Боян Биолчев - Лауреатът

На 5 декември за 18-и пореден път бе връчена годишната награда “Хеликон” за нова българска проза. В сериозна конкуренция от над 120 книги авторитетно жури под председателството на проф. Алберт Бенбасат излъчи 12 номинации, а сред тях отличието бе за романа “Преселението” на Боян Биолчев.

Преди повече от година в тази рубрика споделих творческата си отрада по повод удостояването на Боян Биолчев с литературната награда на името на патриарха на българската литература Иван Вазов.

Нерядко, в родната ни културна битийност, да се възхитиш от произведението на даден талант (не дай си, Боже, от цялостното му творчество), при това и жив наш съвременник - направо си е кощунство! “Преселението” на Биолчев е книга-нерв за невъзможността на българина да се примири с кощунственото развитие на собствената му история. Лично за мен е непостижимо в няколко реда да изплача родовата си мъка като наследник на тракийския бежанец - дядо ми Тома, от чудовищната правдоподобност на реалните събития около двете Балкански войни през 1912-1913 г. Кому е било нужно това изтребление и разорение на тракийските и македонски българи? И какъв му е смисълът? Защо съседни мирни народи се избиват, бидейки заложници на алчни и егоистични управници, изразители на чужди за Балканите интереси.

Разтърсващото повествование на хуманиста Биолчев е апотеоз на общочовешкия порив за свобода и братство, прогласени за идеал от съвременната цивилизация, ала оставащи повече блян, отколкото осъществена действителност. С образния си пластичен изказ писателят приковава вниманието на читателя още от първите сцени, а нататък дълбокият психологизъм завладява съзнанието, за да узнаем чрез разтърсващия сюжет каква е орисията на преселенците, които отпреди сто години щъкат несретни из нашия барутен полуостров. С типично биолчевски размах авторът успява да ни убеди, че незарасналите рани между людете могат и трябва да се лекуват с повечко смирение, всеопрощение и намиране на смисъла от саможертвата в името на бъдещето.

Авторът е известен на четящата публика със своята ненатрапчива състрадателност към света, но тук обобщенията му за човешкия характер надхвърлят рамките на националното. Той прави разрез на балканските синдроми, които яко ни друсат и за лошо, и за добро. Ключово за разбирането на книгата е изречението “Няма лоши народи, има лоши хора”. Писателят признава, че още като дете е чул тази мъдра сентенция от баба си и тя десетилетия е набъбвала и узрявала в съзнанието му, за да се пресели в “Преселението”.

Откакто през последните месеци тази книга е тръгнала по своя път сред читателите, интересът към нея дава основания да предположим, че тя ще е сред успешните в съвременната ни литература. Според мен тя се родее с модерните европейски и световни образци в жанра, особено чрез овладяния авторов похват да разказва чрез потока на съзнанието, което на финала прави и от читателя герой. В крайна сметка Боян Биолчев ни вдъхва вяра, че човек може да бъде преселїн, но не и победен...

А главната победа е за читателя, от насладата при общуването с този пълнокръвен художествен текст, който не ти се иска да свършва.

Боян Биолчев е роден през 1942 година в София. Произхожда от големия прилепски род Биолчеви. Дядо му Боян Биолчев е деец на ВМОРО и македоно-одрински опълченец. Завършва гимназия в София. Следва полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша (1962- 1968), където получава магистърска степен след защита на дипломна работа през юни 1968 г. Постъпва като аспирант в Софийския университет (1969). През 1972 г. Боян Биолчев печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема “Драматургията на Станислав Виспянски, енциклопедист на неоромантизма”, а в 1982 г. се хабилитира с книгата “Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс”.

През 1992 г. Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до ноември 2007 година е ректор на Софийския университет.

 

Остава верен на Алма Матер

Първите ми впечатления от университетския преподавател по славянски литератури Боян Биолчев са от средата на 70-те години на миналия век. Като негов студент бях един от многото, които препълваха аудиториите на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, щом се знаеше, че ще звучи нестандартното слово на обаятелния лектор. В щедростта на Боянбиолчевия талант към другите се убеждавах почти цяло десетилетие, от 1980 до 1990 г., във вестник “Софийски университет”, където Боян беше главен редактор, а аз негов заместник. Още в онези години личността Биолчев всячески се опитваше да зарежда младите творци с познанието, че истинското творчество е неподвластно на политиката и чуждо на каквато и да е митология или суеверия.

Така е и до днес в Алма Матер, където всеотдайно писателят-професор продължава да води курсове по творческо писане.

 

За него

Поглед в историческото „минало несвършено”

12-те заглавия, селектирани от журито тази година, са много стойностни произведения, а още поне толкова за съжаление не успяха да попаднат в почетната дузина. Повече от половината от творбите, влезли в тази “къса листа” се занимават с внимателен, проницателен, често драматичен прочит на нашето близко минало. С особена сила се откроява един поглед в това историческо “минало несвършено”, кореспондиращ по странен начин с днешните емигрантски страсти - романът “Преселението” на Боян Биолчев.

Бойко Ламбовски, член на журито и секретар на Литературната награда “Хеликон”

 

Сред най-любимите гости е на Павликени

Павликени е едно от селищата, където преди повече от 100 години част от тракийските бежанци намират добър прием, за да положат ново начало в нелеката си преселенска съдба. Писателят Б. Биолчев е добре познат в нашия край, както със своето творчество, така и като сърдечен приятел на мнозина. Защото е сред най-любимите гости на общината. Чрез “Преселението” той става още по-близък в сърцата на потомците не само на тракийските, а на всички българи.

Емануил Манолов, кмет на община Павликени

 

Важното е да се чува неговото слово

Ако искаш да чуеш нещо умно, непременно отиди на лекция на Боян Биолчев. Ще чуеш много интересни неща за хората, за приятелството и за всичко.

Така ми каза мой приятел преди много години. Аз го послушах и с триста зора влязох в университетската аудитория - беше препълнена, имаше правостоящи, после отидох пак, и пак. И днес, ако искам да чуя интересни неща за хората, приятелството, литературата и света, се обаждам на Боян и знам, че дори пак да съм сред правостоящите, важното е да се чува неговото слово.

Георги Гълов, журналист

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети