Очертава се следващото глобално противопоставяне - между свободния свят и тоталитарния китайски модел

Ключов фактор ще е преизбирането на Тръмп на 3 ноември т. г.

Навлизаме в двадесетте години на XXI век. През вече далечната 1966 г. футуристичното въображение на писателя Артър Кларк видя 2020 г. като свят, в който къщите могат да летят и да мигрират според предпочитанията на обитателите си. Пак тогава списание Time предсказа, че към 2020 г. хората ще печелят без да работят, защото всичко ще се върши от роботи и средният годишен доход на едно неработещо семейство в САЩ, изчислен в днешни пари, щял да достигне солидната сума от 300 хиляди долара. Опитите да се надникне точно в бъдещата 2020 г. по-рано са раждали и още по-екстравагантни видения. През 1911 г., например, в лекция пред Кралския колеж по хирургия в Лондон е обявено, че към 2020 г. еволюцията на човешкия вид ще доведе до срастване на петопръстието на краката. Други вещаят, че домакините ще чистят с прахосмукачки, задвижвани от миниатюрен ядрен двигател.

Още в първите часове на новата 2020 г. е очевидно, че къщите не летят, на краката имаме по пет пръста, прахосмукачките са на ток, а роботите не ни изкарват прехраната. Но въпреки това десетилетието, което започва, е заредено с още по-мащабни промени, които ще дадат нов облик на света и начина, по който живеем.

Бъдещето, което идва, е толкова грохотно, че може да се сравни само с френетичните времена на „Бурните двадесет“, както е наричано десетилетието от 1920 до 1930 г. Тогава се оформя в голяма степен обликът на модерния свят през ХХ век. Калейдоскопичната мозайка на 1920 г. показва епохални събития. Създадена е първата глобална организация - Обществото на народите. Османската империя отива в историята. Прекроява се Близкия изток - Великобритания поема мандата за Палестина, а Франция се настанява в Сирия. Борбата за независимост на Ирландия се изостря с „Кървавата неделя“ в Дъблин. Следреволюционна Русия е раздирана от гражданска война. В хода на десетилетието се създава СССР, умира Ленин, възкачва се Сталин. Чан Кайшъ оглавява националното правителство в Китай. Мусолини става премиер на Италия. Ваймарска Германия затъва в хиперинфланция, а Хитлер поема своя сатанински поход към властта. За първи път жени заседават в парламента на Австралия и Сената на САЩ.

Това е и десетилетие на иновации и открития, които предизвикват революция в живота на човечеството. Едни отварят вратите на бъдещето - Линдберг лети от Ню Йорк до Париж без междинно кацане, Форд слага началото на масовата автомобилна индустрия, Флеминг открива пеницилина. Други, като Хауърд Картър, който открива гробницата на Тутанкамон, ни отвеждат в тайните на древността. Демократизират се информационните потоци - в Детройт стартира първото новинарско радио, а край Вашингтон е експериментиран успешно предтеча на телевизията. Започва и ерата на звуковото кино. Чарлстонът и джазът, излезли от локалите на Америка, превземат света, освобождавайки сетивата на милиони от хербаризираната скованост на валсовете и канцонетите на Стария свят.

Двадесетте години на нашия век се очертават също толкова бурни. Изкуственият интелект ще навлезе във всички основни човешки дейности. 5G технологията ще революционизира интернет и ще отвори пътя на автономните превозни средства и на „смесената реалност“, в която човек ще взаимодейства с виртуални вещи, вградени в реалната среда. Примерно, ще може да свири на виртуално пиано, „поставено“ в хола. За 17 юли 2020 г. е планирана нова мисия на НАСА до Марс, която ще подготви бъдещата човешка колонизация на „червената планета“.

Това ще бъде и десетилетие на разрастващи се промени в геополитическата архитектура на света. Америка на Доналд Тръмп върна в мейнстрийма понятията суверенитет, патриотизъм, национална държава. Започна процес на деглобализация. Икономическият национализъм все повече диктува глобалните икономически процеси. След като отмениха или ревизираха неолибералните споразумения за свободна търговия, САЩ постепенно блокират цитаделата на неолибералния глобализъм - Световната търговска организация, пренебрегват Г-7 за сметка на Г-20. През 2020 г. ще станат още по-видими основните геополитически параметри на един многополюсен свят, в който трите суперсили - САЩ, Русия и Китай - имат ожесточена конкуренция по всички азимути, но и зачитат своите сфери на влияние. Евроатлантическият вектор, който господстваше в политиката на Белия дом десетилетия наред, и занапред ще остане на заден план за администрацията на Тръмп.

Ще продължи пренареждането на Близкия Изток. На 31 януари Великобритания окончателно ще напусне ЕС, чиято неолиберална конструкция, подчинена на неподвластната на демократичен контрол Европейска комисия, ще продължи да скърца. Китай ще разгръща своята експанзия, но все повече прозорливи умове ще прозират очертанията на един потиснически тоталитарен режим, който иска да излезе отвъд своите териториални предели. Тепърва ще се оценяват ефектите от превръщането на Китай в дигитален концлагер чрез системата за социален рейтинг - денонощно следене на поведението на всеки и лишаването му от права (на придвижване, образование, собственост), ако не спазва порядките или критикува тоталитарната идеология. Мнозина по света ще прогледнат също, че китайските инвестиции не служат на местните общности, а са фронтпостове на колонизация, в които работят предимно китайски заселници. Очертава се следващото глобално противопоставяне - между свободния свят и тоталитарния китайски модел.

Засега новата геополитическа архитектура на света е все още неустойчива. Ключовият фактор, от който зависи нейната дългосрочна стабилизация, е преизбирането на Доналд Тръмп на 3 ноември т. г. Това ще даде нов могъщ импулс за промяна из целия свят. Най-вероятно ще се активизира диалога Вашингтон-Москва, американо-китайските отношения ще бъдат напълно преформатирани, а пристъпите на климатична паника, дирижирани от неолибералните елити - трансформирани в по-разумни политики, които съчетават индустриалното и технологично развитие с опазване на околната среда. Но все пак изборният успех на Тръмп не трябва да се приема за даденост. Възможни са непредвидени събития или управленски провали на Белия дом. Не бива да има илюзии, че ако прогресистко-либералната „контрареволюция“ победи Тръмп наесен, ще последва реставрация на неолибералния икономически модел, още по-истерична конфронтация с Русия, ескалация на климатичната паника, агресивен атеизъм и размиването на пола и семейството чрез джендър-идеологията. Положителното е, че дори и при такава хипотеза, реставрацията, поне в САЩ, няма да стигне докрай.

Президентът Тръмп вече успя да постави надеждна спирачка - назначи 187 федерални съдии. Защо има значение за света ли? Досега прогресисти и либерали успяваха да прокарват много от своите радикални политики именно през съдебната власт, която в САЩ има огромно влияние върху нормативната система и управлението. А от САЩ те плъзваха по света, налагани чрез американската „мека сила“ и тлъсти грантове, и папагалствани от местни компрадорски елити. Много от назначените от тях съдии действаха повече като активисти, които тълкуват законите разширително, за да прокарват идеологически дневен ред, а не като магистрати, които прилагат закона какъвто е. Това доведе, например, до легитимиране на много от извращенията на политиката на идентичностите и джендър-идеологията. Сега е сигурно, че поне две-три десетилетия след Тръмп съдебната система в САЩ ще бъде бариера за тоталитарните нагони на джендър-екстремисти и всякакви радикални малцинства, които искат да наложат своите ценности като универсална социална норма не по легитимния път на демократичния диалог и политическото представителство, а през „задния вход“ - чрез съдебни постановления.

На този фон България ще продължи напред. По-бавно, отколкото ни се иска. Ще влезем в чакалнята на еврозоната. Дали обаче родната партокрация и излъчените от нея държавни ръководители ще успеят да генерират големи идеи и обединяващи национални каузи? Ако не го сторят, ще останем в периферията на „бурните двадесет“.

Извън това, през лятото на 2020 г. светът ще живее и с ритъма на лятната олимпиада в Токио, която ще бъде открита със зрелищен метеоритен дъжд, изстрелян от спътник в околоземна орбита. Футболните страсти ще лумнат около европейското по футбол и „Копа Америка“. През октомври в Дубай започва Световното изложение „Експо 2020“. Всичко това ще бъде изживяно от едно постепенно застаряващо човечество. По данни на ООН 703 милиона души, 6% от световното население, са на възраст над 65 години. Прогнозата е, че до 2050 г. броят им ще надхвърли 1,5 млрд. или 16%. Делът на тази възрастова група е най-висок в Източна и Югоизточна Азия, а Европа и Северна Америка са на второ място. Този процес ще окаже влияние не само върху пенсионните системи, но и върху потребителските стоки и услуги, които ще трябва да се фокусират все повече върху нуждите, интересите и вкусовете на хората с прошарени коси.

Човечеството застарява. Дали обаче помъдрява?