Тази вечер, точно преди 5 години започна битката с Истанбулската конвенция. Борбата продължава! 

Скъпи приятели, 

Точно преди 5 години, на 15 декември 2017 започна една епична битка, променила историята на България и пряко повлияла на няколко източноевропейски страни, а и на цяла Европа. 

Точно по това време след разговор между двама души започна битката срещу Истанбулската конвенция. 

Около 8 вечерта - след напрегнат работен ден - се срещнах с тогавашният вицепремиер и военен министър Красимир Каракачанов във военното министерство. 

Вече бях прочел текста на този документ - един от много малкото, дори и тогавашният външен министър Захариева не я беше прочела, а я беше подписала още през 2016 като правосъден министър! 

Ще си говорим тепърва за джендър-задкулисието, подпомагано от мързел и неграмотност. 

Когато прочетох този текст, бях потресен от лукавия подход за узаконяване на една отровителна мерзост - мерзост, ерозираща фундамента на цивилизацията и погубваща умовете, сърцата и душите на децата ни. 

По това време, в онази декемврийска вечер на 2017 година в личен разговор запознах тогавашният вицепремиер и военен министър Красимир Каракачанов със замисъла за въвеждане на “пола /Gender/ като социална роля”, както гласи чл. 3, т. 3 от ИК - заедно с цялостния отвратителен замисъл да се узакони задкулисно, в суматохата около идващите Бъдни вечер и Нова година. 

Никога няма да забравя неговата незабавна реакция и решителността за битка докрай срещу това зло. 

Няма да забравя неговото възмущение и решителността му, както и първите му думи: “Това няма да мине!”

Така започна една епична битка, формирала решителност и победа, донесла огромна радост в българското общество. 
Слава Богу, тази мерзост не мина!

Не мина въпреки огромните пари, изсипани в продажни политици и продажни медии. 

Слава Богу, след тежка битка Конституционният съд сложи точка на тези опити за узаконяване на джендър-идеологията. 
Някои джендър-политици тук все още смятат тази точка за запетайка - затова от всички нас зависи да удържим и затвърдим тази историческа победа. 

За съжаление, днес те са в много по-комфортна за тях позиция, защото няма кой в изпълнителната власт да застане срещу тях. 

Тогава беше битка, беше борба. 

И днес сме длъжни да продължим тази битка и тази борба. 

Бъдете будни, не заспивайте!

Все още нищо не е свършило!

Битката отмина, войната продължава! 

Войната е за бъдещето на децата ни.

И в тази война ние сме на страната на своите деца, на страната на България, на страната на светлината!

Нека Бог ни дава мъдрост и сили да продължим напред!