32 години след Десети ноември - ДС пак е тук

За благодарност получил пост в негова печеливша фирма

Свалил първото “синьо” правителство

32 години след Десети ноември бившата Държавна сигурност все още дърпа икономическите конци в държавата. “Труд” започна поредица за лостове на бившите тайни служби, действащи в европейска и натовска България и хората, които ги управляват. Имената им се знаят от всички, действията им - само от някои.

Вчера ви разказахме ДС все още дърпа конците на икономиката в България Анализи 21:30 03.08.2021 как една от най-големите и успешни компании в България - “Еврохолд”, придоби преди дни електроразпределителното дружество ЧЕЗ. Зад нея обаче стои скандалният бизнесмен Атанас Тилев, известен с агентурното си име в ДС - “Румянцев”. През годините над него е опънал чадър един високопоставен служител на тайните служби - бившият шеф на разузнаването ген. Бриго Аспарухов, който през годините беше и бизнесмен, а сега е политик.

По времето на социализма Бриго Аспарухов е щатен служител на Първо главно управление на Държавна сигурност - външното разузнаване, на което веднага след Десети ноември става директор с указ на президента Жельо Желев.

Той е роден в с. Вискяр, Пернишко и както много бъдещи служители на ДС, завършва Немската гимназия в Ловеч, след това Външна търговия във Висшия икономически институт “Карл Маркс” - най-престижната специалност по онова време. Тогава едва ли е мислел, че ще оглави българското разузнаване през 1990 г. Въпреки, че подобни длъжности са обвити с мълчание, покрай името му гръмват няколко скандала.

Като директор на НРС той ще бъде запомнен с две неща - унищожаване на досието на агент “Румянцев” - приятелят му Атанас Тилев и дружеското рамо за същия човек в подкрепа на бизнеса му. Прокуратурата започва разследване за унищожаването на папките по времето, когато Аспарухов е шеф на разузнаването.

Той беше обвинен в длъжностно престъпление, защото по това време действа Постановление №61 на Министерския съвет, според което унищожаването на подобна документация е забранено. Единствено Главното управление на архивите при МС е можело да разреши това да се случи, но разрешение не е издавано.

Когато делото е внесено в съда през 2001 г., генералът вече е кандидат-депутат от БСП и има имунитет. Разузнавачът от кариерата става народен представител и процесът е спрян. По-късно прокуратурата сваля обвиненията.

През 1992 г. Аспарухов участва като главно действащо лице в свалянето от власт на правителството на Филип Димитров. Като шеф на разузнаването той обявява, че съветникът на премиера - Константин Мишев, е замесен в сделка с оръжие за Македония. По-късно се извинява, че не знаел, че сделката е станала по нареждане на министър председателя, с което директно го накисва в “Македонската афера”. Следват “Боянските ливади” - пресконференция, на която президентът Желев остро критикува правителството. Филип Димитров иска вот на доверие от парламента, но не получава и подава оставка. Съвсем естествено през 1997 г., когато СДС идва на власт, Бриго Аспарухов е пометен от “синята метла”. След оставката на кабинета на БСП, начело с Жан Виденов, президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство с премиер Стефан Софиянски. Шефът на разузнаването е освободен 3 седмици по-късно.

Неприятностите обаче не свършват дотук. По това време срещу приятеля му милионер Атанас Тилев - агент “Румянцев” се водят дела за източването на банки и му и забранено да напуска България. В доклада на покойния вътрешен министър Кольо Добрев за банковата криза има пасаж, според който Атанас Тилев неправомерно е присвоил 40 млн. долара от Банката за земеделски кредит, но Аспарухов му осигурява коридор и той се изнася нелегално през летище “София” без да мине никакъв контрол.

Бриго Аспарухов с бившия си началник ген. Любен Гоцев - зам. шеф на Първо главно управление на ДС.

Паралелно с неговото бягство, генералът поема дейността на фирмите от неговата империя. През 1997 г., малко след като е освободен от длъжност, Бриго Аспарухов става член на борда на директорите на “Дару кар” АД и ЗПАД “Витоша”, а през 1999 - управител на “Дару финанс” ЕООД и негов представител в “Лазурит”. Той има особени заслуги към тези фирми. Още като шеф на разузнаването Бриго Аспарухов подмени автобомилния парк на НРС с “Ровър”-и, които бяха остаряла технология, на изключително висока цена, което и самите англичани признават. Тези автомобили се внесоха чрез “Дару кар”, която беше на Тилев и беше представител на “Ровър” за България. Президентството също закупи от тях. НСО подмени мерцедесите с БМВ, но отново минаха през същата фирма.

По-късно Тилев лансира Бриго Аспарухов пред лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски, с когото има близки контакти и царят, в качеството си на министър председател, се опита да го назначи за съветник по националната сигурност. Общественият отпор обаче беше голям, заради възможността за получаване на класифицирана информация от НАТО и Европейския съюз на човек, тясно обвързан с ДС и обвинен в злоупотреби с власт. По-късно през 2007 г., Аспарухов неуспешно се кандидатира за кмет на София.
В момента генералът е член на Изпълнителното бюро на БСП.

През април т. г. обаче, хората от собствената му партия в Перник го изгониха от събрание, обвинявайки Корнелия Нинова и близкото ѝ обкръжение, сред което е и Бриго Аспарухов, за разкола в партията.

През 1992 г. в сградата на президентството

Опитали се да го отровят с кафе на среща с Жельо Желев

През 1992 г. гръмва скандал. Случило се е нещо нечувано - някой се е опитал да отрови директора на Националната разузнавателна служба Бриго Аспарухов. И не къде да е, а в сградата на “Дондуков” 2, докато бил на среща с Жельо Желев. “Случи се в президентството, след работно време. Беше ми сервирано кафе, което не изпих, което всъщност ме спаси. Една глътка. Малко след това се почувствах зле и месеци наред бях зле.

Потвърди се отровата в 3 независими лаборатории, едната във Франция”, разказва генералът години по-късно.

Според него, въпросната отрова водела до блокиране на бъбреците и черния дроб, след което човекът умирал от жълтеницата, който развивал. Бриго Аспарухов смята, че опитът е бил аматьорски, затова е бил неуспешен. Той е сигурен, че не е станала грешка и опитът за покушение е бил насочен именно към него. Той смята, че зад него стоят “вътрешни сили”, има съмнение кои са, не не желае да ги огласи. Официалното разследване на случая не доведе до успех.