Българската икономика се забавя заради външни фактори

По-лошото представяне на ЕС и Турция криe риск за нашата страна

ЕК очаква брутният вътрешен продукт у нас да намалее до 3% през втората половина на 2019 г.

Растежът на инвестициите е скромен

Наскоро Европейската комисия оповести актуализираната версия на макроикономическата си прогноза за страните от Европейския съюз. Смисълът е да се представят очакванията за най-основните икономически показатели, докато анализът е по-синтезиран и не толкова подробен, колкото при пролетната или есенната прогноза.

Икономиките на страните от ЕС разчитат на вътрешното търсене, докато външната търговия остава потисната. В началото на 2019 г. растежът в еврозоната надвишава очаквания, но това се дължи на фактори с временен характер. Британските компании засилват търсенето си в стремеж да натрупат запаси при очакването на Brexit. Зимата се оказа по-мека, а продажбите на автомобили започнаха да се възстановяват. Ефектите от тези събития обаче ще затихват през годината.

От друга страна глобалният цикъл в промишлеността върви надолу, докато търговията и инвестициите са възпрепятствани от търговските войни и нарастващата несигурност. Пазарът на труда е в относително добро състояние, но са налице съществени предизвикателства, които да попречат на създаването на нови работни места и да забавят растежа на работните заплати и потреблението. Като цяло през 2019 г. очакваният растеж на брутния вътрешен продукт в ЕС е 1,4%, а в евро зоната - 1,2%.

Национални икономики

Тук накратко ще представя вижданията на ЕК за по-важните икономики за България - Германия, Италия, Румъния и Гърция.

Германската икономика засега успява да избегне рецесията, която я застрашава през втората половина на 2018 г. Основен фактор за това е нормализирането на ситуацията в автомобилостроенето, което влияе позитивно върху износа, инвестициите и частното потребление. За последното допринасят и фискалните стимули, които въздействат позитивно върху продажбите на дребно и потребителските услуги.

Инвестициите в строителството се увеличават в резултат от силното търсене на жилища и изграждането на инфраструктура, както и от благоприятните метеорологични условия в страната досега. Перспективите до края на годината обаче не изглеждат толкова добри, което намира израз в понижението на прогнозата за икономическия растеж в сравнение с предходната. През второто тримесечие вероятно икономическата активност се е понижила. Индикаторите за доверие в икономиката се влошават, външното търсене се свива, а поръчките в индустрията намаляват. Друг неблагоприятен фактор е засилващият се протекционизъм най-вече от страна на Съединените щати, който пречи на международната търговия и създава допълнителна несигурност за глобалните инвестиции.

От друга страна местното търсене е гъвкаво и подкрепя възстановяването през втората половина на 2019 г. Нормата на безработица е рекордно ниска и заедно с растежа на работните заплати засилват потреблението. Държавата също се очаква да се намеси чрез повишаване на разходите си. Като цяло очакваният растеж на БВП през годината е 0,5% в реално изражение.

Италианската икономика продължава да е сред най-бавно разширяващите се в ЕС. Положителен е приносът на индустрията и строителството. Както и в Германия, натрупването на запаси от страна на компаниите от Обединеното кралство в очакване на Brexit повишава временно износа за тази икономика. От друга страна промишленото производство се свива, а икономическата активност е слаба. Положителното въздействие на някои фактори вероятно е временно, а пониженото външно търсене ще допринесе за стагнация и поради това не се очаква значително възстановяване до края на годината.

Очакваният растеж на БВП е едва 0,1%, а рискът от рецесия се запазва. Двигателят на растежа може да бъде частното потребление, стимулирано от ниските енергийни цени и програмата за гарантиран базов доход. От друга страна безработицата остава висока, а потребителското доверие е ниско. Напрежението във финансовия сектор временно се понижава заради очакванията за разхлабване на паричната политика на Европейската централна банка и поради корекциите на бюджета, които свиха рисковите премии по държавния дълг. Предвид влошаването на условията за международна търговия износът се очаква да се свива.

В началото на 2019 г. румънската икономика ускори растежа си, а за цялата година той се очаква да достигне 4% в реално изражение. Основният му двигател е частното потребление, което е резултат от растежа на работните заплати. Според последния показател Румъния е лидер в ЕС. Инвестициите в строителството се повишават, стимулирани с бюджетни средства. Растежът на износа обаче се забавя и значително изостава от този на вноса. Последният факт всъщност е позитивен за българската икономика. На трудовия пазар се наблюдава затягане на условията, като се характеризира с ниска безработица и растеж на възнагражденията, движен от публичния сектор.

Икономическият растеж в Гърция се забавя в началото на 2019 г., което е индикатор за неустойчивостта на възстановяването там. Въпреки това мерките от страна на правителството се очаква да подействат стимулиращо в краткосрочен период. Икономиката е движена от инвестициите в строителство и оборудване, докато частното потребление се възстановява. Външният сектор обаче се явява спирачка, а публичното потребление се понижава.

През май бяха приети мерки за стимулиране на частното потребление чрез понижаване на Данъка върху добавената стойност. Икономическият растеж през 2019 г. се очаква да достигне 2,1%. Налице са обаче съществени рискове стойността да бъде по-ниска поради неблагоприятното влияние на външния сектор и неизпълнението на бюджета.

България

Според прогнозата на ЕК средногодишният темп на инфлация през 2019 г. ще се забави до 2,4% при 2,6% през предходната година. Към края на май инфлацията на годишна база, измерена според хармонизирания индекс на потребителските цени, който се използва от ЕК, е 2,9% и се забавя спрямо стойността си през предходния месец. От началото на годината обаче се регистрира бърз растеж на работните заплати в страната и повишаване на заетостта. Тези развития допринасят за по-високо вътрешно търсене и покачване на цените.

От друга страна от началото на юли влезе в сила повишаване на някои административно определени цени. Например одобреното от Комисията за енергийно и водно регулиране нарастване на цената на парното и топлата вода е средно с 3,5% за страната. При цената на електроенергията за битови нужди на регулиран пазар средното повишение ще бъде 2,9%, Основен фактор за тези изменения е поскъпването на природния газ, съгласно договора с “Газпром”, от началото на годината с почти 4,4%. Газът се използва като енергоизточник, но по-високата му цена до момента не беше отразена от регулаторния орган, тъй като тя засяга пряко финансовите резултати на централите на газ. За да не се достигне до загуби за тях, през следващия регулаторен период цените ще са по-високи.

От друга страна цената на природния газ, доставян от “Булгаргаз”, ще бъде намалена с 0,6%. Обосновката е свързана с очакванията за промени във валутния курс на щатския долар, калоричността и количествата на природния газ, които според КЕВР ще доведат до понижаване на цената на доставка до България с 1,7% през третото тримесечие на годината спрямо предходното. Принос за това има и наличието на алтернативен доставчик (на втечнен природен газ), чиито цени понастоящем са по-ниски от тези на “Газпром”.

Освен това от началото на юли отново се наблюдава увеличение на цените на енергийната борса на пазара “Ден напред” при електроснабдяването на предприятията, като те надхвърлят 100 лв. за мегаватчас. По този начин крайната цена за предприятията става по-висока (в някои дни значително), отколкото е за техните конкуренти в рамките на ЕС. Заедно с по-високите заплати това увеличава производствените разходи и поражда т.нар. инфлация - разходи. Тоест факторите и от страна на търсенето, и от страна на предлагането, не допринасят за забавяне на инфлацията.

ЕК отбелязва, че в началото на годината растежът на брутния вътрешен продукт е по-бърз от очаквания, като съществен принос за това има износът. Освен това благоприятното развитие на трудовия пазар и кредитната дейност на банките способстват за растежа на частното потребление. От друга страна растежът на инвестициите е скромен, тъй като по-бързият растеж на инвестициите в оборудване се компенсират от останалите сектори.

Българската икономика се очаква от ЕК да се разшири с 3,3% в реално изражение. Влошаването на външната среда обаче ще повлияе през втората половина на 2019 г., като забави растежа, но все пак до стойности около 3%. Позитивно върху потреблението ще влияят по-високите разполагаеми доходи и нарасналото потребителско доверие, докато нарасналите печалби, улесненият достъп до кредити и оптимистичните очаквания ще стимулират инвестициите, а търговията с по-малки дестинации извън ЕС открива потенциала за пренасочване на износа, което повишава потенциала на външния сектор.

Като цяло в прогнозата не се коментират съществени рискове за растежа на българската икономика. Форматът на документа обаче не предполага това. Такива обаче са налице. Една от най-важните заплахи е свързана с по-лошото от очакваното представяне на едни от най-важните икономика за България - тази на ЕС, както и Турция като съседна страна. Такива промени по принцип проявяват въздействието си върху България със забавяне от няколко месеца, което вероятно ще отложи неблагоприятните ефекти за следващата година.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари