Протестърските клиентелки са само шумни претенции за важни роли в малки събития

За ГЕРБ и ДПС е сто пъти по-добре други да се пробват с ваденето на горещи кестени от жарта

Според сондажите на социолозите и пресмятанията на политолозите на 14 ноември в 47-ия парламент ще се класират 6 партии, 5 със сигурност ще са от предишните два. ГЕРБ пак не се поти предизборно, но ще е първа и изглежда още по-убедително. Довчера кресливо и заядливо, недоразумението ИБНИ се запъти към своя тъжен край, издънено от щурави лидери. Която и партия да влезе вместо тях, едва ли ще е подходяща за партниране с другите вътре.

Т. нар. реформаторски, протестърски и прочие два пъти и помежду си не можаха да се договорят, та с още някоя новопоявила се ли ще забъркат годна за ядене гозба! Само от немай-къде, по принуда, с отвращение и не задълго. От която ползите ще са малко, а вредите за съставилите и подкрепилите го – много големи. Те са за кратка употреба, кръпки са с шумни претенции за важни роли в малки събития.

Безотговорни, неспособни да се променят, съвместна продукция с тях и между тях може да се получи каквато в предишните два парламента –провал. В която и парламентарна или правителствена конфигурация да попаднат или ги наместят, тези клиентелки ще са си същите. Преди повече не искаха, отколкото не можеха, сега е обратното. Отново и отново ще се доказват като чужди за страната, безсилни за продуктивна дейност във властта, свадливи и силно улеснени за корупционни практики.

Проблем и за външния фактор. Той за трети път опитва чрез Румен Радев и соросоидската група за политически манипулации на Прокопиев да подреди от тези кръпки управленска коалиция, използваема поне за няколко години. Натрапват се варианти с използването други партии, обявявани доскоро за токсични и неприемливи. Натискът в тази посока е добре доловим, ефектите от него са видими.

Едните спряха да врещят срещу статуквото, някои споделиха през зъби за относителната си поносимост спрямо БСП и ДПС. Другите правят добронамерени намеци за възможно съдействие, особено добронамерена е ГЕРБ. Все повече хора проумяват, че от гласуването им не зависи нищо. Номерът с формирането на коалиции от идейно противостоящи си партии Вашингтон прилага напоследък често в европейски варианти.

В Германия два пъти принудиха победилата на избори дясна ХДС да прави кабинети с лявата ХСС, макар и двете ръководства да разбираха, че ще понесат загуби. В Румъния сега чрез президента Клаус Йоханис подреждат кабинет между Национал-либералната ССР и лявоцентристката Социалдемократическа СДП. Както беше и с БСП у нас, доскоро либералите там плюеха обилно СДП, използвайки определения като „червена чума“ и „токсична“ за общи политически схеми.

Няма не искам, няма недей, когато чичо Сам е размахал показалеца! Нужно му е за свои цели правителство в дадена страна, политолигархията го прави. Възможностите за въздействие обаче са по-слаби отпреди, геополитическата картина става различна, Брюксел все повече слабее като помощен фактор. На конкретния терен агентурата е разколебана и загубила доверие сред населението, доверените лица сред политолигархията са силно компрометирани.

Затова и клиентелките им са неубедителни за привличането на гласове и придаване на тежест на формираните след избори колониални администрации. В кризисни периоди обаче е важно да се монтират стабилни правителства, а днес са налице няколко кризи накуп. В ход е и световен геополитически прелом, задачите са сложни, рисковете са сериозни и свързани със съществени опасности. Налага се прокарването на вредни за страната и силно болезнени за народа решения.

При тукашната управленска формула кабинет и президент трябва да взаимодействат в хармония, иначе само ще си прехвърлят отговорности и вини. За определен срок от време е нужен и фактически отказ от опозиционно поведение. На теория картите са в ръцете на държавния глава, негова е мисията да обедини целево различните политически тенденции. Сегашният не е този нужният. Радев е онзи с размахания Соросов юмрук, разединителят пред лицето на опасностите.

Не успя да обедини дори частично обединените около пустосването на Иван Гешев и Бойко Борисов протестърски формации ДБ, ИТН и ИБНИ. Не че е било лесно това да се постигне с чепатите, емоционално неуравновесени, опаки, чворести и заядливи по-първи техни активисти. Но се видя също, че и президентът не го бива да събира в едно, да сплотява около общи интереси и да мотивира група за постигане на значими цели.

Голяма грешка с дълготрайни политически последици направи Радев, като твърдо застана зад очевидно съмнителния „харвардски“ проект. Нито е навреме, нито на място, нито двамата челници в тази политическа манипулация имат нужните за кризисен пиар качества. Никаква промяна не са постигнали в служебното правителство, за да я продължат в редовно. Нито е възможно втори път да постигнеш първо впечатление, а те опитват трети и четвърти.

Лъжльовци, при това всенародно разкрити. Абрахам Линкълн е предупреждавал прекалено самоуверените хитреци: „Никой няма достатъчно добра памет, за да бъде преуспяващ лъжец“. Колкото и пачки да хвърлят за популяризиране на ПППП, голям пробив няма да се случи. Каква я мислихме, каква излезе, гласи нашенската поговорка. Мисли се с общи понятия, но се живее с подробности – най-важните от тях са пренебрегнали Петков, Василев и Радев покрай двамата.

С акцията си сериозно ощетиха други формации, особено ИТН, ИБНИ и преди всичко най-близката ДБ, посягайки на най-милото им – потенциалните избиратели. Такива удари в гръб и в тъмното не се забравят, не се и прощават. Нито от потърпевшите, нито от страничните наблюдатели. За никаква устойчива коалиция не стават. Дори отвън императивно да им я спретнат, ще получат лицемерна подкрепа и ще ги оставят да се пържат с кадри от сегашното служебно правителство. Такова близко бъдеще ги дебне.

Една верига е силна колкото най-слабото звено в нея. След 14 ноември в парламента ще видим предимно слаби и много кекави, болнавата и затлъстяла ГЕРБ само ще изглежда здрава сила на челното място. Знаят Борисов и ръководният екип, че въобще не е в кондиция да поема властта, и то в хода на няколко кризи. За публиката могат и проектокабинет да извадят. Готови са и реално да споделят властта с цел постигане на парламентарно мнозинство, ако отвън настояват.

Деница Сачева: „Трудно е да се обедини едно разпокъсано общество, в което всеки настройва единия срещу другия и в което липсват безспорни авторитети.“ Сто пъти ще им е по-добре други да се пробват с ваденето на горещи кестени. И ДПС не се е засилило да бърка в жарта. По-изгодно е двете партии да очакват по-добро бъдеще в засада. Таман БСП вече е извадена от категорията „статукво“ и Нинова бодро изобразява готовност да организира разговори за политики.

Не за министри, съвсем безкористно го дават позитанците. С всички на терена, с ПППП, ИТН и със заклетите антибесепари от ДБ дори. С които и въжделения ляво-десен или дясно-ляв кабинет да спретнат и да се забързат към съдебни и прочие реформи, дори към смяната на системата и други протестърщини.

Няма значение обаче колко бързо тичаш, ако не е в правилната посока. А те не я знаят.