Единственият стабилен вариант за работещо правителство е експертен кабинет, равноотдалечен и от двете политически сили в проектомнозинството – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, смята Борис Станимиров. Според него колкото и да не се харесват, единственият възможен добър път пред България е парламентарно управление с подкрепата едновременно и на двете сили, а оттам нататък се търси онова решение, което запазва авторитета и на двете страни.  Станимиров е категоричен, че правителство трябва да има на всяка цена. Залогът е връщането на парламентарната демокрация, защитата на геополитическия избор на страната и решаване на спешните, неотложни задачи пред България. Всеки, който заради его или тесни партийни интереси стане причина за нови избори,  ще понесе огромна загуба и тя ще бъде заслужена, заявява Борис Станимиров.  

- Вашият коментар за изтеклите записи от заседанието на ПП и особено в частта за чистка в администрацията „законно или незаконно“, господин Станимиров? Този автогол на ПП доведе до замразяването на преговорите за правителство от страна на ГЕРБ. От ПП не последва никакво покаяние. Докъде може да ни докара инатът на ПП да управлява на всяка цена с  по-малко от една четвърт от депутатите в НС?

- Вкарването на подобни незаконни записи като аргумент в политиката е милиционерски похват, който винаги е в ущърб на държавността. След като обаче ПП сами публикуваха пълния запис от заседанието си, то става обект на публична реакция. Всеки участник в политическия процес ще потвърди, че на такова закрито заседание на широк партиен орган се говори на едро, има елемент на пропаганда, с който лидерите от изпълнителното ръководство убеждават по-неопитните хора от по-широкия кръг. В този смисъл, изнесеното в записа не е политическо решение, а само разговор. Приказките за „предателство“ са несъстоятелни, но и отказът на ПП да признаят, че в записа се чуват скандални, напълно недопустими неща, също е неразумен. Липсата на политически опит, на всякаква институционална култура у тези хора е разочароващ, защото за две години явно не са научили почти нищо. 

- Какви отстъпки трябва да направят ПП, за да се размразят преговорите – да извадят от състава на предложеното от тях правителство политически фигури като Асен Василев и Даниел Лорер, да бъде сменен моделът на кабинета? Габриел каза, че вторият мандат е национален, но ПП си го приеха като свой?

- Това, което предложи Светослав Малинов веднага след изборите, което им напомни Иван Костов вчера, което спомена Христо Иванов в няколко от оскъдните си напоследък изяви и което аз открито защитавам от седмици е, че единственият стабилен вариант за работещо правителство е експертен кабинет, равноотдалечен и от двете политически сили в проектомнозинството – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Изборите, не само последните, а и цялата поредица ялови избори показаха, че в обществото има равностойна подкрепа за тези две политически сили. Колкото и да не се харесват, единственият възможен добър път пред България е парламентарно управление с подкрепата едновременно и на двете сили. Оттам нататък се търси онова решение, което запазва авторитета и на двете страни. Идеята за правителство на малцинството на ПП, което ГЕРБ да подкрепят по принуда беше изначално глупава. И в изтеклия запис се вижда, че самите ПП също си дават сметка за това. Защото едно такова правителство ще бъде играчка в ръцете на всички, пушечно месо за опитния Борисов. Неслучайно ДБ отказа участие в такъв наивен и самоубийствен сценарий. Изборите посочиха, че между ГЕРБ и ПП няма победител. Равни са. Затова решението е или с партийни лидери министри, разпределени по равно, или изобщо без политически фигури, а с приемливи външни за партиите лица. Всяко извиване на ръце ще бъде виновна глупост, която праща страната на избори. И това важи еднакво и за двете страни. ПП започнаха глупаво и надменно, дано сега, когато записите ги направиха уязвими, ГЕРБ не си повярват и да не тръгнат на свой ред да извиват ръце. Хората няма да простят надменност и безотговорност на никого. Напротив, който покаже повече смирение, повече готовност за диалог и компромис, той ще спечели. 

- ДБ остана настрани от скандала със записите, с изключение на ген. Атанасов, тяхната позиция и по отношение на правителството е различна - техническо, непартийно правителство, което да има само 4 - 5 важни за България цели и нищо друго, а парламентът да приема необходимите закони. Това не говори ли, че върви някакво тихо  разцепление в коалицията ППДБ? Коя гледна точка ще надделее? 

- Коалицията ПП-ДБ е ценна и за двете страни, по две причини. На първо място, поради много близкия, практически общ електорат, който споделят. И второ, защото тя ги изстреля до водеща политическа сила и им дава възможност да атакуват местните избори от позицията на фаворити в големите градове. Така че има смисъл от тази коалиция, стига ДБ да успеят да наложат наистина коалиционни отношения и общо поведение със своя неимоверно по-голям опит и политическа култура. Защото в момента ПП се държат като дете с моторна резачка, а ДБ мълчи в ступор на грешките им и все повече изглежда като казионното БЗНС през комунизма – фасада за чужди безобразия. 

- Наскоро казахте, че ДБ има рядка възможност за изключителен политически пробив и трайно превръщане в голяма, основна проевропейска сила. Как трябва да стане това и не е ли първото условие да напусне коалицията с ПП? И трябваше ли изобщо да се коалират с тях?

 - Моето мнение е, че  ДБ допуснаха сериозна тактическа грешка, като размиха границите и насърчиха появата на ПП още когато Петков и Василев бяха служебни министри на Радев. Тогава те пресякоха положителния си тренд, който започна от Росенец и доброволно преляха половината си избиратели към новата партия. Веднъж направили тази грешка, нямаха друг ход освен тази коалиция, защото избирателите са едно цяло. Коалицията носи предимства, които вече споменах, носи и негативи, ако ПП задава дневния ред, а ДБ ги следва и поема солидарно щетата от грешките. Докога тази коалиция има смисъл ще решат партийните ръководства, на базата на оценка на тези плюсове и минуси. Ние, избирателите, казваме мнението си за тези решения на избори. 

- Правителство или шести избори? Какво биха променили те, освен може би „Възраждане“ да стане този път втора сила? ДБ отделно от ПП ли трябва да се яви, ако се стигне до това положение?

- Правителство на всяка цена. Залогът е връщането на парламентарната демокрация, защитата на геополитическия избор на страната и решаване на спешните, неотложни задачи пред България. Всеки, който заради его или тесни партийни интереси стане причина за нови избори,  ще понесе огромна загуба и тя ще бъде заслужена. Заедно или поотделно е съвсем маловажен въпрос, ако се стигне до още едни избори, защото щетата за България ще бъде огромна, а конфигурацията след изборите – много по-лоша от днешната. 

- Как бихте определили поведението на президента при връчването на мандата на ПП – не се поздрави с тях, държа ги прави, каза, че връчва мандата с отвращение, нарече го дискредитиран, предупреди ги едва ли не да не правят правителство, обяви война май не само на ПП, но и на парламента, ако подкрепи такова правителство.  Каква очаквате да бъде реакцията на Радев, ако все пак правителство има?

- Президентът дължи възможността си да връчва мандати на „Продължаваме промяната“, които са преките виновници за втория му мандат. Той пък е техният политически баща, защото те се появиха като негов избор за служебни министри. Така че, и двете страни изглеждат нелепо в тази остра конфронтация. Не е работа на президента да дава оценка на парламентарните партии. Те стоят над него по силата на конституцията. Радев се е вживял в ролята на едноличен властник през двете години на служебни управления, но вина за това имат същите ялови политици, които заради неможенето си и болното си его му връщат властта в ръцете отново и отново. И днес възможният отговор на мандатоносителите към Радев не е да свикват протест пред фонтана, а да съставят мнозинство с други партии, да гласуват кабинет и да върнат г-н президента към чисто представителните му функции. Ако инатът им и фетишът на няколко политици да бъдат министри на всяка цена направи така, че Радев да управлява като едноличен монарх още 6 месеца, да се сърдят на себе си, а не на него. Още повече, че те го поставиха на този пост. 

- Не е ли време партиите да отнемат вече безконтролната власт на президента, която упражнява вече повече от две години със служебните си кабинети? Според вас президентът нарушава ли конституцията през това време?

- Не нарушава конституцията. Радев играе за себе си, използва максимално слабостта на партиите, неспособността на лидерите им, дефицита им на отговорност и ги разиграва като котка – мишлета. Но всичко това е законно и вината, че се случва, е изцяло на партиите и депутатите им. Правят правителство, гласуват го в парламента и царството на Радев свършва. 

- Радев твърди, че службите не са негови, а са на България, но всъщност неговото служебно правителство, в което бяха министри Петков, Василев и най-вече Бойко Рашков смени поголовно началниците им. Така че те са си чиста проба негови. Какво трябва да се промени, за да не бъдат службите на тоя или на оня политик?

- Държавата е проектирана така, че да има взаимен контрол между институциите – Министерски съвет предлага, президентът назначава, или утвърждава. В условията на служебни правителства обаче, президентът фактически сам предлага на себе си и това нарушава баланса. Начинът да му се отнеме тази власт е само един – да излъчат парламентарно правителство.

- Историческият компромис за съдебната реформа от времето, когато бяхте депутат, не сработи. Новият исторически компромис отстраняването на Гешев ли е или е само прах в очите на електората на ППДБ?

- Не. Убеден съм, че днес възможностите за съдебна реформа, включително за конституционни промени са по-големи, отколкото през 2015. Конституцията на Република България има един недъг от самото си начало – тази безконтролна и безотчетна власт на главния прокурор, която възпроизвежда едно криминално – политическо статукво мандат след мандат. Гешев е просто поредният му, надявам се последен изразител. ГЕРБ и ДПС носят вина за това статукво, те са част от този порочен триъгълник. Натискът обаче за промяна, и вътрешен, но и външен, вече е непреодолим. И ГЕРБ и ДПС виждат това и според мен са готови да подкрепят промяната, за да не станат нейна жертва, когато статуквото се срине върху тях. И силите, които искрено се борят за съдебна реформа, тук визирам най-вече ДБ, трябва да привидят тази възможност и да я използват, вместо да продължат да циклят в позата сочене с пръст. Виждам, че Христо Иванов ясно осъзнава това, но от останалите реакцията е все още смесена. Дано бързо осъзнаят, че има времеви прозорец за конституционна промяна и той е по-важен от всяко лично его, или тънки сметки за местни избори.

Нашият гост

Борис Станимиров е роден през 1976 година в София. Завършва френската гимназия, после Молекулярна биология, но и следдипломна квалификация по Международни икономически отношения в УНСС. Възпитаник е на първия випуск на Българското училище за политика. С политика започва да се занимава в СДС по време на кабинета на Иван Костов като международен секретар на младежката организация. От 2000 до 2004 г. е зам.-председател на Европейските млади консерватори (EYC) под патронажа на Маргарет Тачър. Бил е началник на кабинета на Екатерина Михайлова. Учредител на ДСБ, сътрудник на евродепутата Светослав Малинов, впоследствие член на националното ръководство на партията и международен секретар на ДСБ до 2017 г. Народен представител от 43-ото НС, зам.-председател на комисията по външна политика (2014 - 2017). Политически анализатор. Женен, с две деца.