Отговорни за изоставените два милиони души отвъд границите ни са бездарните български политици

Белградскта и скопската преса яростно сатанизират всичко българско

София запазва безличната си, непоследователна и безотговорна политика

Една от предпочитаните пропагандни изяви на български политици при пътуване в чужбина със срещите им с нашите сънародници. Българите, откъснати от родината, виждат в лицето на тези официални представители една връзка с родния край. На тези срещи освен за обстановката в България, въпрос, който най-много ги вълнува, те споделят и проблеми, засягащи ги лично с надежда, разбира се, поне някои от тях да бъдат решени. Развълнувани от сърдечното посрещане, гостите от София не само щедро обещават, но се заканват, че още със стъпването на българска земя ще се захванат с тяхното решаване. 

Несъмнено, всичко това би било твърде добре, ако не приключваше във фазата на обещанията. Впрочем, не само отделни политици, но и управленски институции проявяват подобно пренебрежително отношение към сънародниците ни извън пределите на българската държава. Те не противодействат и дори проявяват пълно безразличие както към естествените, така и към брутално налаганите от десетилетия асимилационни процеси върху българите в чужбина. 

А най-голяма заплаха за многохилядната ни емиграция в Америка, Австралия, Западна Европа е крайно агресивният македонизъм. Сънародниците ни в тези страни са подложени на огромен натиск, заплахи, шантажи, масирана пропаганда, провеждана от Белград и Скопие. А от средата на 60-те години на миналия век стартира безпрецедентен кръстоносен поход срещу българщината в Северна Америка. Срещу едно българско генерално консулство в Торонто например се откриват девет югославски консулски представителства, чиято основна задача е натрапване на македонизма. Срещу една-единствена организация на българите от Македония - Македонската патриотична организация (МПО), с един печатен орган, “македонска трибуна”, Белград и Скопие създават осем македонистки организации - добре финансирани и всяка със собствено печатно издание. 

А що се отнася до съдържанието на публикациите в тях, то е в несравнимо по-груб и арогантен антибългарски тон от този на белградската и скопската преса, където яростно се сатанизира всичко българско. Оставена сама, без подкрепата на България, българската общност с корени от Македония десетилетия твърдо и категорично не само се противопоставя на македонизма, но и убедително разкрива неговата престъпна същност. Въпреки неравностойния сблъсък, факт е, че няма нито една организация на МПО или българска църква, която да е приела македонизма. 

Впрочем, за каква държавна загриженост пледираме към нашите сънародници, които са на хиляди километри разстояние от България, когато дори българите край нашите граници са изоставени десетилетия на произвола на съдбата. Включително и българите във Вардарска Македония, подложени след Втората световна война на ужасяващи репресии. Българските правителства не реагират, макар и да разполагат със сериозна информация за геноцида, извършван над това население - десетки хиляди избити с едно-единствено обвинение - защото са българи. Срещу този чудовищен, безпрецедентен садизъм не е отправен дори един формален български протест или сигнал към международната общност и нейните неправителствени организации. 

Извършените радикални политически промени в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век в България и Вардарска Македония, която става независима държава, не промениха политиката на двете държави към българите край Вардар. Скопие продължи репресивната си политика към гражданите си с българско национално съзнание, а София просто запази безличната, непоследователна и безотговорна политика към тези мъченици. 

Изредилите се през последните три десетилетия български правителства не успяват да решат дори такъв изключително важен за нашите сънародници въпрос - предоставяне на българско гражданство. А според сериозни проучвания над половината от населението на новата македонска държава с български корен и българско национално съзнание е с готовност да кандидатства за него. Вместо управляващите на опростят бюрократичната процедура за гражданството, оставят на шепа мафиоти да подлагат на унизителен рекет българите от Република Северна Македония, да плащат сериозни суми, за да станат граждани на... своето отечество. 

Правителствата на България през последните десетилетия бяха длъжни енергично да пресекат този скандален абсурд. Факт е, че над два милиона българи, не по тяхна вина, остават извън границите на българската държава. Отговорни са преди всичко бездарните и некадърни български политици, които за три десетилетия губят три големи войни (безпрецедентен случай в европейската история) с тежки национални катастрофи и огромни загуби на територии и население. Проблемът с гражданството не е само личен, но и важен стратегически въпрос. Това се потвърждава и от отношението на редица държави към него, включително и от нашите съседи. Румъния например е дала гражданство на половината от населението на Молдова. А Гърция и Сърбия от десетилетия поддържат един опростен и бърз режим на разрешаване на гражданство. Ако българските управляващи бяха по-умни и най-вече по-отговорни към интересите на България, днес не 120 хиляди, а поне 550-600 хиляди граждани на Република Северна Македония щяха да притежават български паспорти. Естествено срещу волеизявлението, че се чувстват българи. А това означава още един съвременен безспорен аргумент срещу македонизма. 

След 1989 година българската държава загуби нови над 2 милиона свои граждани и то отново по вина на слабите и безлични български политици. След като по външни “съвети” управляващите буквално разгромиха икономиката на страната, нови емигрантски вълни тръгнаха по всички посоки на планетата да търсят препитание. За съжаление, отношението към тези нови емигрирали по принуда от страна на българските държавни институции не е по-различно от това към онези наши бежанци, спасяващи се в чужбина след войните и въстанията срещу старите и нови поробители.

Разбира се, тук не става въпрос за някаква специална политика, грижи и средства, а за внимание или разрешаване на някои елементарни битови проблеми, предизвикани често пъти от бездушни и неопитни чиновници. Като пример може да се посочи само един от тях, който наистина е скандален. Много българи, живеещи в държави от Западна Европа, запазват тесните си връзки с родината, с роднини и приятели. Почти всяка година, и особено през летния сезон, посещават България. Много от тях предпочитат да пътуват с личните си автомобили, за да бъдат по-мобилни и да покажат забележителностите на родината на семейството си. Да, но тук, особено в столицата, това желание е осуетено от дребни общинари. Според тях автомобилите с чужда регистрация - немска, френска, испанска, италианска, не могат да бъдат паркирани, каквото право имат всички столичани, пред собствените си домове, които те притежават от десетилетия, редовно си плащат данъците и таксите, макар и да пребивават в България не повече от месец-месец и половина в годината. За чиновника-бюрократ е без значение собствеността на автомобила и жилището, българската национална принадлежност на собственика им. За него най-меродавен е регистрационният номер на колата. Наистина въпиюща правна неграмотност и национално невежество. В случая не се оспорва плащането на дребни сметки. Сънародниците ни по време на престоя си в родината харчат несравнимо повече, включително и за паркиране на платените зони. Въпросът в случая се касае не до пари, а до отношение към тези хора. 

Очевидно, при възникване на подобни проблеми по време на предстоящия период на отпуските трябва да се намесва ръководството на общината - Общинският съвет или някой от заместник-кметовете. Политическата прослойка на всички управленски нива, както и гражданите на България, не трябва да забравяме, че сънародниците ни зад граница са не по-малко българи от нас. Нещо повече - поставени често пъти в условия, застрашаващи националната им същност, те категорично и безкомпромисно отстояват, и то с огромни усилия, националната си принадлежност. И то сами. Зад тях няма държава, няма институции. Имат само един твърд, непоколебим и будещ възхищение български национален дух.