Един от най-големите противници на отпадането на позорния мониторингов механизъм по правосъдие и вътрешен ред на Европейската комисия над България е уволнен. В началото на годината постоянният съветник в представителството на Комисията в София Юри Тавание е научил, че след 10-годишна работа у нас, мандатът му се прекратява.

На езика на дипломацията това означава, че Брюксел признава погрешния подход, който е имал в последното десетилетие спрямо София. Ролята на Тавание в удължаването на неработещия мониторингов механизъм е несъмнена, защото той е този, който е домакинствал на всичките европейски чиновници идващи у нас София поне по два пъти годишно, за да изготвят заключенията в годишните доклади.

Дори в секретна грама на Американското посолство у нас, която “Труд” разкри, се посочва, че Тавание има негативно отношение към български държавни представители, които са полагали усилия за приключване на механизма в предварително установения 3-годишен период след влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. В крайна сметка, позорният механизъм, без ясни мотиви, продължава да действа и до днес.

Освен че дългото му прилагане го направи неработещ, той бе превърнат в инструмент на местни лобисти и олигархични кукловоди, които започнаха да го ползват в кампаниите им по ерозиране на доверието към институциите.

Юри Тавание, на практика, стоеше на “входа” и на “изхода” по отношение на съдържанието на т.нар. “мониторингови доклади” на ЕК за България. Това беше причина в един определен период от време тяхното съдържание да се изготвя в няколко софийски офиса на грантово зависими организации, а след това верифицирано през Брюксел. Самият Тавание многократно бе засичан на неформални сбирки на политизирани съдии от компрометирания Съюз на съдиите в България, щатни протестъри и свързани с олигархичния кръг “Капитал” публични говорители и неуспели партийци като абдикиралия от поста на правосъден министър Христо Иванов.

През ноември 2015 г. Тавание бе заподозрян като участник в опит за компрометирането на главния прокурор чрез спуснат през един от “кафявите” сайтове на задкулисните кукловоди фалшив мейл от Европейската комисия. Наложи се на няколко пъти официални представители да внасят уточнения за “фалшивата новина” и да се извиняват за въвличането на Комисията във вътрешнополитически скандал.

Прекратяването на мандата на Тавание е сред най-логичните обяснения и за радикализирането на маргиналния партиен лидер Христо Иванов. Само за няколко месеца бившият министър на правосъдието се превърна от пръв привърженик на сухите клишета на европейските чиновници, в техен първи противник. В среднощни словоизлияния в социалните медии, тъжният политик недоволства от политиката на Комисията спрямо страната ни. Странната метаморфоза у Иванов съвпадна и с промяната на тона на Брюксел спрямо България и ясно заявеното решение на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер за отпадане на мониторинговия механизъм, което бе потвърдено с последния доклад от ноември миналата година. Отпадането на мониторинговия механизъм прави напълно излишни дузина грантово зависими организации, в част от които се е подвизавал Иванов преди да влезе в изпълнителната власт.

Оттеглянето на Тавание, което се случва след серия запитвания на “Труд” до Европейската комисия, е знаково и по още една причина. Очевидно дори в Брюксел са осъзнали сериозния репутационен риск, който поемат с продължаване на присъствието на чиновника в София, поради дълбоката му обвързаност с Иво Прокопиев. Тази връзка е особено видима през имиджови материали в поръчковия “Капитал”, посветени на еврочиновника. Тавание, макар и привърженик на узаконяването на еднополовите бракове, беше за кратко обвързан (вкл. с граждански брак) с бивша журналистка в една от “медиите”-бухалки на Прокопиев, която е и бивша служителка на Българския хелзинкски комитет, известен с провокациите си срещу българските правоохранителни органи.

“Червеният картон” за Юри Бюрер Тавание, постоянен съветник по Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК в София, всъщност показва токсичността, която носят контактите с компрометирани местни лобисти и техните политическо-протестърски проксита. Очевидно, на 11-та година от членството на България в ЕС, европейският елит осъзна, че взаимното доверие между равноправни партньори се гради на базата на сътрудничество с легитимните държавни институции, а не с прикрити зад маската на “гражданското общество” марионетки на тукашни олигарси. Новината за отстраняването на Тавание показва, че думата на България като Председател на Съвета на Европейския съюз всъщност тежи, при това много.