Премиерът се срещна челно със сложната реалност на политиката в Северна Ирландия

Извиненията правят историята цинична, но Борис Джонсън трябва да ги направи големи и бързо. Той трябва да се извини на юнионистите от Северна Ирландия, че не е имал това предвид миналата година, когато е обещал да „няма граница“ по Ирландско море. Както преговарящият по споразумението за Разпети петък Джонатан Пауъл писа, това беше лъжа. Джонсън току-що беше казал на ирландското правителство, че ще се спази споразумението за Разпети петък и няма да има граница с остров Ирландия. След намерението на Великобритания да напусне митническия съюз с ЕС, двете изявления бяха несъвместими и Джонсън го знаеше. Както и всеки шофьор на камион на ферибота в Белфаст също го знаеше.

Настоящите бунтове в Белфаст се позовават на обичайните приказки. Ирландският лидер Мишел Мартин призова за спокойствие. Джо Байдън също изрази загриженост. Всички са възмутени, че децата се насърчават да нападат полицията. Дори смъртта на принц Филип се използва като призив за сдържаност. Лишенията, местните политически оплаквания, лошите взаимоотношения с полицията - това са факторите, които стоят зад сътресенията. Но всеки акт на насилие носи и една и съща дума и това е раздразнение. Някой ще отговори ли на този въпрос? Излъга ли Джонсън и какво ще направи Великобритания по този въпрос?

Писането беше на стената в момента, в който Джонсън бе решил, че кандидатурата му за лидер на торите ще бъде подсилена с малко мачо ксенофобия. Той не просто ще напусне ЕС, но и ще се откаже от цялата европейска икономическа зона - митнически съюз, единен пазар и всичко останало. Това по необходимост би поставило Северна Ирландия в особено положение и би насърчило към по-тесни икономически отношения с юга. В противен случай „стените на мира“ на Белфаст Фолс и на Шанкил Роудс ще трябва да се простират като една търговска бариера в стил Тръмп и през полетата Даун и Арма.

Споразумението от Разпети петък беше опит за едно трайно ирландско сближаване. Протоколът на Джонсън за Северна Ирландия отиде още по-далеч. Следвайки логиката на неговата версия за Брекзит, тази политика прие необходимостта от увеличеното събиране на севера с юга. Дори и с миналогодишната безтарифна сделка с ЕС, търговската съвместимост ще изисква една митническа бариера по границата с Ирландско море.

Като политика към една бъдеща Ирландия това изглежда солидно. Но това означаваше и един момент на болезнена истина за юнионистите от Северна Ирландия. Те ще трябва да признаят, че икономическото им бъдеще може да е в Дъблин, а не в Лондон. Но на Джонсън му липсва смелостта да им каже това. А посланието получиха лоялните бунтовници.

Отговорът на тези бунтове е само един, и той не е обичайни приказки. Премиерът трябва да доведе своята политика за Брекзит до нейния логичен край. Северна Ирландия трябва да се откаже от своите уютни антични отношения с Великобритания, които все още са заседнали в 1922 г., и да изгради трайно съгласие с юга. Подобна възможност би била истински плюс за Брекзит.

Има, разбира се, и алтернатива. Джонсън може да се извини за грешката. Той можеше да признае, че напускането на европейския единен пазар беше груба грешка и бързо да предоговори съвместимостта на търговията с ЕС. Тогава границите могат да останат отворени. Така юнионистката опашка ще насочи британското куче обратно към един по-разумен Брекзит. Няма смисъл да се заиграваме с мира. Въпросът е коя грешка ще реши да поправи Джонсън.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)