Ще има осветяване на предишното управление, щом Радев е казал, така ще е! Това бяха едни от първите думи на новия служебен вътрешен министър и вицепремиер Бойко Рашков след встъпването му в длъжност. Той обеща на обществото спокойствие, активно противодействие и превенция на престъпността. Както и че МВР ще подходи с необходимата отговорност главно към изборите на 11 юли и ще вземе всички мерки, които законът предвижда за функциите, дейността и правомощията, така че да гарантира на българското общество провеждането на честни, прозрачни избори, за които няма да има основание за оспорване.

Още преди изборите на 4 април усилено се заговори, че Бойко Рашков ще бъде една от главните фигури в евентуално служебно правителство, назначено от президента, ако партиите не могат да излъчат редовно.
Може да се каже, че Рашков е идеалният кандидат за поста си, не само заради богатата си професионална биография, но и заради заявения хъс да разобличава “лошите”. Заради което бе естествено да си изпати, когато властта беше друга.

Вероятно първите стъпки на служебния министър ще бъдат да смени ключови фигури в МВР - главния секретар, шефове на служби, областни и по-низши ръководители на вътрешното ведомство в страната. Но това е естествено - правили са го всички, които са сядали в креслото на ул. “Шести септември”.

Да видим обаче кой е Бойко Рашков? Бил е директор на Националната следствена служба, назначен с Указ на президента през 1995 г. Също така е заемал поста заместник-министър на правосъдието от януари 2008 г. до май 2009 г., от 2013 год. до декември 2018 год. е председател на Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Последно беше член на Правния съвет на президента Румен Радев.

Роден е на 28 септември 1954 г. в село Огняново, област Благоевград. Завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет. От 1981 г. до 1992 г. е следовател в Районна следствена служба в София, а от 1995 г. директор на НСС. Няколко години по-късно (2001 г.) е избран за народен представител от БСП в 39-ото Народно събрание, където е член на правната комисия и заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. В периода януари 2008 г. до месец май 2009 г. е заместник-министър на правосъдието.

От 2013 г. е избран от Народното събрание за председател на Национално бюро за контрол на специални разузнавателни средства. Продължава да преподава в Юридическия факултет при УНСС, където е доцент по наказателно-процесуално право. В същия факултет е избран за ръководител на катедра “Наказателноправни науки” през 2016 г.

Рашков меко казано недолюбва сегашния главен прокурор Иван Гешев и предшественика му Сотир Цацаров. По-долу ще припомним само два факта от последните години, когато Бойко Рашов ги критикува в прав текст.

През юли 2020 г. Гешев организира акция в президентството - тежковъоръжени нахлуха в сградата, иззеха документи, по-късно бяха публикувани извадки от разговори, записани със СРС. Коментарът на Рашков тогава бе: “Основанията за освобождаването на главния прокурор са в Конституцията. Ситуацията е такава, че може да се обсъжда дали главният прокурор нарушава законите на страната и дали не уронва престижа на съдебната власт, и на базата на това Висшият съдебен съвет да вземе своето решение... Призивите на протестиращите за оставка на главния прокурор са напълно основателни. Това са безпрецедентни действия от страната на главния прокурор в световен мащаб... В старанието си главният прокурор да благодари на Бойко Борисов, че го е посочил за главен прокурор, той нарушава законите в нашата страна”. Каза го в ефира на БНР. И продължи: “Когато главен прокурор започне да нарушава законите на страната, няма право да говори за правова държава. Изнасят се данни, доказателства от наказателни дела, включително събрани със СРС. Два закона забраняват тяхното оповестяване. А когато това оповестяване не е случайно, а е насочено към подкрепа на политическата власт, това е политическо действие на главния прокурор. Най-малкото за това трябва да си отиде... Главният прокурор не може да изнася СРС-та, те са предназначени само за наказателните дела”. “Главният прокурор е като камбана, която, като я удари политическият ръководител Бойко Борисов, тя отеква в цялата страна до последния прокурор”, коментира още Рашков.

Ето и отношението му към проблемите с подслушването. През декември 2017 г. той се оплаква в парламента, че Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) не може да гарантира на гражданите, че е в състояние да ги защити от произвол. Бюрото изисква данни от институциите, но нерядко получава отговори, които нямат много общо с истината. Понякога пък изобщо не получава отговори. Случаите на неправомерно подслушвани или следени граждани са десетки. Нарушенията при използването на СРС са стотици. Сред незаконно подслушваните има магистрати и политици. Бюрото сезира Висшия съдебен съвет, главния прокурор, министъра на вътрешните работи и ДАНС за такива нарушения, но те не реагираха.

Не успява да стане главен прокурор

През декември 1998 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) избира Бойко Рашков за главен прокурор. Тогава обаче президентът Петър Стоянов се намесва в работата на съдебната власт. На 15 януари 1999 г. той отказва да назначи Рашков за главен прокурор. Следва силен натиск от управляващите от ОДС върху Съдебния съвет, който месец по-късно провежда нов избор и се спира на тогавашния заместник-министър на правосъдието Никола Филчев. ВСС е можел отново да избере Рашков и президентът е щял да подпише указа, защото не може да откаже два пъти. Съдебният съвет обаче се спира на Никола Филчев.