Светът ври и кипи. Със или без пандемията от COVID-19, световните сили се завърнаха към заложения си дневен ред и отново разпалилия се конфликтът между Израел и палестинците, е може би най-ясното доказателство за това. Русия, САЩ и Китай се намират в открито противопоставяне на международната сцена в практически всички направления. Отношенията между Запада и Москва по Източния фланг на НАТО достигнаха най-ниската си точка след края на Студената война и анексирането на Крим през 2014 г. Накъде отива конфликтът в Близкия Изток, колко стабилна в международно отношения е новата администрация на Белия дом, какви цели ще преследва Русия и въобще има ли път пред планетата към „завръщане към известната на всички „нормалност“, която познавахме отпреди 2020 година?“, разговаряме с експерта по международна сигурност Боян Чуков.

- Г-н Чуков, израело-палестинският конфликт ескалира вече втора седмица, според мнозина международни наблюдатели провокиран от вътрешно-политическата обстановка в държавата Израел, където след четири извънредни парламентарни вота за две години и в актуалната условия на пандемия, премиерът Нетаняху се оказа преди две седмици в невъзможност да състави правителство след 28 дни на преговори с останалите политически сили в Кнесета. И с две дела за корупция, заведени срещу него последните години и в практическа политическа изолация, изведнъж той отново се оказва „пазителят“ на страната срещу познатия враг, в конфликт, който Израел и палестинците, по-специално „Хамас“ не са влизали от 2014 г. насам. Какво е вашето виждане за ситуацията?
- Днес може не без основание да се твърди, че както израелската, така и палестинската страна са разполагали определено с информация за това какво предстои да се случи в Йерусалим и Газа. Хаосът съвпадна с началото на военното учение „Огнени колесници“ на ЦАХАЛ, което беше отложено. То обаче позволи да бъдат мобилизирани командните структури и да се подготви косвено населението. Палестинците също се бяха подготвили сериозно и бяха изучили внимателно слабостите на комплекса „Железен купол“, който трябваше да защитава населението от изработените в занаятчийски работилници примитивни ракети. ХАМАС използва включително дронове и подводен флот за диверсии срещу израелска газова платформа в Средиземно море. Всички палестински въоръжени формирования незабавно влязоха в схватка с ЦАХАЛ. Само Палестинската администрация потуши масовите бунтове на Западния бряг. Въпросът е дали хаосът в Израел е спонтанен или целево се раздухва. Моето мнение е, че прекалено много страни имат интерес от случващото се в Газа и Йерусалим. Оставям настрана публичните декларации, които са по традиция „за мир и разбирателство“ и „диалог между противоборстващите страни“. Едно е сигурно. Сегашният палестино-израелски конфликт не прилича на предишните, които се наблюдаваха в течение на 73 години. Въпросът със статута на Йерусалим излезе остро на дневен ред. На 11 май Лидерът на „Хамас“ Исмаил Хания представи по телевизията Ал-Кудс (Йерусалим) като сърце на палестинската нация. Във вторник вечерта ЦАХАЛ срути 12-етажната сграда Ал-Цурук в центърa на Газа. Израелските военни използваха проникващи бомби. В сградата се намираше телевизията Ал-Акса на ХАМАС. Това беше отговор на изказването на Исмаил Хания.

- Международната общност реагира традиционно бавно по отношение на конфликта между Израел и палестинците, в този случай дори по-бавно от обикновено, вероятно заради инертността, причинена от разпространението на COVID-19. Същевременно САЩ блокираха три опита за резолюция на Съвета за сигурност на ООН, призоваваща за прекратяване на огъня и същевременно изпратиха свой емисар в Тел Авив, който да преговаря от името на Вашингтон за примирие?
- Едва ли разпространението на COVID-19 е причина международната общност да реагира бавно. По-скоро конфликтът в Израел има и геополитическа проекция. Евреи и палестинци са само пешки в геостратегията на САЩ, Китай, Русия, Турция, Великобритания и Иран. В САЩ позицията по отношение на случващото се не е еднозначна както беше по времето на Доналд Тръмп. Джо Байдън се отнася неутрално към Израел. Доналд Тръмп и републиканците заемаха произраелски позиции. Те прекратиха финансовата помощ за Палестина, но продължиха военната и финансова подкрепа за Израел. В левия фланг на Демократическата партия цари антисемитизъм, който се подкрепя от демократките с арабо-мюсюлмански произход. Илхан Омар от сомалийски произход, която е избрана в Конгреса от щата Минесота през 2016 г. И Рашида Тлайб от палестински произход, избрана през 2019 г. в Конгреса от щата Мичиган. Двете наричат Израел „терористичен режим на апартейд“. Републиканецът Тед Круз ги квалифицира като „адвокати на дявола и прессекретари на палестинския тероризъм“. В САЩ наблюдаваме интересна картина. Ляво-либералните антисемити се конфронтират с произраелските консерватори и протестантски фундаменталисти.

Ескалацията на конфликта е изгодна за върхушките на „Хамас“ и дясната Ликуд. Радикалите на ХАМАС искат да спечелят изборите на цялата територия на Палестина като ползват антиизраелските настроения сред палестинския електорат. Националният либерален ястреб Нетаняху преследва същите цели на предстоящите пети извънредни избори за Кнесет.

- Бившият американски президент Доналд Тръмп много настояваше на добрите си отношения с израелския премиер „Биби“ Нетаняху, когото посети като втора спирка на първото си пътуване зад граница през май 2017 г., ден след като седна на трапезата на саудитския крал Салман и сина му, Мохамад и договори оръжейни сделки за стотици милиарди долари. Реакцията на Вашингтон в сегашния конфликт видимо не предполага промяна на позицията на Белия дом спрямо мантрата за „правото на съществуване“ на Израел, повтаряна от всяка американска администрация досега, без значение републиканци или демократи?
- С идването на власт в Белия дом на Джо Байдън политиката на Вашингтон по отношение на Тел Авив се промени. САЩ фокусират своите усилия на геополитическата сцена срещу Китай. Белият дом се стреми да възстанови своя диалог с Техеран. Иран е ключова държава в глобалния китайски проект „Един път, един пояс“. Американците ще направят всичко възможно да извадят Техеран от политико-икономическата орбита на Китай. Естествено, това може да стане само за сметка на влошаване на двустранните отношения между САЩ и Израел. Още повече, че Нетаняху на последните президентски избори в Америка подкрепи твърдо Доналд Тръмп. По принцип сте прав. Политиката на САЩ спрямо Израел винаги е била в подкрепа на Тел Авив. Но Белият дом в зависимост от неговия обитател е бил през годините повече или по-малко дружелюбен към еврейската държава. Днес Джо Байдън е по-малко дружелюбен към Нетаняху в сравнение с Доналд Тръмп. И определено има причини за тази негативна за Израел промяна. Днес трябва да имаме предвид, че традиционната WASP-версия на САЩ, насочена към външна експанзия, няма нищо общо с миналото, нито с настоящето, нито с бъдещето на нейната BLM-версия, насочена към вътрешна експанзия. Америка отдавна не е тази Америка, която познаваме и свързваме с „американската мечта“.

- Успоредно на статичната си позиция в конфликта между израелци и палестинци, новата администрация на Белия дом продължава от месеци да дава сигнали за желание за връщане към ядрената сделка с Иран, която Доналд Тръмп торпилира преди три години - водят се проговори между посредници, отправят се предложения. Същевременно Техеран е точно колкова ангажиран, колкото и Вашингтон в случващото се в Газа и на Западния бряг. Какви са перспективите според Вас?
- В момента Вашингтон затопля отношенията с Техеран в навечерието на президентските избори в Иран. Американците се стремят към подписване на нова „ядрена сделка“ с персите. Въпреки, че Техеран подкрепи „Хамас“, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви, че преговорите между американци и перси вървят позитивно и резултатно. Основната цел е да се подпомогнат предизборно иранските либерали. Американците считат, че ако те победят на предстоящите избори ще започнат да развиват алтернативни на Китай икономически връзки с колективния Запад. От друга страна, иранските консерватори не са във възторг от възобновения ирано-американски диалог. САЩ целят персите да намалят своята военно-политическа активност по контура: Ирак, Сирия и Ливан. Очевидно, че Техеран способства за успеха на руските военни в Сирия. Неутрализирането на Иран в Близкия Изток е удар срещу интересите на Русия и Китай. Защото САЩ ще могат да се съсредоточат и прехвърлят ефективи в други направления като Афганистан, Централна Азия, които са също по трасето на проекта „Един път-един пояс“.

- Как ще коментирате „списъка на неприятелите“ и последните ходове на Москва на международната сцена, в контекста на последния в серията „шпионски скандали“ с участието на Москва, свързан с експлозиите във военните складове в Чехия през 2014 г., българската „следа“ и общото настроение на неприязън, което се натрупва официално между София и Москва.
- В момента наблюдаваме изключително остри схватки по фронтовете на „хибридната война“ между Русия и колективния Запад, чийто лидер са САЩ. България като член на НАТО и ЕС влиза в ефективите, които са фокусирани срещу Кремъл. Наблюдаваме тенденция за изместване на дипломацията. Специалните служби стават основен двигател и реализатор на „хибридните бойни действия“. Жертвите не са човешки като тези по време на класическите войни, но щетите са икономически, политически, имиджови. Все по-често дипломати се обявяват за персона нон грата, която „хайли лайкли“ (много вероятно) е нарушила законите на „гостоприемните“ домакини. Просто днес правилата на противоборство са други. България има съдбата на всички малки страни, които влизат в големи военно-политически съюзи. Големите и водещи държави в съюза защитават успешно своите национални интереси, но най-често това е за сметка на по-малките страни, които са принудени да се въртят в орбита на големите и да ги следват. Така е било винаги. Така и ще бъде. Съставеният от Русия „списък на нериятелите“ има значение на споменатите от Владимир Путин „червени линии“, които Москва сама си очертава. Русия се подготвя да премине към режим „обсадена крепост“. Руската федерация е достатъчно добре въоръжена с модерни оръжейни технологии и притежава достатъчно ресурси, за да преживее дълъг период напълно автономно.

- Виждате ли причини за тревога от ескалация на напрежението по Източния фланг на НАТО и по-специално в региона на Черно море в резултат на продължаващото обтягане на отношенията между Запада и Русия?
- Източна Европа се превръща в американско острие срещу Руската федерация. Платноходките са изгонени от Черно море и в него плават военни кораби, а над тях летят военни самолети, които се плашат взаимно. Не вярвам да се стигне до пряк сблъсък между Русия и САЩ в Черно море. Но не изключвам някое американско източноевропейско прокси да се опита да провокира грубо Кремъл. При сегашното развитие на обстановката в Черно море има основание да предположим, че в обозримо бъдеще ще станем свидетели на напрегнати и драматични моменти, които ще имат пряко отношение към нашата национална сигурност. За съжаление.

- С всичко казано до тук, eдва бегло споменахме глобалната пандемия от COVID-19, която несъмнено все още е важен съпровождащ фактор в международните отношения - от производството и разпространението на ваксини, до самата имунизация, туризма и търговските отношения. Как оценявате ролята на пандемията във външната политика в краткосрочен и дългосрочен план?
- Пандемията COVID-19 е типично „трансформационно събитие“. То катализира известните на всички глобални процеси. Естествено, пандемията оказа влияние и на международните отношения. Известни геополитици започнаха да пишат книги за „геополитиката на COVID-19“. В своята книга „Covid-19. Великото зануляване“ президентът на Международния икономически форум в Давос Клаус Шваб представи визията на финансовия олигархат за бъдещето на света. Глобалната схватка между промишления и финансово-спекулативния капитал е зрелищна. Под прикритие на битка срещу COVID-19 частният транснационален капитал унищожава националния суверенитет на по-слабите държави. Постепенно управлението на държавните институции се подменя с управление на частни структури. Производството на ваксини, имунизацията и съпътстващите ги мероприятия се превръщат в геополитически инструменти на елементи на хибридните войни между глобалните и регионални фактори. Още през първите дни на 2020 г. тръгна лавинообразен процес на разкриване на системните противоречия и конфронтации, които се изостриха на фона на рязкото свиване на световната икономика и пандемия. Очевидно, че и до днес упадъкът не е стигнал своята най-ниска стойност.

Политическият и икономически декаданс преди всичко повиши градуса на цинизма в международните отношения. Редица замразени конфликти бяха размразени. Повечето от тях притежават тревожен потенциал. Пандемията се използва активно от големите международни актьори. Може да се даде конкретен пример. Отсъствието на руски туристи в Турция доведе до огромни загуби на турската туристическа индустрия. Засега се споменават цифри от порядъка на 1,5 млрд. долара. Сривът на туристическия сезон в Турция може да разклати сериозно позицията на управляващата партия в Анкара. Както и лично на турския президент Реджеп Ердоган. Нашата икономика също не е застрахована от подобни туристически неволи, които са предизвикани от външнополитически сътресения, които са легендирани като борба с коронавируса. Пандемията COVID-19 ще играе още дълго време важна роля в развитието на международните отношения. В обозримо бъдеще не виждам път за завръщане към известната на всички „нормалност“, която познавахме отпреди 2020 година.

Нашият гост
Боян Чуков е роден на 25 юли 1952 г. в София. Завършва специалност “Радио и телевизия” във ВМЕИ (понастоящем ТУ-София). Работил е за външното разузнаване на НРБ. Бивш секретар е на Съвета по национална сигурност към Министерския съвет между 2008 и 2009 г. Автор е на над 500 публикации, посветени на темата международна сигурност. Владее руски, английски, френски, испански и гръцки език.