21 години остава неразкрит атентата срещу дясната ръка на Васил Илиев

Сложили нарязани пирони в самоделката, килърът следил отблизо жертвата

Нужни сме само по избори, казва Димитров

Първите години на 21-ви век ще се запомнят като времето, когато мутрите станаха бизнесмени. Трансформацията донесе десетки поръчкови убийства, стрелба по улиците, преразпределение на територии. Полицията не смогва да разследва атентатите на хора от ъндърграунда, гангстерската война е в разгара си, никой не вярва на никого в подземния свят. Жертва на разразилите се кървави сблъсъци пада и една от легендите на ВИС-2 - Димитър Димитров-Маймуняка. Той е дясната ръка на създателя на трибуквената групировка Васил Илиев от времето, когато тя се превръща в империя. 

На 28 януари 2002 г. 35-годишният Димитър е тръгнал към приятелката си Надя Иванова в столичния квартал „Стрелбище“. От известно време той е нервен и чувства опасността. Увеличил е бодигардовете си на трима, накарал ги е да го придружават с извадено оръжие. Около 20 ч Маймуняка слиза от лъскавия си „Мерцедес“ и влиза във входа на блок 27. Пред него вървят двама от охранителите му, след него – третият. Първите гардове минат покрай пощенските кутии, но когато босът се изравнява с тях, избухва взрив. По-късно ще стане ясно, че бомбата е с 500 грама тротилов еквивалент. Детонацията е толкова силна, че в стената е пробита дупка, която зейва в кухненския шкаф на семейството от партерния етаж. Входната врата на блока е избита, дограмата начупена на парчета, а стъклата на стълбищата изпочупени до осмия етаж на блока. Част от скалпа на Димитров е изцяло отнесен, а в черепа му се забиват множество пирони. Гардовете са ранени, но не тежко и мятат боса си в автомобила. Във Военна болница лекарите установяват, че Маймуняка е с тежък хематом в мозъка.

Шансовете да оцелее са минимални и след два дни той умира, без да дойде в съзнание. Бомбата се оказва скрита в малка кутия над пощенска кутия, през която минават тръби. Отскоро някой й е сложил капак. Криминалсти са категорични, че атентатът е изпипан до последния детайл. Самоделката е направена изключително професионално. Устройството е с електродетонатор, задействан с дистанционно, експлозивът - подсилен с нарязани пирони. Задействано е в мига, в който жертвата достига мястото, където е поставен мощният взрив. Точният момент на атентата говори, че килърът е имал пряка видимост към входа. 

Разследването зацикля, след като заподозрени са няколко човека, които имат мотив, но доказателства така и не са намерени. Името на Димитър Димитров е пряко свързано с основателя на групировката Васил Илиев, с когото са неразделни още от ученическите години в школата на ЦСКА по борба. Съвсем логично Маймуняка става дясна ръка на боса. Престъпната империя набира своята мощ с охранителната фирма ВИС-1 и застрахователната компания ВИС-2. Започва с рекет срещу охрана, нелегален внос на крадени коли и контрабанда на петрол по време на югоембаргото. Димитров ръководи наказателните отряди. Поверена му е и контрабандата през ГКПП „Капитан Андреево“ и бригадите за крадене на автомобили. В подземния свят твърдят, че прякорът му идва от борческите години и означава хитър като шимпанзе, огромен като орангутан, подвижен като макак. На 25 април 1995 г. от ръката на килъри загива най-близкия му приятел Васил Илиев. На погребението му Димитър носи кръста, а фотографи запечатват как сълзите се стичат по лицето му. Новият шеф Георги Илиев въвежда нови правила и нови хора в империята ВИС. Борчетата с анцузи са сменени от бизнесмени в костюми, които завземат сериозни дялове от легалните печеливши сектори в туризма, търговията и имотите. 

Димитър Димитров (вдясно) носи кръста на погребението на боса си Васил Илиев.

През 2000 г. Димитър Димитров вече е напълно променен - чисти имиджа си и вади бизнеса си на светло. Той се интересува и от спорт – един от начините да натрупаш милиони. Маймуняка първо спонсорира футболния отбор на столичния квартал „Дружба“ - Искър и го вкарва го в „Б“ група. След това се заема с пазарджишкия „Хебър“. Когато отборът изпада от елита, Димитров пререгистрира АД-то в Петрич и изтегля „Беласица“ в „А“ група. Три месеца преди смъртта си той вече е вицепрезидент. 

Работи заедно с Константин Хаджииванов - Коце Маца. Двамата създават няколко дружества, а Димитър Димитров изтегля целия си бизнес в Петрич и региона. Паралелно с това се заема и с бизнес по морето. Става арендатор на плажовете в Поморие и Созопол. Проявява апетити и към териториите в Слънчев бряг. Трябват му спешно пари и то много. Месец преди да умре той открива и дискотека „Ирида“ в Сандански. Освен това Димитров е съдружник на Георги Илиев във „ВАИ Петролиум“ АД, а чрез дружеството „Металтест“ търгува със скрап и метал. Знае много, за някои неща намеква публично. В едно от последните си интервюта твърди: „Всъщност ние, така наречените мутри, сме нужни само преди избори. После всички се покриват“. В крайна сметка полицията не намира отговора на въпроса кой уби Маймуняка.  Разследването е спряно, а поръчителите и извършителите остават неизвестни вече 21 години.

По време на гангстерската война

Взривяват в асансьори двама босове на СИК

Две години след Маймуняка бомба разкъса и сикаджията Стоил Славов.

Димитър Димитров-Маймуняка става поредният подземен бос, убит с бомба. Двама сикаджии също намират така смъртта си. През 1996 г. взрив в асансьор разкъсва Йордан Марков от Варна, който е местният главатар на СИК. Той също е тръгнал да навести приятелката си и също е с охрана.

През 2004 г. - две години след атентата срещу Маймуняка, с бомба е убит и Стоил Славов. Той е един от големите босове в СИК, а жестоката смърт го застига заедно с бодигардовете му в асансьора на бизнес сградата на групировката в кв. „Лозенец“, където е седалището на фирмата „Интергруп енд Партнерс“. И тези два атентата остават неразкрити.