На „Позитано“ няма „медец“, „пчеличките“ измряха или отлетяха, търтеите се изпокриха

Нинова е безпомощна като лидер, в централата се увеличава безпорядъкът

Сегашната политическа система вероятно скоро радикално ще се промени, за доведената до безпомощност партия, може да се появи шанс за възраждане

Почти всички характеристики за партията на нашенските социалисти вече започват с предлога „без“. Важи напълно и за нейната председателка Корнелия Нинова.

Ако пандемията бележи началото на края на много стари и по-нови партии в европейските страни и у нас, за БСП е етапът на пълното u обезличаване. Вече и за партия-патерица за други е безполезна.

Неприятна новина за ДПС, тъй като отпада подходящият партньор за открито коалиране и ползване на власт. Проблем и за ГЕРБ, защото няма на кого поне за кратко да се подпре и ремонтира в опозиция.

Все по-безполезна става соцпартията и като властови трамплин за позиции във властта. Не само за присъдружници и знакови персони, но и за самите активисти на „Позитано“ 20 и в териториалните структури.

Очевидно е, че колкото по-малко потенциални позиции може да предложи, толкова по-малко по брой и качество мераклии ще привлече. Това е особено опасен за всяка политическа организация порочен кръг. Фатален за клиентелите, застрашаващ оцеляването дори за въоръжени с идеология партии.

БСП днес е в етап на пълно безличие. Резултат от дългогодишни злонамерени усилия на няколко лица, наложени от Москва и Вашингтон за нейни водачи. В началото разрушителните удари се нанасят по перестроечен съветски модел от родения в Москва небългарин Луканов. И той като съветския предател Горби изведнъж се обяви за социалдемократ и наложи курса на социалдемократизиране под заглавие „Път към Европа“. По това време в Москва е популярна мантрата на Горби „Наш европейский дом“, прикриващ ликвидацията на съветската компартия.

Партията става социалистическа по име и определение, но ефектът от удара на този етап е главно в идейната насоченост и в подмяната на най-горния етаж на ръководството. Обезглавяване под лозунга за подмладяване. Задължително за всеки следващ етап на обезличаването, енергично и грубовато прилагано от Нинова. Партията все още има огромно организационно и кадрово наследство, силно влияние сред милиони българи, свързани родово или социално с нея. Все още вярващи, че наистина е лява и като такава съществува, за да брани техните интереси.

Затова БСП два пъти печели избори с абсолютно мнозинство пряко истинската воля на нейното ръководство. В средата на 1990 г. става ясно, че водачите u доброволно сдават спечелената от избирателите власт. Сдават и президентската под уличен натиск от мощно поддържани отвън сини активисти. На този етап става ясно, че т. нар. демократичен процес е измама, а партиите само я обслужват. С това гласоподаването „за“ БСП започва да се измества в посока „против СДС“. Но все още не се разбира от масите, че СДС е продукт на лукановците.

Същевременно в страната е в ход началото на криминална революция все още по съветския перестроечен модел. По същество прехвърлянето на държавна собственост, наричана още общонародна, в частни ръце. Също поетапен процес протичащ при грубо погазване на законността и изключително тежки загуби за икономиката. Без активното явно и скрито участие на ръководството на БСП не може да се осъществи, но голям процент социалисти и симпатизанти тогава го приписват само на СДС.

С Александър Лилов начело деструктивните процеси в партията продължават, подтиквани задкулисно от все още всесилния кремълски фаворит Луканов. Допускат се вътрешни фракции, извличащи цели групи партийни членове към иначе жалкия, разнороден и противоречив син съюз. Отливът от БСП започва и в по-ниските етажи, мнозина са отвратени от лицемерното ръководство. Особено от неговата фактическа подкрепа за поредица противодържавни и противонародни промени.

За втори път в края на 1994 г. соцпартията с 2 258 000 гласа получава абсолютно мнозинство. Синята коалиция се изпокара и разкапа, а новият водач на червените привлече много симпатии и надежди. Жан Виденов обаче отказва да извършва либерални „реформи“ и срещу него влиятелна вътрешна опозиционна група повежда люта борба. Позорна дейност, отслабваща не толкова премиера, колкото партията. В края на 1996 г. по време на конгрес Виденов, ясно доловил и външния натиск, подава оставки и като премиер, и като партиен водач.

Следващият председател Георги Първанов и заместникът му Николай Добрев след серия задкулисни компромиси изцяло за сметка на партията на 4 февруари 1997 г. я хвърлиха в калта пред краката на душманите u. Пречупиха u гръбнака, писахме тогава. Група с авторитет и позиции на „Позитано“ сформира Евролевица и след изборите твърдо работи за СДС и срещу БСП. Почти всички те по-късно са богато възнаградени за предателството си, Първанов е уреден с два президентски мандата. Така показват на партийната маса на каква цена се прави кариера в БСП.

Провежда се поредното подмладяване, т. е. чистка спрямо проявилите и малка доза комунистически нагласи или родолюбиви инстинкти. Налага се социално-либерална тенденция, нямаща нищо общо с миналото на старата партия, осакатяваща я за бъдещето. При поне две трети население с леви политически интереси България остава без лява партия. Председателят Първанов иска власт-та, но само за да „управлява както и СДС, но малко по-добре“. Но без лява няма и дясна партия. Етапът на формиране на криминално-политическа олигархия е завършен.

На станалата вече практически безидейна партия чрез машинации е натресен за шеф напълно чуждият u роден в СССР небългарин Станишев. Според очакванията и строго съгласно наложения политически модел продължи кадровият и организационен погром. Използвана единствено като политическа патерица, БСП беше докарана до политическа безплътност. Забележителен личен успех на водача е загубата на 13 различни избори! Дори става и министър-председател, но с мандата на ДПС. За тези му постижения е уреден три мандата за шеф на ПЕС. И тя само губи...

Михаил Миков стои за малко като водач, тъй като непредпазливо заявява, че ще води леви политики. Преди него партията вече е антикомунистическа, за всеки случай докарват Корнелия Нинова. Нейният принос е скромен: на „Позитано“ обръщението „другари“ напълно се изпразва от съдържание. Вече нищо не може да се причини на БСП, всичко вредно вече е сторено, безличието е пълно. Безпаричието също, след скромното имане при Миков сега има само дългове. На „Позитано“ е мъртвило, казва тези дни покрусен партиец от провинцията.

Защото няма „медец“ там, измряха или отлетяха „пчеличките“, изпокриха се търтеите. Каквито е имало хора на партията в министерства и агенции, в разните регулаторни органи, уволняват ги. Като не може да съдейства на бизнеса, той също я загърбва. Не допуснаха електронните членски карти, за да не се знае точно колко са партийците. Едва ли поне слабо активните са повече от десетина хиляди. Обявиха ги 60 хиляди, това е останало от някогашния един милион. Водещият мотив на избирателите да гласуват за БСП е отрицанието на ГЕРБ или друга партия.

Нинова е безпомощна като лидер, в централата се увеличава безпорядъкът, безпочвени са претенциите за поемане на властта от ГЕРБ. Дали през юни ще се заглавичкват с таен вот, дали през септември - все е безсмислено с оглед някаква промяна. Групичките на Първанов и Станишев ще крепят Нинова до последно, с нея партията няма се понадигне и ги осъди, за да си осигури някакво бъдеще. Тя от своя страна се е вкопчила в стола, очаквайки и нея да издигнат някъде като тях двамата.

Идват обаче нови времена, настъпват бързо и безпощадно категорично. Сегашната политическа система вероятно скоро радикално ще се промени, значи за старата, доведена до безпомощност и безполезност партия, може изневиделицата да се появи шанс за възраждане. Не е съвсем безпочвено това предположение, но за Нинова и днешните позитанци това ще е краят.