Аз си знаех, че всеки българин разбира от футбол, жени и история, но сега бях шокиран от начетеността на средния Фейсбук-нашенец по въпросите на сигурността

Жална ни майка с такива разузнавачи, при които омразата към „класовия враг” върви далеч пред мисленето 

Две събития разтърсиха хората през последната седмица. Едното е ужасяващият разстрел в Белград, където 13-годишен уби девет души, сред които осем свои съученици. Една картина, каквато сме свикнали да виждаме в Съединените щати, изведнъж се пренесе съвсем до нас на Балканите. Това показва, че въобще не сме застраховани от подобни прояви в свят, който в последно време се разкъсва от войни, бурни демонстрации и всякакви размирици.

Но каква бе реакцията на нашите съседи? Както винаги в труден момент сърбите застанаха като юмрук. Макар и потресени от случилото се, никой не тръгна да поставя под съмнение драмата и да създава какви ли не конспиративни теории. Само да си представим, не дай Боже, това да се бе случило у нас. Веднага щяха да се нароят всякакви, коя от коя по-налудничави хипотези. А вероятно някой щеше да постави под съмнение дали такова нещо въобще се е случило и че със сигурност то е било измислено от управляващите, за да оправдаят собствените си политически провали.

Точно това виждаме при второто важно събитие от седмицата – атентата срещу главния прокурор Иван Гешев. Както много точно се изрази един журналист, за него не се произнесе само Дружеството на гинеколозите. Изведнъж всички станаха специалисти, подобни на Силвестър Сталоун от едноименния филм, и отвсякъде валяха съвети за създаване на самоделни взривни устройства. Аз си знаех, че всеки българин разбира от футбол, жени и история, но сега бях шокиран от начетеността на средния Фейсбук-нашенец по въпросите на сигурността.

Но не в многознайковщината бе големият проблем. Това, което ме разтърси, бяха каменните сърца на някои хора пред очевидната трагедия. Вярно е, че заместник-главният прокурор и директор на националното следствие Борислав Сарафов определено преигра, обяснявайки задъхано, че взривът е страшен, изпълнен е професионално и целта му е да убива. Буквално минути след инцидента той обяви, че е използвано взривно вещество с 3-килограмов тротилов еквивалент, което предизвикало огнен стълб с височина 4-5 м и издълбало дупка с дълбочина 30-40 см и диаметър от 3 метра. Аз разбирам чувствата и гнева на заместника на Иван Гешев. Но всичко това изигра лоша шега по-късно, когато видяхме „на живо” кадри от местопроизшествието. И наля вода в мелницата на противниците на главния прокурор, които само чакаха за какво да се захванат.

Разбира се допуснатите от Сарафов емоционални грешки въобще не оправдават реакцията на тези хора. Не може лидерът на една от водещите български партии, претендираща в момента за управление на страната, да заяви почти веднага след атентата: „Не бих искал да навлизам в професионални детайли, но има очевидни факти на инсценировка”. И веднага след това да политизира деянието: „Ние, като коалиция (става дума за ПП-ДБ), осъждаме всички действия, насочени към дестабилизация на институциите и държавата като цяло. Убедени сме, че този опит за атентат – както е определен, има за основна цел да осуети радикалната реформа в прокуратурата чрез героизиране на жертвата, в случая - главния прокурор”.

И това е казано от бивш генерал от службите, ръководил контраразузнаването на Република България. Жална ни майка с такива разузнавачи, при които омразата към „класовия враг” върви далеч пред мисленето и класическите методи на дедукцията. Този подход сме го гледали достатъчно преди 1989 г. И явно, че „славната” школа на ДС си има много и кадърни последователи!

За съжаление проповядваната от две години омраза унищожи много от крехките кълнове на парламентарната демокрация. Нека само си спомним колко злоба се изля, колко клетви се изрекоха, колко хора бяха очернени. В повечето случаи – без никакви доказателства. Съвсем в стила на най-мрачните комунистически времена от края на 40-те години на миналия век. Сякаш от земята се бяха надигнали скелетите на Георги Димитров, Васил Коларов и тяхната жертва – съпартиеца им Трайчо Костов!

Днес берем плодовете на това разделение. Виждаме как и след пет извънредни избори не може да се състави правителство. Причина е именно дълбоко насадената у хората омраза и непримиримост към чуждото мнение. Старият болшевишки принцип „Ако не си с нас, значи си против нас!” е определящ за цели партии, изградени изцяло върху нетърпимостта към позицията на другия. Нищо, че за такава позиция на демократичните избори са гласували стотици хиляди души. А тази значителна част от българския народ с лека ръка е определяна като „мафия” и „лошите”!

Но нека се върна към атентата срещу Гешев. Именно атентат, независимо дали е целял убийство или сплашване. По същество това е посегателство срещу българската държава. И като такъв той се нарежда до най-срамните деяния в новата история на България като убийството на Стефан Стамболов през 1895 г., взривяването на катедралата „Св. Неделя” от комунистите през 1925 г. и покушението срещу Андрей Луканов през 1996 г. Защото при всяко положение той цели срив на държавността.

Аз продължавам да недоумявам от коравосърдечността на хора като въпросния генерал и други като него. Оставям настрани темата дали в колата са били двете дъщери на главния прокурор – един въпрос, който, както много други детайли в това събитие, още не е изяснен. Но нали Иван Гешев също е човек. Нали с него са пътували хора от охраната, чиито живот е бил застрашен. Просто не може омразата до такава степен да заслепява, че да загубиш елементарни човешки чувства като състрадание и съчувствие.

На такива „храбреци” добре отговори заместник-директорът на Националната следствена служба Ясен Тодоров. „Предлагам на тези радетели за съдебна реформа – каза той, - които се оказаха и големи специалисти по взривове, ако се стигне дотам да правим следствен експеримент, да се включат в него, като се качат на един автомобил и преминат с него в момента, в който възпроизвеждаме взрива, който се е случил”.

Завършвайки, искам да се обърна към всички, които с лекота рушаха държавата през последните две години. Опитвам се да оценя желанието да се реформира съдебната система, което вероятно е необходимо. Не съм специалист по право, каквито отново се навъдиха с хиляди напоследък, но такова обновяване явно е необходимо. Не трябва обаче да се действа по болшевишки – да разрушим всичко, пък после ще му мислим. За да не стане работата като с магарето на Настрадин Ходжа, който тъкмо го научил да яде камъни и то умряло. А за съжаление примерите от последните две години са именно в такава посока.

Време е да се разбере, че държавата ни е една за всички и друга си нямаме. И когато я рушим с лека ръка, накрая страда целият народ, включително и „революционерите”. Защото, както е казал класикът, най-лошата еволюция е за предпочитане пред най-добрата революция.