Според “Прозрачност без граници” падаме в световната класация през 2021 г.

Срив на чуждите инвестиции, с публични средства се обслужват частни интереси

Корупцията в България расте за последната година - страната ни пада от 76-о до 78-о място сред 180 държави в света и остава трайно на последно място сред страните от Европейския съюз. Това съобщиха вчера от “Прозрачност без граници” и представиха изследването “Индекс за възприятие на корупцията”, в което страната ни е включена за 24-и път.

Проучването оценява държавите от 0 до 100, като стойностите, близки до 100, показват най-ниските нива на корупция. Индексът за България за 2021 г. е 42 и тя попада сред общо 123 държави с индекс под 50. В Европейския съюз сравними с нас са индексите на Унгария (43), Румъния (45), Хърватска (47) и Гърция (49), докато средният индекс за страните от ЕС е 64. Оценката се позовава на доклади от 12 независими една от друга международни институции и изследователски организации, като се отчитат и мнения на академичната общност, чужди инвеститори, анализатори на икономическия и политическия риск.

“С близо 50% са намалели чуждестранните инвестиции за изтеклата година, а това е добър лакмус. Налице са тенденции за приватизирането на държавни ресурси, каквито не сме си мислели, че могат да се случат. С тол системата, която се оказа, че работи в полза на фирмата, която я е създала, или с екостикерите, въведени заради чистотата на въздуха например, се създават системи, в които има контрол върху публичен ресурс в полза на частен интерес”, изброи част от причините за ситуацията с корупцията у нас изпълнителният директор на “Прозрачност без граници” Калин Славов. Той посочи също ин хаус процедурите, с които се заобикалят правилата за обществените поръчки, и ниските показатели в правосъдната система.

Според доклада кризата, предизвикана от COVID-19, e поставила открито проблема с неглижиране на социалните системи като здравеопазване и образование. Пандемията е станала и повод за ограничаване отчетността на институциите и възпрепятстване на гражданския конт­рол, както и възпирането на контрола между самите институции.

“В такива условия е възможно въздухът да бъде отровен с горене на вносен боклук, водата от язовирите да се източва безконтролно, като цели градове остават на воден режим, а горите да се изсичат безжалостно”, коментира Славов.

“През последните 8 години България се движи в една права, която може да се определи и като диагноза, като индексът варира от 41 до 44, колкото е бил индексът през 2020 г. Това показва системен проблем за борба с корупцията. И това е на фона на положителното развитие на значима част от държавите членки в ЕС като Естония, Чехия и Гърция. Например Гърция за същия период повишава индекса си с 13 точки и вече се нарежда сред държавите, които започват да овладяват корупционните процеси”, подчерта Славов. По думите му трябва бързо да се действа “и чисто декларативната нулева толерантност към корупцията трябва да започне да се облича в конкретни политики и секторни планове”.

От изследването става ясно също, че падат индексите в две наши съседни страни - Северна Македония от 43 на 39 и Турция - от 49 на 38.

Данни на БНБ

Чуждите инвестиции намаляха с 47%

Реинвестират печалба

Чуждите инвестиции са намалели с 1,11 млрд. евро.

Преките чужди инвестиции в страната от януари до ноември 2021 г. са в размер на 1,277 млрд. евро, като намаляват с близо 47%, или с 1,11 млрд. евро спрямо същия период на предходната година, показват данни на БНБ.

Това е един изключително добър лакмус за доброто или за недоброто управление, коментира Калин Славов.
“И това не са преки чуждестранни инвестиции, а реинвестиране от чуждестранни компании на на български пари, които те са изкарали в България. По-добър ориентир за посоката на движение няма”, допълни той.
Нетният привлечен дялов капитал (вноски на чуждестранни компании в капитала на български дружества и плащания по сделки с недвижими имоти) е само 15,9 млн. евро за периода януари-ноември 2021 г.

Основно чуждите инвестиции през миналата година са под формата на реинвестирана печалба в български дружества.

КПКОНПИ предупреди, но не я чуха

Екостикерът бръкна в джоба на 1,44 млн. шофьори

Екостикерът с чип с антенка, който се лепи на предното стъкло на автомобилите с тегло до 3,5 тона от юли миналата година, оскъпи Годишните технически прегледи с повече от 10 лева. Преди дни от бившата ДАИ се похвалиха, че вече над 1,44 млн. коли имат от новата лепенка, която шефът на “Прозрачност без граници” Калин Славов даде вчера като пример за корупция.

Още миналата година на запитване от “Труд” от бившата ДАИ обявиха, че няма да сключват анекс с фирмата “Демакс”, а по действащия договор те ще печатат холограмните стикери за 6,50 лв. без ДДС парчето при тираж от 1,5 млн. бройки. Тоест - дружеството, свързано с депутата от БСП Петър Кънев, дотук е получило 9,36 млн. лв. без ДДС и сигурно вече печата втория тираж. От другата зима общините, които искат да засичат екокатегорията на колите по антенката в стикерите им, трябва да инвестират в четящи устройства.

Още преди въвеждането на системата, която ся явява паралелна със системите за проверка на КАТ или на тол-системата, която следи за платена винетна такса, от КПКОНПИ отказаха да съгласуват въвеждането є с наредба на транспортния министър заради очевидни корупционен риск и риска от харчене на публични средства. Въпреки това служебният министър Георги Тодоров, назначен от президента Румен Радев, отказа да спре въвеждането на екостикера.

Депутатът Мартин Димитров: Очаквам премахване на екостикерите

“По темата за екостикерите, за която се споменава в доклада на “Прозрачност без граници”, мога да кажа две неща. Първото е, че на мой въпрос в парламента министърът на транспорта Николай Събев обеща екостикерите да отпаднат, остана да се уточни откога и второто - че министърът на електронното управление Божидар Божанов пое ангажимент не само екостикерите, а и всички лепенки, които си слагаме по стъклата на автомобилите, да бъдат премахнати и услугите, включително и сключването на застраховки, да станат електронни, което ще увеличи конкуренцията и ще доведе до намаляване на цените за потребителите на тези услуги”. Това коментира вчера пред “Труд” депутатът от “Демократична България” Мартин Димитров, който е председател на Икономическата и член на Транспортната комисия в 47-то НС.

“В случая с екостикерите излишният публичен ресурс е не само от едни 20-30 млн. лв. годишно, които идват от оскъпяването на годишните технически прегледи с 10 или 20 лв. за шофьорите, а от изграждането на една цяла система от четци и камери с такива четци, която да следи за екокатегорията на автомобила. Нали си представяте, че тук говорим за много по-големи суми, които трябва да се заделят от София и от много други градове градове за една напълно излишна система, която да се изгради паралелно със съществуващата и сега система за проверка по номера на автомобила, както е с електронните винетки, със застраховката “Гражданска отговорност” и т. н.”, каза още Димитров.

Калин Славов, шеф на “Прозрачност без граници”: Публичните ресурси се разходват неефективно

“Публичните ресурси се харчат непрозрачно и неефективно, с формално изпълнение на закона, заобикаляне или нарушение на правилата за обществените поръчки, формално спазване на изискванията за избор или назначаване на лица на висши ръководни длъжности в институциите, голям брой институции, които останаха с лица, на които е изтекъл мандата, което е недобра практика и позволява контрол върху тях. Това са основните причини страната ни да е на опашката в Европа сред страните, които не могат да се справят с корупцията”. Това заяви изпълнителният директор на “Прозрачност без граници” Калин Славов при представяне на индекса за възприятие на корупцията за 2021 г.

“В началото на годината бе прекратен контролът върху изпълнителната власт от страна на парламента, спрян бе и съдебният контрол върху администрацията. Ерозията на независимостта на съдебната система продължава. Имаме неефективни разследвания, неефективно санкциониране на неприемливо поведение на лица, заемащи висши държавни длъжности”, каза още Славов. По думите му чисто декларативната нулева толерантност към корупцията трябва да започне да се облича към конкретни политики, секторни планове и действия.

“През последните 8 години България се движи в една права, която може да се определи и като диагноза, като индексът варира от 41 до 44, колкото е бил индексът през 2020 г. Това показва системен проблем за борба с корупцията. За съжаление големият пробив, който се очакваше с консолидацията на антикорупционните институции, не се случи. И това е на фона на положителното развитие на значима част от държавите-членки в ЕС като Естония, Чехия и Гърция. Например Гърция за същия период повишава индекса си с 13 точки и вече е над 50, което я нарежда сред държавите, които започват да овладяват корупционните процеси”, обясни Славов.