Една дългоочаквана поетична премиера събра десетки поети и читатели за представянето на новата стихосбирка на Владислав Кацарски „Бленувани залези” (издание на Фондация „Равностойно партньорство”, 2021). Събитието се водеше от поетесата Виктория Катранова, защото тя е модераторът на популярния формат „Вечери на Кръста” в НЧ „Пенчо П. Славейков – 1921” в София. Незрящият поет, белетрист, драматург и режисьор, създател и директор на радио Брайл ФМ предлага на читателите една стойностна поезия – доказателство, че поетическото е материя на интуитивното изживяване, а медиаторът е подчинен да изповедната чистота.

За магнетизма на поетическите послания говори литературният критик Благовеста Касабова: „Владислав Кацарски продължава да търси пътя към себе си и да открива дълбоките противоречия в обществото. Те пронизват неговия разум, сетива и чувства... Поезията му е далеч от тишината. Вътрешният глас трови съзнанието му колкото от болка, толкова и от огорчение, гняв, нетърпимост, възмущение, от болезнени спомени, изгубени любови и приятелства... Покрусата на автора от „низките хоризонти” на приятели, предатели, бездуховници и завистници е, че удрят в гръб. Стихотворенията на Владислав Кацарски „кръжат” между ада и рая. Раят се е настанил в прекрасните с пастелната си мекота, с меланхолия, звуци и багри стихове за любовта и лятото... „Бленувани залези” е знак, че поетичното перо на Владислав Кацарски е целунато от Бога”.

В последвалия рецитал се включиха голяма част от присъстващите поети, които разтваряха книгата на Влади и четяха тази творба, която ги е привлякла от пръв поглед. И за да се получи полифоничен диалог, те прочитаха и по едно свое стихотворение. На финала на вечерта присъстващите аплодираха съпругата на поета – Анелия Велинова, която каза: Благодаря на всички приятели! Това беше един добър експеримент, в който всеки успя да види поета в другия. Бихме могли да го продължим и в радио Брайл ФМ. Тук присъстващите са хора, които не са самовлюбени, а откриват красотата на словото у другия”. 

Какво още ще открием в „Бленувани залези”? Майсторството, филигранният резултат в стихоизработката е запазен знак, когато говорим за поети като Владислав Кацарски. Тук няма нито една излишна дума, нито една изкуствено добавена фраза, не се робува на форматирането или на общоприетия канон. Смисълът играе по тънката струна на странното, на абсурдните метафори и оксиморонни конструкти, които рисуват един митологичен, но всъщност реален градски пейзаж. В същото време усещането за безвремие и вселенска универсалност ни поразява. Образите, движението, материята сякаш са от бъдещото, макар да носят аромата на вече отминалото. Лирическият персонаж е колкото самотен, толкова и обграден с маските на спомените, на природните и житейски сенки, на диханието от живото, мъртвото, обещаното и мечтаното. Това е поезия на диалога, който започва веднага и остава незавършен, въпреки че Владислав Кацарски умее да закове оригианалната поанта. Значеща е липсата на досадното битоописателство и сълзливата риторика. Виждаме всичко това в десетки творби, ето го и тук:

Крадецът на сънища

Не съм забравил, че има небе,
щом често сънувам, че падам.
Тихо някой съня ми краде
и стъква от изгрева клада.

Разпасани сенки изгарят:
мигове – бивши приятели.
Люти като дим от цигари
празния смях по лицата им.

Не съм забравил, че има небе,
щом вярвам в мечти и заблуди.
Някога все ще хвана крадеца.
Има още толкова сутрини...

Художник на великолепно оформеното томче е дъщерята на двамата творци – Омана Кацарска. Забележителното е, че корицата е перфорирана с букви от брайловата азбука, като те са обяснени на титулната страница, така че любознателните читатели биха могли да се научат да разпознават тези знаци.