Червената носталгия се появява във всяка предизборна кампания

Всичко започва с така наречения Народен съд. Неговата мисия е да обезглави интелектуалния елит на нацията

Във всяка предизборна кампания неизбежно се появява червената носталгия по социализъма. Така артикулираше сакралната дума легендата на оная епоха Тодор Живков. БКП смени абревиатурата с БСП, но си остана посткомунистическа. Нейните беловласи ветерани издигат лозунга „Искаме си социализма“. Ще щръкне и на следващите избори, до които дните са преброени.

Ето някои епизоди от историята на най-справедливия строй.

Всичко започва с така наречения Народен съд. Неговата мисия е да обезглави интелектуалния елит на нацията. Да разчисти територията за нискочелите индивиди с партиен билет. Или както образно се изразява един съвременник: „На мястото на изсечената гора да поникнат храсти!“

Трибуналът е от върховни и областни състави

Върховните са 12, областните 68. В техните рамки са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души, срещу 10 919 са повдигнати обвинения, 2730 са осъдени на смърт.

Сред тях е нашият пълномощен министър в Швеция Николай Николаев. Случва се нещо, което и въображението на писателите абсурдисти не може да роди. Обреченият получава покана за екзекуция. По заповед на външния министър с писмо го канят да се прибере в родината, за да бъде разстрелян. Добавено е, че разноските по пътуването ще бъдат поети от държавата.

„Аз – документира в мемоарите си Николаев – показах това писмо на някои длъжностни лица от шведското външно министерство и на някои мои бивши колеги от дипломатическото тяло в Стокхолм. Ефектът бе голям: хората бяха потресени от такава жестокост, безтактност и глупост.“

По това време министър на външните работи е проф. Петко Стайнов. Доказателство как комунистите промиват мозъците дори на умни хора, ако преди това не са ги ликвидирали. Професорът също става жертва на човекомелачката. Когато поради възрастта слага слухов апарат, е арестуван. С приспособлението на ухото предавал сведения на вражески шпионски служби, установяват експертите от ДС.

В онова дивашко време ярки таланти се подложиха на доброволно унижение. Валери Петров възпя кланетата в агитката „Народен съд“.

Блага Димитрова дебютира със „Стихове за вожда“

Литературоведите също не останаха празни. Ситуираха българските класици спрямо международното положение. Пантелей Зарев разработи темата „Иван Вазов – писател, патриот и изобличител на английския империализъм“. Пенчо Пенев обнародва изследването „Стояна от „Пристанала“ на Ботев като прототип на нашата партизанка“.

Тази култура беше плод на мощна икономика. Икономиката е базата, а културата надстройката, учи дядо Маркс. Основите на социалистическата промишленост бяха положени с двугодишни народостопански планове. В тях ентусиазирано се включи и циганското население. На Деветосептемврийската манифестация през 1949 г. мургавите дефилираха с плакат: „Ние циганите ще преизпълним двегодишния стопански план“.

„Ще строим завод“, пророкува Вапцаров. През 1956 г. с постановление на Министерския съвет беше създаден металургичният комбинат „Кремиковци“. Строителството започна през 1960 г., първите производствени мощности влязоха в експлоатация през 1963 г.

Потече река от чугун…

Скоро стана ясно, че залежите от желязна руда наоколо са крайно бедни. Комбинатът мина на вносна суровина от Съветския съюз. И влезе в историята като паметник на глупостта.

Друг гигант на глинени крака е заводът за тежко машиностроене „Червена могила“ край Радомир. Замислен без аналог в Европа, през 80-те години той глътна милиард и половина лева. Планирани бяха 20 хиляди работни места, повече от цялото население в района.

Най-мегаломанският проект обаче е обръщането на София във втора Венеция. Щеше да се случи, ако беше реализиран плавателният канал Панчарево-Павлово. Идеята беше на Вълко Червенков, който мечтаеше да го разхождат с гондола.
През 50-те години започна яростно копане. В трудови бригади кирки и лопати въртяха учители, лекари, юристи и кинодокументалисти, които запечатаха на лента епохалното дело. В своите „Задочни репортажи“ Георги Марков пише:

„На спирка Павлово по линията на Княжевския трамвай дълги години стоя един голям надпис: „Тук ще бъде пристанище Павлово“. Под надписа беше нарисуван корабоплавателния канал Панчарево-Павлово и бяха означени пристанищата. Зная, че някои от читателите веднага ще си спомнят анекдота за крокодилите, които щяха да се въдят в софийски води, за вицовете как ще превърнем лопатите в гребла и за въпроса – след като ще имаме вода за море и канал, ще можем ли да си поливаме чат-пат и цветята. Но повечето от тях ще си спомнят за онази тъжна поредица от неделни дни, през които всеки простосмъртен гражданин на София трябваше да дава своя безплатен труд за софийското море.“

Изкопите на плавателния канал още ги има. Ако БСП върне социализма, може да довърши водното съоръжение. И Корнелия Нинова да осъществи мечтата на Вълко Червенков. Да се разходи с гондола от партийната централа до пристанище Павлово.