Легендарният футболист Божидар Искренов е петият гост на Владимир Памуков и "Труд news" в подкаста „Код Спорт“. В разговора легендата с прякор Радостта на народа разказа много истории, които България за първи път чува. И не се притеснява да говори по всички теми – за съперничеството между „Левски“ и ЦСКА, за които игра, за лактите срещу съперниците и как случайно започна кариерата му на „Герена“.

Разговорът беше в зала на славата „Христо Стоичков“. Камата е един от големите приятели на Искренов и също така ВИП-гост при представянето на неговата книга „Историята“ в Чикаго и Торонто.

- Как започна приказката ти в „Левски“?
- Имам двама приятели, преместихме се на „Герена“. Беше преди да почнем училище. Беше на стария стадион, ужасна сгурия. Такива бяха годините. До игрището имаше къщи. Отидох на стадиона, седнах на пейките. Започнаха тренировка. Имах интерес, но бях нов. Чаках да почна в 44-о училище. По едно време се разделиха на два отбора. Единият отбор беше с 10 души и треньорът ме попита дали искам да играя. Бях с гуменки. Свършва тренировката и чакам моите приятели. Треньорът излезе и каза да донеса две снимки с акт за раждане. Моите приятели ми казаха: „Вече си в отбора!“ Това ми е първото стъпване на стадиона. Възхищавах се на всички в „Левски“, мечтал съм си като дете да вляза в съблекалнята. Когато почнах да играя, нямаше такава информация. Имаше няколко вестника. Имах си един любим футболист – Стив Арчибалд от „Тотнъм“. Сигурно е имало много по-добри от него. Но не мога да не се възхищавам на Павката Панов, на всички, които ми помогнаха. За мен беше шок, когато трябваше да отида от съблекалнята на юношите при мъжете. Очаквах първо да изнеса конусите. Бате Сашо Костов обаче излезе и ми каза да влизам вътре и да се събличам. Бях на 16-17 години. Не ме ли бяха приели, щях да се срина.

- На 10 май 1980 година дебютира срещу „Славия“?
- Беше един страшен дъжд. Не знаех, че Иван Вуцов ще ме пусне. Помислих, че се е объркал. Все пак беше дерби със „Славия“. Там бяха Чаво Цветков, Жужо, Ваньо Костов. Биха ни само с 2:0. Не знаех къде се намирам. Бях разочарован от загубата, но се амбицирах. На следващия мач – пак вътре. Старите нищо не могат да кажат, сигурно са се ядосвали. С двубоите ми дойде самочувствието.

- Казваха, че си като трети син на Вуцов.
- Той е един от най-големите тарикати във футбола – като треньор, като ръководител. Вуцов ми подаде ръка. Караше ме и да лъжа на терена. Години след това в националния отбор той знаеше какво мога, че ще направя нещо. Имал е такова чувство. Във вилата на Вуцов отидох в един студ след мач срещу „Черноморец“. Вратарят им Любо Шейтанов ме удари като боксова круша и скъсах аддуктор. Отидох в Германия да се лекувам, Франц Бекенбауер ме посрещна. Когато се върнах, останах във вилата на Вуцов. Той идваше да ме взима, ходихме в Парка на свободата. Затова живеех там, а не заради режим или други глупости. Беше много строг, но и много готин. Знаехме какво се случва всеки ден. Понеделник – чики-рики. Вторник – готов бях да спра с футбола от тренировката. Нямаше гъзарски анцузи, потници. 

- На какво се дължеше бумът на „Левски“ с млади играчи като теб, Боби Михайлов, Ники Илиев, Краси Коев?
- Щеше да е още по-голям, ако не бяха направили тази простотия на мача с ЦСКА. Върнаха ни не знам колко години назад. Емил Спасов трябваше да иде в „Порто“, те го извадиха от футбола. „Левски“ беше шампион, взеха ни титлата. В Африка го няма. Кокала, Боби, Пламен Николов, Емо Спасов, Ицо Стоичков, Коце Янчев. Аз бях след операция и не играх. Искаха да ме накажат въпреки това. Това е най-голямото дерби. Без „Левски“ и ЦСКА няма футбол в България. Пълни глупости, че сме се били в тунела. С Джеки Димитров се разделихме – единият в едната страна, другият в другата. Сега има много по-скандални мачове. Не можеха да си помислят, че ще вземем трите купи. Дербитата между ЦСКА и „Левски“ трябва да се играят в последния кръг на „Васил Левски“. Няма значение кой на кое място е. Играл съм и в двата отбора, бил съм и в „Ботев“ (Пд). Но без двата гранда няма кой да иде на стадиона.

- Какво те свързваше с Джеки, капитана на ЦСКА?
- Спахме заедно толкова години! Така си дойдохме и така останахме до последно. Освен че бяхме колеги, нашето с Джеки беше огромно уважение. Той беше уникален футболист – ум, предвидливост. Присъствието му в националния отбор лъхаше респект. Беше и на другото ниво уникален. Не съм можел да го закарам вкъщи. Колко пъти заедно сме били.
Били сте заедно в бара с играчи на ЦСКА, а на другия ден на живот и смърт. Това го има в играта. Играех с лакти и не го крия. Гледах къде е съдията и издебвах момента. Тънкост, инстинкти! Това не се учи. Срещу никого не ми е било трудно да играя.

- Игра в Испания и Швейцария. Можеше ли по-добре да се развият нещата?

- Малшанс! Играем със „Сарагоса“ първи мач срещу „Еспаньол“. На вратата беше Н'Коно, вратарят на Камерун. Останах сам срещу него, излъгах го и вече да я вкарвам. Този кога стана, направи ми шпагат и ми обърна глезена. С Наско Сираков само се редувахме на рехабилитации. Изпуснах мачове и трябваше да се прибера. После избирах между Швейцария и „Аустрия“ (Виена). Предпочетох „Лозана“. На Женева на аерогарата имаше пет коли с костюмирани, все едно извънземен чакат. Разбрахме се на една маса, пет души бяхме. Съгласиха се да звънна по телефона и се обадих на жена ми. Тя се развика. И изпълниха всички условия.

- А можеше да играеш и в „Щутгарт“, който два пъти победихте с „Левски“...
- Тези мачове са уникално изживяване! Бях хванал бас с Джони Велинов на едно шише, че ще вкарам на братя Фьорстер между краката. „Щутгарт“ беше най-силният отбор в Европа. Истина е, че имаше интерес. Шофьорът на рейса на „Щутгарт“ дойде след мача и седна до мен в бара. Извади един плик и каза „това е“. До 24 часа взимаш германско гражданство, 5 милиона марки ти е договорът за 5 години, имаш подготвен договор за реклама с „Адидас“. Ще те заведа в „Мерцедес“ да си избереш каква кола да караш. В един момент от кариерата ми имаше вариант да отида и в „Хамбургер“.

- Защо не беше част от националния отбор на славното американско лято през 1994 година?
- Всички ми казаха, че съм малоумник, че не съм отишъл. Казах, че така съм решил. И съжалявам, и не съжалявам за това решение. Щях да бъда на две световни първенства, с което много малко хора могат да се похвалят. Но ако бях отишъл, дали пък щяхме да стигнем до четвъртото място.