Поскъпването у нас е двойно по-голямо от това в Италия и Франция

Високата инфлация в страната не е вносна, както се опитваше да ни убеди бившият министър на финансите Асен Василев

Месото е с 27% нагоре, при 17% за ЕС

Поскъпването на храните в България е двойно по-голямо в сравнение с други страни от ЕС като например Италия и Франция, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Цените на храните в България са нараснали с 27% през 2022 г., във Франция с 13,1%, а в Италия с 13,3%. Средно за страните от ЕС повишението на цените на храните е с 18,2% за година и също е значително по-малко отколкото у нас.

Данните на Евростат показват, че тенденцията за по-бързо покачване на цените на храните у нас спрямо повечето държави - членки на ЕС, започва от август 2021 г., много преди войната в Украйна. Бившият министър на финансите Асен Василев често казваше, че има внос на инфлация и това е причината за високата инфлация в България. Данните на Евростат показват, че това не е вярно. Вече година и половина повишението на цените на храните в България е много по-високо от средното за страните от ЕС. Ако инфлацията у нас беше от внос, промените в цените щяха да бъдат близки до средните за ЕС.

Рекордът за поскъпване у нас се държи от яйцата. За година цените им са нараснали с близо 65%, показват данните на Евростат. При положение, че средно за страните от ЕС поскъпването на яйцата е с около 30%, в Италия е с 22%, а във Франция със 17,2%. Поскъпването на яйцата през миналата година у нас се дължи основно на ограничения внос. В предходни години имаше възможност за голям внос на евтини яйца от Полша. През миналата година обаче, е нараснал износът на яйца за Украйна, а заради птичи грип в редица страни от ЕС е намаляло производството на яйца. В резултат и българските яйца поскъпват. Но поскъпват много повече отколкото в повечето страни от ЕС.

Подобно е положението и при сиренето. У нас за година то е поскъпнало с 38,4%, показват данните на Евростат. При положение, че средно за страните от ЕС повишението на цените на сиренето е с 26,9%. У нас млякото е поскъпнало с 38,9%, а цените на сиренето са нараснали почти със същия процент. Но в повечето страни от ЕС ситуацията не е такава.

Млякото средно за държавите от ЕС е поскъпнало с 31,1%, а повишението на цените на сиренето е по-малко. Това показва, че в повечето страни от ЕС производителите на сирене се опитват да не вдигат цените с толкова, с колкото е поскъпнало млякото. Защото много от разходите на предприятията не са нараснали с 30-40%, като например разходите за заплати, за вода, за данъци и т. н. В България обаче ситуацията не е такава.

И сиренето е поскъпнало колкото е ръстът на цената на млякото, въпреки че увеличението на заплатите е със значително по-малък процент.

Подобна е ситуацията и при киселото мляко. В България то е поскъпнало с 32,6%, при ръст средно за страните от ЕС с 23,6%.

Месото у нас също е поскъпнало значително повече спрямо средното увеличение за страните от ЕС. В България цените на месото са нараснали с 27,5% през миналата година, а средно за ЕС поскъпването е само със 17%. Поскъпването на месото у нас е по-малко отколкото на яйцата, млякото и сиренето, защото има голям внос на месо. Конкуренцията на вносното месо не позволява по-голямо поскъпване. Конкретно при свинското повишението на цените у нас е с 29,1% за година, при 18,4% средно за страните от ЕС.

В България зеленчуците са поскъпнали с 21,5% за година, а в страните от ЕС повишението на цените им е средно с 15%, показват данните на Евростат.

Доходите в България са най-ниските в ЕС, но въпреки това повишението на цените на основните храни у нас е значително по-голямо отколкото средното поскъпване в ЕС. Това води до обедняване на хората в страната. В резултат хората ограничават покупките на храни и оборотите от продажба на хранителни стоки намаляват, показват данните на НСИ.

Гоним Германия, но само по цени

У нас е по-скъпо отколкото в Испания и Румъния

Скъпо е като в Хърватия

Цените на основните храни в България вече са по-високи отколкото в Испания и Румъния, но доходите ни остават значително по-ниски, показва изследване на КНСБ. Синдикалистите са пресметнали каква е цената на кошница от 20 най-често употребявани стоки (19 храни плюс бензина) в България и в още няколко страни от ЕС.

Цената на тази кошница с основни стоки у нас през декември е била 54,61 евро. Това е повече, отколкото в Румъния (46,64 евро) и Испания (48,64 евро). Доходите ни обаче, са значително по-ниски. У нас минималната заплата за декември беше 363,02. Същевременно в Румъния е била 515,53 евро, а в Испания - 1166,67 евро. Цените на основните храни у нас вече за близки до тези в Хърватия и Германия. Но доходите ни остават значително по-ниски.

С една минимална заплата у нас през декември човек е можел да купи 6,6 кошници с основните 20 стоки. В Испания хората с минимална заплата могат да купят 24 кошници със същите стоки, а в Германия - 29,2 кошници. В Румъния са почти два пъти по-добре от нас, като там с минималната заплата могат да купят 11,1 кошници с основните 20 стоки.

Еврото е още един повод да вдигнат цените

Търговците разчитат на влизането ни в еврозоната

58% от бизнеса се опасяват от спекула

Най-големите страхове сред хората по отношение на еврозоната са свързани с опасения от ръст в цените на стоките и услугите.

Търговците разчитат на влизането ни в еврозоната за да повишат цените отново, опасяват се хората. Вече видяхме, че точно това се случи в Хърватия, която прие еврото като законно платежно средство от 1 януари 2023 г. В заведения и фризьорски салони в Хърватия закръглиха цените нагоре, като в някои случаи поскъпването е с 20%.

Българите вече видяха какво се случи през миналата година. С поскъпването на бензина започнаха да вдигат цените и в сектори, които не зависят от цените на горивата, като например във фризьорските салони. Но всички се оправдаваха, че вдигането на цените е в резултат на поскъпването на горивата. Което доведе до лавинообразна инфлация.

Хората се опасяват, че същото може да се случи и с влизането ни в еврозоната. Това е основната причина половината от хората в страната да не искат да влезем в еврозоната. Проучване, направено по поръчка на Министерството на финансите, показа, че малко над 50% от анкетираните са против приемането на еврото.

Бизнесът обаче има друго отношение към еврото. Над 64% от анкетираните представители на бизнеса одобряват влизането ни в еврозоната. А фирмите одобряват промени, които биха довели до ръст на печалбата им. За сфери като туризма приемането на еврото ще бъде голям плюс, защото може да доведе до повече чуждестранни туристи. Но анкетата показва, че и представители на фирми в други сфери на икономиката разчитат на еврото, за да увеличат печалбите си. Любопитно е и какво е отношението на бизнеса към спекулата. 58,2% от представителите на бизнеса са отговорили, че има риск от изкуствено повишаване на цените от страна на некоректни търговци. Тоест, самите представители на бизнеса, очакват да има неоснователно покачване на цените. А това, което се случи през миналата година показва, че ако един вдигне цените, другите вероятно ще го последват.

Данните от другите страни, които последни влязоха в еврозоната, показват че не е имало съществена инфлация при приемането на еврото. Причината за това е, че инфлацията се определя според движението на цените на много стоки и услуги. За България потребителската кошница за 2022 г., по която от НСИ изчисляват инфлацията, съдържа 846 стоки и услуги, разпределени в четири основни потребителски групи: хранителни стоки - 179, нехранителни стоки - 372, обществено хранене - 52, услуги - 243. Затова закръглянето на цените нагоре на някои стоки и услуги може да не доведе до голям ръст на инфлацията. Но закръглянето на цените на най-често потребяваните стоки и услуги ще удари по джоба всички българи.