12 417 структури обсаждат институциите на ЕС

Вписвайки се добросъвестно в сбъркана категория, не носиш нито правна, нито морална, нито наказателна отговорност

Корупцията сред еврократите процъфтява - липсват ясни правила за лобистите

След избухването на корупцонния скандал „Катаргейт“ в началото на миналия декември медиите в Западна Европа установиха, че световната столица на лобизма не е Вашингтон, както се смяташе до тогава, а Брюксел. Защото в момента в белгийската столица се вихрят 12 417 неправителствени организации или доста по-малко отколкото тези край реката Потомак, и те са пуснали пипала в институциите на Европейския съюз, за да влияят върху неговата политика. Като много от тези структури са обявили в уставите си, че с дейността си не преследват стопанска цел, тоест не се стремят да правят пари, но действията им доказват точно обратното.

Ярък пример за това са разнищените от брюкселския съдия-следовател Мишел Клез неправителствени организации уж за защита на човешките права „Fight Impunity“ и „No Peace Without Justice“. Техните шефове - италианците Антонио Пандзери, който е бивш евродепутат и Николо Фига Таламанка, сега са зад решетките, тъй като белгийските магистрати са установили, че са получили милиони евро от Катар и Мароко, за да лъскат имиджа им в Европарламента точно покрай зачитането на човешките права в двете държави. Любопитен е фактът, че зад предпоследния скандал за корупция в ЕС от 2013 г. стои отново италианец - тогавашният председател на групата на Европейската народна партия в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Лука Волонте. По онова време контролираната от него неправителствена организация била помогнала на Азербайджан срещу богато възнаграждение името на страната да не бъде опетнено в Европа заради изтезанията там на политически затворници.

Ако се направи опит да се открие генезиса на възможностите на лобистите да осъществяват целите си чрез раздаване на рушвети на еврократите, то трябва да де хвърли поглед преди всичко върху създадения през 2011 г. към Европейската комисия Регистър за прозрачност. Документът категоризира представителите на интереси, които се стремят да влияят върху законотворчеството и решенията на институциите на ЕС, както и техните права и задължения. През 2021 г., тоест 10 години по-късно, започна прилагането на Регистъра в Европейския парламент и Европейския съвет, но без да бъде задължителен, тоест позоваването на него е на доброволна основа. Та въпросният документ на ЕК класифицира лобитата в три категории: 1/ Структури, които промотират собствените си икономически интереси или тези на техните членове - компании, фирми, еднолични търговци и т. н.; 2/ Асоциации, които нямат търговски интереси, каквито са неправителствените организации с нестопанска цел; 3/ Посредници, които най-често оказват консултантски услуги срещу заплащане. Към средата на сегашния януари в „библията“ за прозрачност са вписани 8229 структури, класифицирани като компании, които преследват лични търговски интереси; 3488 са неправителствените организации с нестопанска цел и 700 консултантските сдружения.

Анализирайки Регистира, активисти на международната организация „Прозрачност без граници“ откриха в него сериозна слабост - насоките, предметите на дейност на различните категории, не са добре формулирани, те са неясни и общи. От друга страна документът дава на много лобистки формации възможността да не се вписват в точната за тях категория и съответно последващият контрол върху работата им е труден, понякога дори невъзможен. Това предполага заобикаляне на правила и норми от недобросъвестни физически и юридически лица, ощетяване на данъкоплатците и в края на краищата безпроблемно богатеене на гърба на обществото. А като че ли най-облагодетелствани от документа, в смисъл безпроблемна регистрация, лесен достъп до институциите на ЕС, лек режим на работа и предмет на дейност, какъвто ти хрумне, са неправителствените организации с нестопанска цел. Просто защото изискванията към тях са ако не повърхностни, то доста мижави и за да се впишат в регистъра, техните основатели и ментори трябва да парафират саморъчно изготвена декларация за бъдещата си дейност, подчертавайки, че нямат каквито и да било материални интереси.

За съжаление въпросната декларация няма никаква юридическа стойност, не предполага наказание при скриване на истината, но осигурява широко поле за разгръщане на всякакви инициативи и щедрото им осребряване от заинтересовани клиенти на лобистите. И тръгвайки по тази пътека, значи ровейки се из регистъра, човек може да се докопа до истински парадокси. Като например регистрацията като неправителствена организация с нестопанска цел на лобисткия Съюз за защита на добитото без нарушаване на природната хармония палмово масло. В структурата членуват колоси на хранително-вкусовата промишленост като „Нестле“ и „Фереро“, които яко използват суровината и които дават мило и драго, при това с успех, Европейските институции да не я низвергнат. Така обаче желаят милиони жители на Стария континент, които са разтревожени както от безмилостното унищожаване на палмовите гори в страните производителки на маслото, така и от неговата полезност.

А никак не е труден отговорът на въпроса защо много лобистки структури се регистрират като „с нестопанска цел“, когато представляват щенията на спонсорите си, а техен краен интерес е печалбата? Ами локализирайки се в общност, носеща колективни и социални интереси, е по-лесно да убедиш институционалния събеседник пред теб, разбирай ЕС, да действа в твоя полза. А освен това вписвайки се съвсем добросъвестно в сбъркана категория, не носиш нито правна, нито морална, нито наказателна отговорност. Освен ако не те пипнат в кацата с меда, както стана с Антонио Пандзери и „вербованите“ от неговата „Fight Impunity“ предани „агенти“ по най-високите етажи на общоевропейската власт.

Разбира се, „Катаргейт“ освен че разтърси из основи Европарламента и другите институции на ЕС, накара техните ръководители да се замислят сериозно по бъдещето на лобиз­ма. Вече бяха предложени мерки, които да ограничат достъпа на „защитниците на интереси“ до палатите на европейската власт, както и такива, осигуряващи строг контрол върху контактите на еврократите. Но не са един и двама критиците на тези мерки, които заявяват чистосърдечно, че щом става дума за разпоредби и правила, те винаги могат да бъдат заобиколени, особено ако за целта се развържат пълни кесии и потекат потоци от пари. Ето защо съвестните наблюдатели из столиците на Европа смятат, че вече е време лобизмът да бъде изрязан като вредна социална язва и ролята му да бъде иззета от политиците. Защото те са призвани да защищават и обществените, и частните интереси, нали? Стига да не са корумпирани до мозъка на костите.