Балканска кино грация

Актрисата и авторка Бояна Новакович е една от звездите в минисериала „Операция Бъфало“, който дебютира на 17 юни по Epic Drama.

Родена на 17 ноември 1981 г. в Белград, Бояна се премества в Австралия на 7-годишна възраст. Има богата кариера в Холивуд, снимала се е с Мел Гибсън в „По ръба на мрака“ наскоро участва в сериала Instinct и филмите Birds Of Prey и „Аз, Тоня“ с Марго Роби. Бояна има роли още в Shameless на Showtime, както и в епичната фантастична сага „Западен свят“ на HBО.

Заснета в Австралия, „Операция „Бъфало“ е поредица в шест части. Действието се случва през 1956 г., във военна база в Маралинга, в сърцето на южноавстралийската пустош. При атомните опити, провеждани от британците в разгара на Студената война, човешкият капацитет за лоялност и предателство са поставени на изпитания. Бояна говори за ролята си в сериала и кариерата си в Холивуд в специално интервю за „Труд“.

- Бояна, каква е вашата роля в минисериала „Операция „Бъфало“?
- Аз играя една много дейна и способна жена в разгара на огромен хаос, покрай тестването на атомни оръжия в австралийската пустиня в периода след Втората световна война. Моята героиня наистина е компетентна в решаването на проблеми, но и в създаването на драма. 

Играя компаньонка на име Моли, която се върти около армейските части, позиционирани на мястото на действието. Тя е умна, смела, а нейната основна цел е да се погрижи за сигурността на останалите момичета от професията на доставянето на удоволствие. Идеята е да пресъздадем драмата на женското оцеляване, на женската сигурност.

Моята героиня се набутва в много проблеми и сложни ситуации с политици и специални служби. 

Трябва да съм честна с вас. На много актриси ни е писнало от роли на проститутки, съпруги и жертви. В този смисъл, моята героиня е по-скоро секс работничка и се определя като такава. 

Тя просто се бори за правата на останалите „момичета за удоволствие“. Което в крайна сметка е и политически акт. Много неща са политически и в същото време свързани с основни измерения на ежедневния живот. Не искаме правителството да замърсява въздуха и водата, например.

- Кое ви привлече към тази продукция?
- Минисериалът „Операция „Бъфало“ се получи много лесен за гледане. В същото време е интригуващ със своята черна комедия, с мрачния си хумор. Пресъздаването на епохата е огромен плюс.

Много често историческите филми и сериали ни дават отлична перспектива към човешкото състояние. Предлагат ни и поглед към политическата корупция. Понякога директно, понякога метафорично и с намигване. 
Този минисериал създава една алегория за ситуацията днес. Сюжетът се занимава с миналото, но е насочен към настоящето и бъдещето. Последиците от атомните тестове са видни и днес.

Друг момент е с корпоративното завземане на природни ресурси. Това е като нова война. Нашият сериал поставя тази тема в светлината на много специфични за австралийската история елементи.

Също така е много забавен и преди всеки епизод сте предупредени, че е фикция. Защото е точно така – една подигравка с всички авторитети, които са били замесени в истинската Операция „Бъфало“.

- Има ли определен тип образи, които предпочитате да играете като актриса?
- Обичам да правя неща, за които се съмнявам, че ще успея да ги направя. За тази роля например моята героиня трябваше да може да пее. Образът е и много комедиен и аз исках да задълбая в тази хумористична лудост. 
Но нямам определен любим тип. По-скоро се стремя да за занимавам с неща, с които не съм се занимавала преди. Привлича ме неизвестното. Да си кажа, че дадена професионална задача е страшна и непостижима. И да се опитам да я постигна.

- Следите ли филмовата и телевизионна среда на Балканите и в Източна Европа като цяло?
- Снимала съм няколко филма в Сърбия, преди време и в Унгария. Имам добри впечатления. Европейското кино не е толкова обсебено от парите и печалбата. Това е свързано и с държавните субсидии за филми тук. Може спокойно да се каже, че в тези страни имате много различно преживяване. 

В САЩ всичко е свързано с крайните приходи. Атмосферата на снимачната площадка е много различна, когато знаеш, че това е най-важното. 

Много страхотни спомени имам от работата си в Европа като част от творчески екип. Toзи тип усещане съм срещала много по-често в Австралия, отколкото в САЩ.

В Америка киното е индустрия, а в Европа – професия. Актьорите, режисьорите и останалите хора от екипа се събират като професионалисти, за да създадат нещо художествено. В Америка е много по-продуктово и маркетингово. Ако си късметлия ще попаднеш на нещо артистично. Но има доста работа там и то постоянно, различно е. И двете системи си имат плюсове и минуси.

- Какъв съвет бихте дали на младите актьори и актриси от страни като България и Сърбия, които искат да пробият в западната и англоезична филмова среда?
- Труден въпрос. Моят път бе по-различен. Аз живея в Австралия от малка и много рано съм се адаптирала. Нямам акцент, посещавала съм театрална школа изцяло в англоезична среда. Не се познава, че имам европейски произход като изключим името. Всъщност в началото ме съветваха да сменя името си, за да пробия в Холивуд. Други пък държаха да си остана Бояна Новакович. И така аз обърнах гръб на първите и останах близка с вторите. 

Знам, че това е от значение. Знам, че хората в индустрията се ориентират по имената. Но времената се променят. Моят съвет към младите е – създавайте, творете, занимавайте се, бачкайте здраво.

Филмовата индустрия е отворена глобална мрежа. Може да запишеш прослушване в България и да го изпратиш в Лос Анджелис. Дори и с акцент, ако си достатъчно добър, може да пробиеш тук. Нещата се отварят.