Трапези по време на чума

Гледах по телевизията някаква постановка с деца, които декламират някакви призиви да си стоим в къщи. Звучеше толкова фалшиво, неестествено! Така навремето обучаваха пионерите да доказват своята ангажираност с поредната партийна кампания. Водещата представи постановката с не по-малко фалшиво умиление.

Впрочем хубавото време, една-две вдъхващи надежди новини за хода на вирусната криза и хвалбите на високопоставените какви чудеса сме постигнали, как ни завижда целият останал свят и в резултат народонаселението бе обзето от настроение да се празнува. Това си е национална черта-свършили, недовършили някаква работа, бързаме да се похвалим, да си връчим награди и най-важното - да си направим дълъг и упоителен банкет.

И софиянци потеглиха към провинцията още в четвъртък, както можеше да се очаква. Телевизиите отрано сутринта показваха огромните колони от автомобили, напускащи столицата. Само премиерът не бе видян на банкет, той бе зает да инспектира ключовите обекти, където сам заяви със самочувствието на богоизбран: „Задачата ми е да опазя българите живи и здрави.“

Целият народ се отдаде на художествена самодейност, на конюнктурни постановки, на певчески халтури, на хвалби и фалшив патриотизъм. От талаша се надигнаха мними „изследователи“ на националния ни гений, които да доказват, че имаме специален геном, който ни прави неуязвими на разни вируси.

Изведнъж вечерта в 23 часа ни изненадаха с брифинг на генерал Мутафчийски и двама министри, които с гробовен тон ни съобщиха, че има лоши новини за нарастване броя на заразените и за решението да бъде блокирана София през празничните дни. Опитаха се да смекчат изненадата с напомнянето, че те са казвали, че именно тези дни ще стигнем заветния връх.

Ами като сте знаели, уважаеми многознайковци, къде бяхте през целия ден? Нима не се знае, че софиянци ще запразнуват още от четвъртък. Пред очите ви се изниза половин София, защо не ги спряхте? Кадрите, които показваха още от сутринта, напомняха масовите преселения по големи празници. Не ви избоде очите тази картина? Защо не направихте нищо, за да спрете масовото бягство? Защо реагирате чак сега, когато който имало да пътува, вече не е тук? Досещам се - защото чак сега ви се е обадил едноличният началник на държавата. Ето какви последици може да има подобна структура на властта.

Оляхте се, господа! Всичкото ви красноречие увисна във въздуха. На другия ден премиерът започна да говори за хладилни камери и камиони пълни с трупове, за дефицит в световен мащаб на чували за мъртвите. Виновни се оказаха недобросъвестните граждани и нито дума за собствената отговорност. А тази отговорност започва от момента, в който от щаба и правителството започнаха да редуват без никаква координация оптимистичните прогнози с песимистични и това обърка хората. Обявяваха се мерки и решения, взети на принципа проба-грешка. Сутринта важи едно, вечерта обратното. Объркаха се и клакьорите, и критиците. А хората по стар обичай сами си дадоха обяснение и... заминаха. Ето как генерал Мутафчийски коментира медиците, които ръкопляскат на „шляещите се и лигавещите се по улицата“ граждани. „Има нещо перверзно в това“, каза Мутафчийски. И той ли бе намерил нещо неестествено в тези взаимни изблици на хвалби и поздравления?

Едно от събитията, което трябваше да допълни картината на международния авторитет на България, бе мисията на министъра на икономиката Емил Караниколов в Абу Даби, където той „закара“ със самолет подарък от 32 тона български храни - пресни агнета, зеленчуци и млечни продукти. Обратно той „докара“ 15 тона с предпазни средства - маски, ръкавици и... храни. Оказа се, че храните от емирството за нас са фурми, като те били значително по-голямата част от товара. Нещо много сбъркано има в тази размяна? Първо, няма никаква равнопоставеност. И второ, нали силният човек в Абу Даби бе голям приятел на нашия премиер?

Навремето Тодор Живков, към когото нашият премиер изпитва нескривано уважение, наричаше така фамилиарно някои чужди държавни глави с цел да ги спечели. Дойде време да се срещне с новия гръцки президент Христос (с ударение на „и“) Сардзетакис. Посрещането бе на площад „Синтагма“ в Атина, където двамата произнесоха речи. Живков започна традиционно: „Ние с моя приятел Христос (с ударение на „о“)... Христо... Сръц... Сръц.... акис!“завърши набързо Живков трудното име на новия си „приятел“. Така и не се получи тяхното приятелство.

Впрочем принцът може да има добри чувства към Борисов, но ни връща за нещо. Говори се, че преди време агенти на прокуратурата се опитали да изведат от Абу Даби издирвания Васил Божков. Ако искахме да го омилостивим за грешката, той ни показа доколко сме успели...

Часът на Милен Цветков

Убиха Милен Цветков. Социалната мрежа бе залята от съболезнования. Включително и от „политика“ Антон Тодоров. Същият, който заплашваше водещ журналист от Нова телевизия. Не си спомням оплаквачките да бяха защитили Милен при поредното му отстраняване от екрана. Затова беше силно изненадан, когато миналата година след уволнението му връчихме наградата „Свети Влас“ за цялостно телевизионно творчество.

Когато през 2000 година го поканих да прави сутрешния блок в Нова телевизия, той го направи по свой вкус. На него се дължи политизирането на сутрешните блокове.

Милен бе като цвете, което разцъфтява наново, след като е било стъпкано. Оставаше само един начин да му затворят устата - внезапен силен удар в гръб.