. Никола”, даващо сигурно убежище на обитателите с отвесните си склонове и отличната видимост към околността. А в самия му център, върху останките от старо тракийско светилище, е издигнат монументален каменен храм. От север към него се влиза през ограден двор с тържествен вход, украсен с йонийски и дорийски колони. Открит при разкопките надпис свидетелства, че култовата постройка е издигната през 97 г. по времето на император Траян.

Така храмът е августейон, място, където се изповядва култа към римските императори. Същевременно откритите при проучванията находки показват, че светилището е свързано и с богинята Артемида. Този култ е особено разпространен по средното течение на р. Струма. В представите на местните хора тя замества тракийската Бендида, почитана като Велика богиня-майка и водачка на душите на покойниците в отвъдния свят. Разбира се, в оброчището тачат и популярния през римската епоха Тракийски конник. На един релеф от 215 г. той е в облика на древното тракийско божество Дионис. Античният храм е разрушен жестоко във втората половина на IV в. Най-вероятно това дело е извършено от нахлуващите варвари-готи или от фанатизирани привърженици на новата религия, християнството.

Наличието на такава култова сграда не трябва да изненадва, защото през I-IV в. селището е център на императорско имение, включващо обширни селски земи по р. Струма и югозападно от Пирин. Този статут датира именно от времето на император Траян. Заедно с местното население тук се заселват множество римски ветерани от тракийски, италийски, гръцки произход. Според данните на античните историци, може би селището тогава се нарича Гарескос.

След драматичните промени от V-VI в. и нашествията на хуни, авари и славяни плодородната долина край р. Струма влиза в границите на Византийската империя. Невралгичното място изисква създаването на важно укрепление. Тогава естествено защитеното плато предлага своите възможности. Поради самата природа не се налага неговото заобикаляне отвсякъде с каменни стени. Крепостта е издигната по дългия хребет и над р. Мелнишка, откъдето се открива великолепна панорама към околността.

С тази твърдина е свързана най-старата и най-голяма църква в средновековния Мелник, посветена на видния християнски светец Николай. Тя е издигната при управлението на император Юстиниан I Велики (527-565) върху руините на старото светилище и сякаш нагледно доказва приемствеността в човешките религии. От самото начало храмът е замислен като великолепна трикорабна базилика, способна да приема многобройните почитатели на новата религия. Два реда колони разделят почти квадратната вътрешна част на църквата, а от изток тя завършва с олтар от три полукръгли апсиди. Последният е отделен от централното пространство чрез ниска преграда, оформена с колонки, фризове и парапетни плочи с фина релефна украса.
Учените не изключват възможността крепостта с монументалната църква да е резиденция на епископа, чиято катедра се намира в античния град под днешния Сандански. Те обаче имат краткотраен живот и са разрушени при някое от съдбоносните за района земетресения - вероятно в края на VI или първата половина на VII в. Сградите и укрепителните съоръжения не са поправени поради обезлюдяването, настъпило вследствие на масираното славянско заселване от това време.

С това заселване за древния Мелник започва важен исторически етап. Земите по Средна Струма са присъединени към новосъздадената българска държава след успешния поход в земите на Македония през 837 г. на известния военначалник на хан Персиан, кавхан Исбул. Археологическите проучвания показват, че именно тогава запустялата твърдина върху белите скали се възражда. През Х-ХI в. старите крепостни стени са поправени, а на места са изградени нови. След голямата си победа над армията на цар Самуил при Ключ в 1014 г., самият император Василий II Българоубиец пристига в Мелник. Според хронистите градът е извънредно здрава крепост, построена на една скала и опасана отвред със стръмни и много дълбоки пропасти.
Във възродената твърдина отново център е древната църква “Св. Никола”. Тя е възстановена по план и с размери като в предходната епоха. Променени са само някои от архитектурните детайли. Открита е и кръщелня, където през IХ-Х в. възрастни хора са покръствани в новата вяра. И тук д-р Виолета Нешева изказва смела хипотеза. Тя допуска, че храмът “Св. Никола” е една от седемте съборни църкви, построени в Македония от княз Борис-Михаил след покръстването на българския народ в 865 г. Вероятно после епархията влиза в създадената от цар Симеон през 893 г. епископия Велика, а при цар Самуил е подведомствена на близката митрополия Струмица, подвластна на Охридската патриаршия.

Вече в рамките на Византийската империя Мелник преживява нов икономически подем. По думите на арабския географ Ал-Идриси през ХI-ХII в. той е голям и прочут град с обработени полета, села и ниви. Мелник е център на административната област Стримон. Според епархиален списък от 1179 г. той продължава да бъде епископска катедра. Така крепостта посреща освобождението на България от византийска власт през 1186 г., когато за нея настъпват нови и драматични времена.

Има и още един любопитен исторически щрих за тази епоха. По времето на византийския император Мануил Комнин (1143-1180) районът се очертава като една от най-добре организираните богомилски общини на Балканския полуостров. Гръцкият вариант на името на града, Мелениква, дори става синоним на еретическа общност. Това е отбелязано в официалния протокол от големия паневропейски богомилски събор във френския град Сан Феликс дьо Караман, проведен през 1167 г.