Председателят на СБП представи новата си книга

Студии и есета върху Марин Дринов, Райко Жинзифов, Тодор Влайков, Иван Вазов, Пейо К. Яворов, Пеньо Пенев

Литературните изследователи обикновено дълбаят само в един исторически период, претеглят равномерно един-два жанра и десетина знакови представители в отрязък от родната литература.

Боян Ангелов е различен тип учен, създавайки литературно-историческите си студии и критически есета. Не само защото е поет, надарен с любознателност и виталност, издал повече от 20 стихосбирки, но и поради стремежа си да проследи и генерализира онази етно-национална и политико-социална връзка, която съединява порива за просвещение през Възраждането с днешния ни опит да се спаси литературното творчество от постмодерния нихилизъм, да се онагледят процесите в културата ни в контекста на европейското пространство. 

Показателно е заглавието на сборника „Серпентини на битието” (изд. „Богианна”, 2020), в който Боян Ангелов е събрал разнородни по тема и жанр свои текстове, сякаш те са палитрата на виещите се към бъдещето серпентини: в началото четем студия за видния ни възрожденец Марин Дринов, статия за радетеля Райко Жинзифов, биографично изследване за Тодор Влайков, есеистични текстове за Иван Вазов, Пейо К. Яворов, Пеньо Пенев. С прецизност към факта и цитати от авторитетни източници писателят вниква в нелекия житейски път на тези знакови личности, чиято съдба не е достатъчно позната в своята сложност, обрати, влияния и достижения.

Вторият раздел вкючва рецензии за книги на Иван Гранитски, Пенка Чернева, Петър Андасаров, Костадин Пампов, Атанас Звездинов, Ахмет Емин Атасой. В третия раздел ще се запознаем с размислите на Боян Ангелов, изказани по различни актуални проблеми на родното битие и култура в интервюта за Мариела Балева (в. „Труд”), Лили Ангелова (в. „България днес”), Людмила Калоянова (Лига на българските писатели в САЩ и по света).

Защо е нужно и днес да съживяваме паметта си за будителите, за деятелите в образованието и културата ни, за героизма в името на България? Отговорът на писателя е ясен – националните интереси трябва да са над всичко, независимо от договорите ни в ЕС. „Духът е нематериален и той не може да бъде разрушен. Всяка достойна страна защитава историята си. Никой германец например не би си позволил да каже лоша дума за Гьоте.

Докато ние си позволяваме на висок глас да се твърди, че Ботев и Вапцаров били някакви терористи! Това е дъното, защото преди всичко те са национални светини и гениални поети. Властта е отговорност и добротворчество, но в наше време мнозина влизат в нея неподготвени.

Преди промените ние живеехме в един фалшив свят, в който смятахме, че всички трябва да бъдат равни, но знаем, че не бяха. Сега зле разбраната демокрация не е нищо повече от див и варварски капитализъм. Нашият път днес е пътят на конвергенцията” – уверен е Боян Ангелов.