В схемите за изпиране на пари участват професионалисти като счетоводители и данъчни консултанти

Борбата с изпирането на пари: България предприе мерки за укрепване на уредбата за борбата с изпирането на пари, пише в доклада на ЕК. Националната оценка на риска приключи през януари 2020 г. и изтъкна редица значителни заплахи, продължават експертите от Брюксел. В Националната оценка на риска се посочват няколко системни риска, свързани с географското местоположение на България (част от „Балканския маршрут“, използван за престъпни цели), значителната сива икономика и високите равнища на корупция. За излагането на България на значителни рискове от изпиране на пари има роля присъствието на организирани престъпни групи, наличието на „професионални перачници“ и на значителни трансгранични финансови престъпления (укриване на данъци, измами с ДДС), пише в документа.

Използването на финансово-разузнавателни данни продължава да бъде ограничено, посочват от ЕК. Към ноември 2019 г. все още нямаше обща база данни за идентифициране и наблюдение на видни политически личности, въпреки че те са изложени на голям риск от изпиране на пари. Увеличи се броят на сигналите за съмнителни сделки, подадени предимно от банките. Въз основа на получените през 2018 г. 2777 сигнала за съмнителни сделки дирекция „Финансово разузнаване“ откри 1264 оперативни досиета, което доведе до спирането на само 16 сделки, а 772 бяха използвани за аналитични цели. (Данните са получени от българските органи в отговор на въпросите, повдигнати по време на мисията за установяване на факти, проведена от ЕК през октомври 2019 г.). Ограниченото използване на финансово-разузнавателни данни и на финансово профилиране възпрепятства ефективното отнемане на незаконно придобито имущество при дела за организирана престъпност и корупция. През първата половина на 2019 г. бяха образувани административни производства по отношение на само 10 установени нарушения. От началото на 2019 г. до 18 октомври 2019 г. бяха проведени само 16 проверки на място във финансови институции, пише в доклада.

Високият риск в схемите за изпиране на пари да участват професионалисти, предоставящи услуги на дружества (например счетоводители, данъчни консултанти), сочи, че е необходимо да се извършват подходящи проверки на служителите в съответствие със задълженията съгласно разпоредбите на ЕС в областта на борбата с изпирането на пари, както и по-ефективен надзор, пише в доклада.

На риска от корупция все още трябва да бъде обърнато по-сериозно внимание, посочват от ЕК. В ход са множество разследвания на корупция по високите етажи, в резултат на които бяха повдигнати обвинения или бяха образувани съдебни производства срещу високопоставени държавни служители. Редица дела преминаха съдебната фаза, като по някои от тях бяха произнесени осъдителни присъди. Въпреки наложените на първа инстанция присъди, постановените и изпълнените окончателни присъди са много малко, посочват от ЕК.

Съществуват рискове, свързани със схемата за получаване на гражданство срещу инвестиции. Схемата не налага на лицата да прекарват значително време в България, за да получат българско гражданство. Поради това новият гражданин може да не стане местно лице за данъчни цели и доходът му няма да се облага в България. Това създава потенциал за злоупотреби, тъй като издадените от България документи за самоличност могат да се използват за избягване на докладването на активи, държани в чужбина. На 2 октомври 2019 г. правителството на България одобри проектоизменения на Закона за българското гражданство с цел премахване на възможността чужденците, придобили статут на постоянно пребиваващи в България срещу краткосрочни инвестиции, впоследствие да получават българско гражданство при значително облекчени условия. Кабинетът прие тези изменения, но обсъжданията в Народното събрание бяха отложени поради текущи разследвания на случаи на незаконно предоставяне на българско гражданство.

Небанков сектор: Надзорът бе засилен в няколко отношения, но се очакват допълнителни мерки, пише в документа. Насоките за основан на риска надзор на застрахователния и пенсионноосигурителния сектор започнаха да се прилагат от 1 януари 2019 г. Възможно е тези нови правила да бъдат преразгледани през 2020 г. въз основа на натрупания опит. Независимо от постигнатия напредък, все още има слабости по отношение на адекватността на техническите резерви, целесъобразността на оценката на некотираните активи и управленските практики в застрахователния сектор. За цялостното разрешаване на тези въпроси ще е необходимо Комисията за финансов надзор да предприеме допълнителни надзорни мерки, посочват от ЕК.

Застраховката „Гражданска отговорност“ представлява голям дял от портфейла на всички български застрахователи. Дълго време нейната рентабилност бе недостатъчна поради силната ценова конкуренция в сектора. След като през 2018 г. размерът на застрахователните премии бе увеличен значително, финансовите резултати на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се подобриха. Платежоспособността на някои от участниците зависи от валидността на допусканията, на които се основава оценката на техните активи и пасиви, пише в документа. Необходимо е да бъдат наблюдавани влиянието от въвеждането на обявената система бонус-малус, приемането на предстояща методология за обезщетяване на пострадалите при пътнотранспортни произшествия и ситуацията в българското бюро „Зелена карта“, пише в документа.

Правителството планира да приеме методология за обезщетяване на пострадалите при пътнотранспортни произшествия. Разнородните съдебни практики в определянето на обезщетения за пострадалите при пътнотранспортни произшествия и техните близки представляват предизвикателство за общозастрахователните дружества, които се нуждаят от последователност и стабилност, за да могат правилно да оценяват своите технически резерви и да определят своите премии.

Българското бюро „Зелена карта“ все още в режим на мониторинг, а общият презастрахователен договор все още предстои да бъде сключен. През 2018 г. броят на предявените към българското бюро „Зелена карта“ искове е скочил на 5710 от 354 през 2017 г., достигайки 19,6 млн. евро, или 70% от общия размер на исковете в системата. През 2019 г. активираните гаранции намаляха на 5058 и бяха за обща сума в размер на 18,3 млн. евро. 27% от тях (4,2 млн. евро) се отнасят до клона на застрахователното дружество „Олимпик“ (Olympic Insurance), базирано в Кипър. През 2019 г. неизплатената сума по активирани гаранции бе 4,3 млн. евро. През декември 2018 г. международният Съвет на бюрата увеличи банковата гаранция, изисквана от българското бюро „Зелена карта“, постави бюрото в режим на мониторинг и поиска общ презастрахователен договор. През септември 2019 г. Генералната асамблея на Съвета на бюрата реши да наложи със задна дата текущи глоби на българското бюро, считано от 15 май 2019 г. Междувременно Комисията за защита на конкуренцията счете, че сключването на общ презастрахователен договор не води до нарушаване на конкурентното право. Споразумението относно вноските на отделните застрахователи по схемата ще бъде от основно значение за устойчивостта на сектора. За някои дружества при новите условия е възможно да се увеличат цените на презастраховането, тъй като те са поддържали своите разходи за презастраховане ниски, сключвайки договори с презастрахователи с рейтинг под средното равнище, пише в документа.

Производството по ликвидацията на кипърското застрахователно дружество „Олимпик“ (Olympic Insurance) продължава. Официалното производство по ликвидация бе открито на 13 юли 2019 г. В ход са дискусии относно тълкуването на съществуващата конвенция между гаранционните фондове на двете държави, като има възможност да се прибегне до арбитражно производство за разрешаване на въпросите преди каквато и да е намеса във връзка с дължими вземания в България, посочват от Европейската комисия.

Случаят с „Олимпик“ може да стигне до арбитраж

Европейската комисия (ЕК) публикува годишния си доклад за България за 2020 г., в който прави задълбочен преглед за предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Това стана преди предприемането на мерките срещу пандемията от COVID-19, но изводите са актуални. Всъщност това е цялостен анализ на социалното и икономическо състояние на държавата. Много от посочените проблеми са очевидни, но целта на доклада е те да бъдат поставени във фокуса на управляващите, за да вземат мерки за разрешаването им.