Тези дни по медиите широко се коментират две теми: социологическо проучване на тема енергетика на Националния център за парламентарни изследвания и „сезонните“ проучвания за замърсяването на въздуха, източниците и силното му въздействие върху качеството на живот, включително заболеваемостта и смъртността от коронавирус.

Отдавна е пределно ясно, че най-голям дял в замърсяването има отоплението през зимата - неслучайно темата ежегодно окупира медиите с пускането на печките и ги напуска със спирането им на пролет. Решението е ясно - масово преминаване към чиста топлина, което значи ток, газ и топлофикация. Ако обаче питате държавата и общините, те ще ви кажат, че са безпомощни - хората били виновни за замърсяването, защото предпочитали да се топлят на дърва и въглища!?

Да, ама явно не е така!

В социологическото проучване има два въпроса, които директно адресират проблема. Бегъл поглед върху извадката долу ясно показва две неща.

Първо, българинът масово се топли на твърди горива (55,3%; дърва, въглища и пелети) и електричество (54,7%). Всичко останало е в много ограничен мащаб, а общата сума е над 100%, защото хората често ползват два източника на топлина. Особено чест е случая, когато ползват твърдо гориво за истинския студ и допълнителни печки или климатици на ток.

Второ, сегашното положение явно изобщо не се харесва на българина. В отговор на следващия въпрос ясно се вижда масово желание да се топлим на електричество (38,9%), топлофикация (26,6%) и природен газ (20,6%). Само около 10% биха останали на твърди горива.

Сравнението между реалността и желанията на хората показва, че те всъщност силно предпочитат най-чистите енергийни източници. Особено голямo е разминаването при газа - от 3,3% на 20,6%, тоест 6 пъти повече хора желаят да се топлят на газ! Два пъти повече биха ползвали топлофикация, което най-често пак означава газ. Въпреки големия спад, много хора биха останали и на ток. Но почти никой не желае твърдите горива - с изключение вероятно на хората по селата, където отоплението на дървесина е единственото прагматично решение.

Точно това трябва да се случи, за да доживеем и изчистване на въздуха в градовете! Неслучайно, такъв е и масовият отоплителен микс в страните, чиито стандарт на живот мечтаем да имаме - в Западна Европа и Северна Америка.

Забележете, че преминаването към желания от хората енергиен микс за отопление би решил не един, а няколко проблема едновременно:

1. Замърсяването на въздуха: Чист въздух значи по-малко болести и по-дълъг живот за всички ни.

2. Енергийната ефективност: Газът и топлофикацията са най-ефективните начини на използване на енергия за отопление. Токът е най-неефективният - за да получим една калория топлина вкъщи, трябва да вкараме 4-5 калории въглища в котела на ТЕЦ-а. Изключение правят високоефективните термопомпи и климатични системи, които обаче са нереалистична алтернатива - представляват непосилна инвестиция за над 90% от домакинствата у нас.

3. Огромният дисбаланс в електроенергийната ни система: Масовото отопление на ток днес е основната причина през зимата страната да ползва почти два пъти повече мощност (често над 7500 МВ), отколкото през лятото (около 3500-4000 МВ). Това практически означава, че имаме нужда от голяма част от лигнитните си ТЕЦ-ове само за покриване на отоплителните пикове. Следователно, замяната на тока с газ или топлофикация е най-прекият път към намаляване на този дисбаланс.

4. Декарбонизация: Горното би довело и до значително ограничаване на въглеродните емисии на страната, с което бихме изпълнили целите на Зелена сделка без да жертваме нищо. Напротив, ще имаме само ползи.

5. Загубата на време: Отоплението на твърди горива е доста времеемка занимавка. Преминаването към чисти енергоизточници би ни осигурило повече от най-ценния ресурс, който иначе трудно се купува с пари - времето - за семейството, приятели, развлечения, работа... Това всъщност е най-голямата полза, за която малко хора си дават сметка!

Погледнато отстрани положението изглежда много странно. Всички имаме общи проблеми, масово хората имат желание да направят правилните стъпки към решаването им, обаче това не се случва. Защо?

Ами защото държавата, общините и бизнесът просто не желаят да им осигурят тази възможност. За масова газификация се говори откакто се помня, но тя просто не се случва. За проучване и собствен добив на газ изобщо пък не може и да става дума. Само концесионираните топлофикации като тези в Пловдив и Варна се развиват, но Топлофикация София се разпада, а тя е слонът в стаята. Електроенергетиката и държавата са толкова силно вплетени, че всяка идея за ограничаване на зависимостта от тока и старите централи се разбива в първата институция, която застане на пътя u. Осигуряването на „безплатни“ или субсидирани дърва и въглища е сред най-използваните зависимости за контролиране на хората по места...

Мога да продължа още дълго, но няма нужда. Основната идея е ясна:

Българинът всъщност иска да се топли без да замърсява въздуха, но статуквото на власт прави всичко по силите си да му пречи. Защо търпим това?

* Авторът e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в Denkstatt.