Семейството на Брус Уилис съобщи на публиката втора лоша новина за състоянието на 67-годишния актьор. След първоначалните опасения, че страда от афазия, причинена от мозъчни лезии, сега те казват точната и окончателна диагноза - фронтално-темпорална деменция. “За жалост трудностите при общуването са само симптом на заболяването, от което страда Брус”, съобщават близките на легендата.

Фронтално-темпоралната деменция е нервнодегенеративна болест, наподобяваща на Алцхаймер. Засегнатите от нея хора могат да имат нарушения на паметта, промяна в поведението или трудности в говора или придвижването. “Днес не съществува никакво лечение за това заболяване - една реалност, която ние се надяваме, че може да се промени в идните години”, пишат още от семейството на Брус Уилис в изявлението си.

“С хода на развитието на състоянието на Брус ние се надяваме, че медиите ще се постараят да привлекат вниманието върху тази болест, която се нуждае от много изследвания и запознаване на обществеността с нея”, се посочва още в текста, подписан от съпругата на Уилис - Ема Хеминг Уилис, от бившата му съпруга Деми Мур и от децата на актьора - Ръмър, Скаут, Талула, Мейбъл и Ивлин.

Точно си мисли човек колко е кофти положението с киното днес, как трудно може да стане по-лошо и идват такива новини. Брус Уилис очаквано се оттегли от професията си на актьор. А само допреди година в средите се шегуваха как майтапчийските анти-награди “Златна малинка” вече си имат отделна категория за лоши роли на Брус Уилис, който наистина беше предпочел количеството за сметка на качеството в последно време. Организаторите решиха да си вдигнат рейтинга на гърба на гологлавия големец с германски корени и го номинираха за всичките му осем филма от миналата година. После изразиха съжалението си. Но на Брус не би му пукало особено много от такива неща, в каквато и форма да е. Уилис остава в историята на киното. Образът на плешивия мъжкар прескача граници, култури и поколения и упражнява глобално влияние, съизмеримо с това на почти митичните фигури от Златната ера на американското кино от 40-те и 50-те години на XX век.

От десетилетия Уилис култивираше имиджа на суров кучи син, готов да поеме нещата в свои ръце и да спаси деня. Този американски актьор, продуцент и певец сякаш с лекота се превърна в едно от най-разпознаваемите лица на планетата с ролите си във филми като “Умирай трудно”, “Умирай трудно 2”, “Последният бойскаут”, “Криминале”, “Петият елемент”, “Армагедон”, “Шесто чувство”, “Неуязвимият”, “Град на греха” и много други.

Разбира се, най-легендарна е поредицата “Умирай трудно”. Първият филм е вдъхновен от романа на Родерик Торп “Nothing Lasts Forever” от 1979-а, който е продължение на книгата “Детективът” от 1966-а, екранизирана през 1968-а с Франк Синатра в главната роля. Синатра отказва да участва в новия проект и той претърпява драстични промени.

Никой дори не е и подозирал, че именно пробиващият тогава от телевизията в киното Брус ще превърне образа на Джон Маклейн в икона на американската сила и символ на качествено зрелище. Уилис се различава от екшънмените в епохата на Рейгън. За разлика от Шварценегер, Сталоун, Ван Дам, Норис и Лундгрен, Брус няма нито масивна и релефна мускулатура, нито сериозен опит в бойните изкуства. Той е обикновен мъж, който може да мине незабелязано в тълпата без незабавно да привлече погледите с внушителна физика.

Именно това го прави гениален избор за Маклейн. “Умирай трудно” разчита на реализма и “ежедневното”, нормално излъчване на Уилис, който обаче в същото време разкрива неповторим личен чар с разгръщането на действието. Той изрича репликите си с маниера на градски тарикат, на печен играч с усещане за самоирония и вкус към абсурда и мрачните шеги. Маклейн на Уилис е едновременно кораво копеле и комик. Няма как да си представим друг актьор в тази роля.

Не се интересува от напудрени награди и претенциозни критици

Брус Уилис е известен с роли в комерсиални блокбастъри, но той е много повече от една стандартна екшън звезда. Актьорът се е доказал като сериозен драматичен актьор с качествени изяви в авангардни модерни класики като “12 маймуни”, “Криминале”, “Неуязвимият” и други. Но той не е претенциозен арт сноб.

Никога не е номиниран за “Оскар”, въпреки че много коментатори смятат, че е заслужил поне няколко през годините. Но явно хората от американската филмова академия не го обичат много. Той обаче едва ли е особено огорчен защото и без “Оскар” е един от най-печелившите актьори в историята на киното.