Най-унизителният документ в руската история

Болшевиките губят полските земи, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, части от Беларус. Общо около 1 милион квадратни километра и над 60 милиона население е откъснато от бившата империя

Не му върви на Брест с маслиненото клонче. В неговите околности започнаха преговорите между Русия и Украйна. Зациклиха и вероятно няма да родят мирен плод. Същото се случва през Първата световна война. На 3 март 1918 г. е сключен Брест-Литовският мирен договор. Той обаче не слага край на въоръжения конфликт. Документът печели класацията на най-унизителния в руската история.

В Голямата касапница, както наричат войната, ние сме в Централните сили. Съюзници на Германия, Австро-Унгария и Турция. Отсреща е Съглашението на Франция, Великобритания и Русия. Към тях се закарфичва и Румъния.

На 1 септември 1916 г. обявяваме война на власите, които след Балканската са заграбили Южна Добруджа. Трета армия е призвана да освободи житницата на отечеството. Под командването на ген. Стефан Тошев са 59 пехотни дружини, 52 батареи и 21 ескадрона. Усилена с една германска пехотна дружина, три батареи и три ескадрона, армията трябва стремително да настъпи и да разгроми противника.

Мамалигарите са лесни, никога не са печелили битка. От север обаче се задава внушителен руски корпус. Братушките бързат да дадат рамо на съюзничка Румъния срещу вражеска България.

Целият народ настръхва! Съдбата отрежда да срещнем на фронта някогашните освободители. Ще гръмне ли българска пушка срещу руски солдат? Ще се кръстосат ли саби в схватка брат срещу брата? Случва се на Добруджанския фронт, където спираме нашествениците.

Февруарската революция следващата година ликвидира царска Русия. Монархията е свалена, обявена е република. Временното правителство на Александър Керенски остава в лагера на Съглашението. През лятото предприема широка офанзива срещу Централните сили.

Кампанията завършва с разгром, който продължава да клати Матушка Рус. Стига се до Великата октомврийска социалистическа революция, в която само думата „октомврийска“ е вярна. Става дума за преврат, финансиран от германците.

Авантюристът Александър Парвус ги убеждава, че по този начин ще извадят Русия от войната. Неговият план включва всички форми на пропаганда и терор. Целта е хаос, който да подготви пуча.

Парите са изплатени на няколко транша, първият е 5 милиона златни марки. Те отиват за агитация, саботажи, стачки и демонстрации. Лъжедемонстрантите са платени по 70 рубли. За кьорфишек стрелба по улиците тарифата е между 120 и 140.

Александър Парвус организира посрещането на Владимир Илич с музика и цветя. В Берлин получават шифрована телеграма: „Влизането на Ленин в Русия е успешно. Той работи изцяло по наше желание...“ По негова заповед болшевишки патрули спират храните и ги насочват към Германия. За десерт пращат и кораби с желязна руда.
Така се стига до Червения октомври, който не е „червен“, а със сив тевтонски цвят. Следвайки инструкциите, Ленин издава Декрет за мир без анексии и контрибуции. Западните съюзници обаче не му обръщат внимание. Болшевиките са принудени да започнат сепаративни преговори с Германия.

На 15 декември 1917 г. е сключено примирие, а седмица по-късно на масата сядат всички Централни сили. Място на действието е Брест-Литовск, днешният Брест в Беларус.

От германска страна преговарят държавният секретар на външните работи Рихард фон Кюлман и командващият войските на Източния фронт ген. Макс Хофман. Австро-Унгария е представена от външния министър Отокар Чернин. Интересите на Турция защитава посланикът в Берлин Хаки паша.

Христо Попов води българската делегация. Той е министър на правосъдието в правителството на Васил Радославов, който също присъства. По-късно преговорите са поети от нашия пълномощен министър във Виена Андрей Тошев.

Първоначално начело на болшевишките дипломати е Адолф Йофе. После нещата взема в свои ръце Лев Троцки, народен комисар по външните работи. Двамата повтарят искането за мир без анексии и контрибуции.

Централните сили са съгласни, но ако Съглашението също приеме заедно със САЩ, които вече са във войната.
Съглашенците отказват, а Щатите излизат със своя мирна програма. Това са Четиринадестте точки на президента Удроу Уилсън. От своя страна германците хвърлят на масата техен проект. Съветите да се откажат от земите на запад от линията „Хофман“, които включват Полша, Литва, части от Беларус, Естония и Латвия.

В тази объркана ситуация на 9 февруари 1918 г. Централните сили сключват сепаративен мир с украинските патриоти в Киев. Тамошната Централна рада (парламент) е призната за легитимно представителство на Украйна. Съветският режим, установил се в Харков, е отречен.

На следващия ден Троцки си взема бомбето и се оттегля от преговорите. Заявява, че Съветска Русия няма да подпише мира. Но няма и да воюва с четворката, в която сме ние.

Руската мечка е на колене и стене. Германците тръгват в масирано настъпление на юг към Киев и северно към Петроград. Ортодоксалните комунисти в РСДРП (б) настояват за продължаване на борбата, за да предизвикат „световна революция“. Владимир Илич обаче, платен от фонда „Парвус“, налага волята си. На 1 март 1918 г. Брест-Литовският договор е парафиран от болшевиките.

Това е най-унизителният документ в руската история. Болшевиките губят полските земи, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, части от Беларус. Турция прибира Карс, Ардахан и Батуми. Общо около 1 милион квадратни километра и над 60 милиона население е откъснато от бившата империя.

Армията се разпуска, флотата се връща в пристанищата. С финансово съглашение през август съветското правителство се задължава да плати на Германия 6 милиарда златни марки. Това е инвестицията в октомврийския преврат плюс дивидентите.

На 13 ноември 1918 г. Ленин с постановление зачерква онова, което сам е натворил. В документа се казва: „Насильнический мир в Брест-Литовске уничтожен. Да здравствует истинный мир - мировой союз трудящихся всех стран и наций!“