Как познатата „Хроника“ се превърна без да иска в сензация
Някои факти относно обявеното за „неизвестно“ произведение на поета
Позволявам си тази публикация, само защото едновременно с актуалното говорене за Вапцаров попаднах на тъжното съобщение, че пропадането на българското образование върви с ускорени темпове. И понеже тази вина е на цялото общество чувствам своята отговорност като начин в рамките на компетентността си да се ровя и боря с всякакъв род фалшифицирани факти и новини, лъжеанализи, манипулации и т.н. абсурдности, които в крайна сметка водят до състоянието ни днес. За съжаление го отчитаме само, когато някой отвън ни го подскаже или докаже по убедителен начин. Най-масово то отеква чрез футбола и останалите спортове. А най-тъжно – поради все още живата ни любов към децата, в образованието. Обещавам си две неща:
1. Да опитвам да анализирам още по-обхватно защо е така.
2. Да реагирам на всяка унизителна за всички несъстоятелност.
Обект този път ми е вдигнатия шум около „новооткрити“ Вапцарови стихотворения, очевидно свързан с предстоящия юбилей на поета. Тъй като не мога да цитирам точно изговореното по БНТ, ще се обърна към първоначалната „бомба“ – текста на Пенчо Ковачев в броя на в. „24 часа“ от 2.Х||.2019 г., написан под влияние на получена от Мая Вапцарова информация. И така – поред, започвайки от главното.
„От трите стихотворения племенницата на поета Мая Вапцарова досега е разчела само едно… Стихотворението е без заглавие“. Следват три строфи. Само че те са отдавна известни като последните три строфи от стихотворението „Хроника“, което се публикува в повечето поетови издания след 50-те години на ХХ век. Историята на текста на „Хроника“ е особена, но истината е, че това е доказан Вапцаров текст и начин на издаване на тези строфи.
„След тези куплети има едно изречение – „Ала не мислим да умираме…“ Мая Вапцарова предполага, че то е може би началото на ново стихотворение.“ За да не очаква читателя нова сензация, ще поясня, че това е последният стих от предхождащата строфа от „Хроника“.
Според публикацията „Офицер от полицията донася на Мая Вапцарова папка, намерена… в сградата на бившата дирекция на полицията в София.“ В нея имало и огромно есе от 10 страници /?/. Пак според вестника Мая Вапцарова „засега е разчела само едно“ стихотворение. Явно ѝ се опъва Вапцаровият почерк, затова се учудвам как категорично тълкува есето: „В него Вапцаров сякаш преоценява бъдещето, а не миналото.“ За да се преоцени едно нещо, то трябва да се случи, да бъде оценено и чак тогава да бъде преоценено. Дори Вапцаров няма как да постъпва така с нещо неслучило се. Пък може и да може, а аз да не зная.
В публикацията има текст, от който ще цитирам само началото „Аз искам да кажа, г-н прокурор, че всичко това е съдебна грешка…“. Пак като предпазна мярка, ще известя, че според спомени на присъстващи на съдебния процес така е била построена защитната реч на Антон Попов, осъден на смърт заедно с Вапцаров. Това подсказва, че е възможно част от намереното да е свързано с този най-близък приятел на големия поет. Затуй преди да се вдига шум, е трябвало да се извърши сериозно и компетентно проучване.
В публикацията има и друга неточност. Не ще цитирам текста, в който се съдържа тя. Само ще кажа на читателите, че стихотворението „Селска хроника“ не е свързано със съдебния процес от 1942 г. Вапцаров е съден и през 1941 г. по повдигнато обвинение за съдържанието на „Селска хроника“. Тогава не следва присъда. Подчертавам – за съжаление, тъй като попадането в затвора за някоя и друга година е можело да му спаси живота.
Няма да обобщавам и да давам квалификации. Достатъчно очевидно е какво е сторено. Тъй като нямам време да обмисля, обещавам при следващ случай да направя възможно най-пълен списък на определенията за подобни текстове. И да оставя читателя сам да избере допадащото му. Така де – пълно обслужване. Връщайки се към началото за образованието, ще изразя учудването, че вече не един човек, следващ да бъде компетентен, се върза на „сензацията“. Та България има няколко хиляди учители по литература, десетки университетски преподаватели за този период в българската литература, немалко живи автори на книги и сценарии за Вапцаров и още повече автори на статии и студии. Де са и де е България? Тамо, де се неукост лей…
Но понеже читателят е научен да чака новини, ако може мнооого сензационни, ще подскажа вероятност. Съществува съставен от поета списък с 12 заглавия на негови стихотворения, писани след издаването на единствената му книга „Моторни песни“. Това е равносметка, а още и негов първоначален проект за нова стихосбирка. Осем от стихотворенията са известни /“История“, „Крали Марко“ и т.н./, което е сигурен знак, че и другите четири са били написани. Моето разчитане на заглавията е: „И пак ядем“, „Без Боя“, „Милиони kwh” /киловатчаса/ и „Не дишаш“. Текстовете ги няма. Според мене листата с тях са откъснати от тетрадка. И защо да не са и запазени?! Може да излязат от нечий архив или пък някой да ги предаде. Да търсим!
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш