Явно нашето Министерство на истината, именуващо се още като Министерство на електронното управление, счита, че трябва да следваме техните прийоми и способи

Хора ще следят и доносничат кой какво публикува като представят събраната информация на... частни компании и медии

Новината, че Министерството на електронното управление ще създаде звено за мониторинг и анализ на това какво се случва в социалните мрежи и медийния пейзаж, мина сравнително незабелязано.

По думите на министър Божидар Божанов, по чиято инициатива ще създаде това звено, "идеята е министерството да следи тенденции, да следи разпространение на определени наративи - как те текат във времето, кога се засилват, кога отслабват, да ги свързва със събития в реалния свят и да предоставя на министерствата доклади за теми, които са свързани с тяхното поле на компетентност".

Божанов публикува в блога си подробна информация за начина, по който държавата смята да противодейства на фалшивите новини и дезинформацията. Няколко са точките, които ни навеждат на сериозен размисъл, напълно оборвайки думите му, че нямало да става дума за следене, без значение в какви подходящи думи е облечено то.

Втора точка - „по моя инициатива ще бъде създадено аналитично звено, което да следи за дезинформационни наративи и кампании и да информира своевременно заинтересованите страни (органи на власт, частни организации, медии).“ 

Да преведем - хора ще следят и доносничат кой и какво публикува, като предоставят събраната информация на... частни компании и медии. Интересен е въпросът откъде ще идва финансирането на тези компании и стриктно подбрани и одобрени медии. Защото както има пропаганда от едната страна (която и да е тя), така има и от другата. И съответно спонсорите на едните, ще преценяват кое е дезинформация. Нещо като „добрите“ и „лошите“ олигарси, като принципът ще е сходен - нашите са добрите, чуждите -лошите.

Пета - „С Института за публична администрация, който се грижи за обученията на държавните служители, започваме да промотираме техния курс за медийна грамотност към държавните служители.“ Да разясним - ще има обучения, финансирани от държавата, които ще определят какво да четат хората. Звучи ли ви познато? Прави сте. Да се върнем почти половин век назад: „Телеекранът едновременно приемаше и предаваше. Приемаше всеки звук на Уинстън освен едва доловим шепот; нещо повече - Уинстън можеше да бъде не само слушан, но и гледан, когато е в обсега на металическата пластина. Разбира се, никой не знаеше дали в момента го наблюдават или не. Можеше само да се правят предположения колко често и по какъв принцип Полицията на мисълта се включва в индивидуалните системи. Не беше изключено и да следят всички през цялото време. Във всеки случай, можеха да се включат в системата ти, когато си поискат.“

Да, не е утопия, реална инициатива е - правителството ще определя какво е фейк, какво е дезинформация, и ще филтрира новините, защото народонаселението е неграмотно и „нищо неподозиращо“. Регулация на медиите. По какви и по важното - по чии критерии ще се разграничават правилните/верните от неправилните/неверните новини, е интересен въпрос. Е, разбира се, ще има предварително зададена и одобрена матрица, която служителят ще трябва просто да следва. Колко удобно и практично.

„Вдясно от диктографа се намираше малка пневматична тръба за писмени съобщения, вляво - по-голяма за вестници, а в стената отстрани, но подръка, имаше голям продълговат процеп с капак от телена мрежа. Той беше за ненужната хартия. Ако някой знаеше, че даден документ подлежи на унищожение, или даже ако видеше ненужен къс хартия, автоматично вдигаше капака на най-близката дупка на паметта и го изхвърляше, откъдето струя топъл въздух го понасяше към огромните пещи, скрити някъде в подземията на сградата.“

Продължаваме с писанията на министър Божанов - „Именно затова обмислихме регулирането на това как Фейсбук и други големи онлайн платформи трябва да контролират тези процеси. Но не да преценяват кое е вярно и кое не, а да НЕ промотират алгоритмично това съдържание, което е споделяно чрез съмнителни мрежи, от съмнителни източници.“Така - регулация, която ще ограничава достъпа на потребителите до съдържание, споделено от неодобрените източници. Ще се прикрива определена информация. На това не му ли се казва, или поне доскоро не му ли се казваше цензура?

Къде е границата? Кой я определя? Кой я финансира?

Нататък по Божанов: „Извън тази регулация, държавните органи следва да имат яснота какво се случва, за да могат да реагират. Капацитетът за обмен на информация и комуникационна реакция е ключов аспект. Друг ключов аспект са и проверителските организации, които могат по-обективно от правителството да проверяват факти.“ Проверителските организации и обменът на информация са трогателни словосъчетания, предизвикващи различни неприятни физиологични реакции сред читателите. Някои от по-възрастните се връщат назад в годините, припомняйки си как преди 90-та година тоталитарните общества, сред които и нашето, също контролираха, проверяваха и следяха населението, опитвайки се да спрат „лъжите“, идващи от идеологическия враг. Било чрез доноси, било чрез надзираване.

„Впрочем целият Архивен отдел беше само един клон на Министерството на истината, чиято първостепенна задача бе не да реконструира миналото, а да осигурява гражданите на Океания с вестници, филми, учебници, телеекранни програми, пиеси, романи - с всевъзможни информации, инструкции или забавления, от паметник до лозунг, от лирическо стихотворение до биологически трактат и от детски буквар до речник по новговор.“

Отлично прилагане на концепцията за „Големия брат“ и всевиждащата организация (в нашия случай - проверителските организации) от анонимни наблюдатели, които чрез екраните си са навсякъде - на публичните места, в администрацията, в частните домове...

И последно от творенията на министъра ни, но не последно място по важност: „Насочената дезинформация към нищо неподозиращите потребители е системен риск за нашето общество и трябват адекватни мерки за противодействие. Важно е темата да бъде в политическия дневен ред, за да има осъзнаване и обсъждане, а Министерството на електронното управление ще бъде в центъра на този дневен ред.“

„Нищо неподозиращите потребители“ третира хората като лишени от разум същества, принизявайки ги до неодушевени предмети, които трябва да бъдат моделирани, позиционирани и правилно ориентирани в случващото се. А случващото се, както знаем, бива дефинирано отново от хора. Хора, които са от едната страна на барикадата, пак без значение коя. Днес ще е добрата и правилната, утре ще е лошата.

Тъй като в основата на тази инициатива стои амбицията за справянето с руската дезинформация, явно нашето Министерство на истината, все още именуващо се Министерство на електронното управление, счита, че трябва да следваме техните прийоми и способи. Как всъщност се опитваш да ограничиш една пропаганда, като използваш и популяризираш нейните методи, е въпрос, чийто отговор не е толкова еднозначен. Да, някои ще реагират първосигнално, заявявайки - с техните камъни по главите им. Но нима пропаганда няма от всички посоки? Но нима утре няма управляващите да са други, а вие да сте създали опасен прецедент? Но нима проверителските организации няма да получават пари от заинтересовани по един или друг начин структури? А тях кой ще проверява, следи и контролира?

И точно както в романа „1984“, действието и при нас се развива през април...

„Целият процес на мислене ще е различен. Фактически няма да има мислене, както го разбираме сега. Правоверността не означава мислене, а липсата на необходимост от мислене. Правоверността е безсъзнателност.“

Вероятно съвсем скоро най-голямото престъпление ще е мисленето. Един доскоро дистопичен свят, умело осъвременен с методите и технологията на пропагандата от уж отдавна отминали времена. Цел - една - възпитаване на гражданите в лоялност към управляващите, които ще осигуряват на питомците си всичко необходимо, без на хората да им се налага да мислят.

„А ако всички останали приемаха лъжата, налагана от партията, ако всички документи твърдяха същото - тогава лъжата минаваше в историята и ставаше истина. „Който контролира миналото - гласеше лозунгът на Партията, - контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.“