Когато защитник на добра кауза се опозори, той опозорява себе си, а не каузата

Често заради фалшив пуритански морал обществото се лишава от талантливи свои членове, които биха му принесли полза

Един ден, както Аврам си седял при входа на шатрата в дъбравата Мамре, пред него се явили трима пътници. Той ги посрещнал с голямо уважение и ги нагостил щедро. Те били Господ и двама ангели. След като Господ казал, че Сара най сетне ще роди Исаак (по него време Аврам бил на 99 години), поели към Содом и Гомор, а Аврам тръгнал да ги изпрати. Поспрели на едно възвишение. Господ останал с Авраам (както вече било редно да се нарича), за да му разкрие промисъла Си за него, а пък двамата ангели продължили към Содом и Гомор, за да сторят това, което е известно на всички. Защо славните градове Содом и Гомор били изпепелени? Заради увлечението си по гей оргиите, в които се опитали да замесят даже и ангелите.

Миналата седмица в славния град Брюксел полицията залови 25 дибидюс голи мъже във вихъра на гей оргия. Сред тях се откроявали евродепутат и неколцина дипломати. Ама и нашата преса доста си я бива. Партито било в заведение, било в апартамент, било на последния етаж на бар, било в мазето на бар, но Йозеф Сайер (въпросният депутат) се опитал да избяга по водосточната тръба, тоест вероятно се е изкачвал, а не се е спускал, освен ако в Брюксел улиците не са под нивото на мазетата. Не се смейте, защо да не са? В Брюксел всичко е възможно. По едно обаче няма спор, а именно: „Там е била във вихъра си гей вакханалия с изобилие от алкохол и наркотици“.

Историята става още по-пикантна и заради това, че сгащеният евродепутат е унгарец от партията на Орбан - ревностен 59-годишен (очевидно си боядисва косата и брадата) хомофоб, прочул се с приноса си към унгарската конституция през 2010 и отстояващ ексцентричното убеждение, че „семейството е съюз между мъж и жена“. Обстоятелството, че претендирайки да е хомофоб, е заловен на гей вечеринка, показва, че просто не е такъв. Това не го отличава от стотици хиляди като него, които в името на политическата кариера са готови да се закълнат във всякаква светиня.

Не съм сигурен дали „Политико“ & Co. щяха да обърнат чак такова внимание на скандала, ако сгащеният гей не беше консерватор, а, да речем, от зелените. Останалите участници в оргията са оставени в уютна анонимност. Но кой знае защо петното е хвърлено върху хомофобите, и което е още по-сладко - върху консерваторите, а не върху човека, който очевидно само се е правил на хомофоб, докато в действителност е точно обратното. У нас се намериха представители на интелектуалния елит, които в началото даже се надяваха, че сгащеният евродепутат може да се окаже български консерватор от онези, които ги поливат с маркуч, докато хвърлят яйца по обществени сгради. При очерталата се ценностно-идейна еклектика Петър Стоянович не издържа и възкликна:

„При такова ожесточено лансиране на новината, питам се кое скандализира нашенците - че е мъж, че е хомо, че е евродепутат, че е унгарец, че е бил гол, че е бил без маска, че е бил в мазе, че е бил в Брюксел, че е от ФИДЕС? Ама уточнявайте си възмущението, защото иначе няма възпитателен ефект! Ще объркаме поуките“.
Мен обаче ме интересува един друг въпрос. Той е по-отвлечен, откъдето може би и малко по-скучен, но ме интересува отдавна, защото, види се, е универсален. Въпросът е: трябва ли този, който проповядва нещо, да го спазва? Преди да се провикнете, че отговорът е лесен, само ще ви кажа, че следи от този спор могат да се открият чак при светите отци преди повече от 16 века.

Когато диетологът казва, че е полезно да се ядат плодове и зеленчуци, а самият той се тъпче с кюфтета и дава на децата си марципани с газирано безалкохолно, означава ли това, че плодовете и зеленчуците не са полезни и не трябва да се ядат? Когато строг моралист проповядва, че прелюбодейството е грях, докато самият той се отбива през ден у съседката, означава ли, че вече можем да се отдадем на блудство по примера на поучаващия ни? Бил Клинтън през 1998 за малко не изгуби Белия дом заради нещо, което правят всички онези, които се възмутиха, че даже и в по-зловещи форми и размери. Защо заради често пъти фалшив пуритански морал обществото се лишава от талантливи свои членове, които биха му принесли полза?

Най-сетне, ако някой заяви, че семейството е съюз между мъж и жена, а впоследствие се окаже дърт орбанист с боядисана брада, заловен на гей купон, значи ли това, че казаното не е вярно? Или просто на някого му се иска да значи? Когато защитник на добра кауза се опозори, той опозорява себе си, а не каузата. Подиграват се на максимата „Слушай какво ти говоря, не гледай какво върша“, но дали в нея няма истина? Ако обявят този, който може да изрече истината, за недостоен, трябва ли истината да остане неизречена?

Защо тогава е много по-популярна другата гледна точка, според която наставления може да дава единствено онзи, който вече сам ги е изпълнил? Защо първо трябва да видим гредата в своето око, а сетне сламката в окото на ближния? Очевидният отговор е: заради същата тази истина.

Когато става дума за политици и чиновници, включително и европейски, се подразбира, че говорим за хора, които заемат обществена позиция. Общественият ангажимент доста ограничава индивидуалния им суверенитет. Те вече не могат да си позволят това, което можем ние с вас. Ако къркан клошар размаха среден пръст пред Министерство на отбраната - това е мило, това е борба за правда и свобода, гражданска позиция. Ако обаче военният министър покаже среден пръст - майко мила!

Мнозина от административно-политическия елит са заели постовете си в резултат от избори. С всички сили са омайвали избирателите. Когато в своите предизборни кампании са се клели, че ще воюват срещу корупцията, а пък сетне се окаже, че са строшили всички рекорди по корумпираност, значи са излъгали. Именно лъжата е проблемът. Който излъже веднъж, ще излъже и втори път. Затова, когато задаваш нравствени стандарти, бъди добър да покажеш как си ги постигнал. Ако кажеш: аз ще бъда добър президент, но от време на време ще ми правят свирки в Овалния кабинет, това е много по-честно. Интелигентният избирател би го оценил, но за жалост интелигентният избирател е представен в такива пестеливи количества, че никога не достига мнозинство да избере някого за каквото и да било. Всички очакват от кандидатите да бъдат лицемери, но докаже ли се това публично - линчуват ги.

Избирателите, които обикновено се оказват мнозинство, имат и едно друго качество. Забравили лицемерието на всички еврочиновници, включително и политици, цялата им сълзлива загриженост за правата на малцинствата, фалшивата им толерантност и автентичен апетит за зелени сделки, те забравят също така, че това, от което се възмущават, е тяхното собствено лице, тяхната воля в материализиран вид. Нали гейовете, тези вечни жертви на омраза и дискриминация, трябваше да бъдат поощрявани да воюват за правото си да бъдат каквито са? Нали непрестанно ги насърчаваме да се гордеят със себе си? Ами ето, гордеят се. И е редно елитът да бъде в първите редици на гордостта. Защо отвореното гражданско общество клейми и бичува?

Не се знае колко поколения ще са необходими в конкретните условия, за да се превърне брюкселската върхушка в истинска аристокрация при огромното си желание. Истинската аристокрация се оформя и вирее в общества, може би малко по-сурови, може би малко по-брутални, основани на откровено неравенство, но много по-нормални, много по-близо до истината и до жестоката справедливост. В лъжа и лицемерие най-много да израснат хлъзгави евнуси - денем роботи, а нощем фавни. Оргията, с която ни занимават, този „локдаун секс“ не е нищо повече от парад на самозабравянето, гордостта, чувството за превъзходство, недосегаемост и безнаказаност, в който участват комплексирани парвенюта.

Мъжеложството е грях. И не сме нито аз, нито вие тези, които ще кажат що е грях. Че мъжеложството е грях е засвидетелствано в Писанието още от Стария завет (Битие, Левит, Второзаконие, Царства), та чак до посланията на св. ап. Павел. Въпросът е дали приемаш Библията или я отхвърляш. Или, иначе казано - приемаш ли Бог или Го отхвърляш. Това е. Толкова е просто! Това е главната тема на големия разговор за модерните (последните) времена. Всеки е свободен да приеме или да отхвърли Бог, в тази свобода е смисълът на всичко, това е единственият избор, който имаме да правим, а всичко останало са негови парафрази. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.