Стотици столичани присъстваха на вернисажа в Софийска градска художествена галерия на 22 юни, където беше открита тематичната изложба „Храна: насъщност, общуване, ритуал”. Автор на идеята, куратор на изложбата, съставител и художник на каталога е Светла Георгиева – писател, художник, дългогодишен куратор на изложби в СГХГ.

Идеята е великолепна – да се съберат творби на знакови наши художници от галериите в цялата страна и по този начин да се илюстрират промените във вида, приемането, разнообразието и ритуалността, която храната носи в бита, вярванията и социализирането на българина. 

Експозицията ще бъда на разположение на широката публика до края на август 2021 г. Заслужава си да посетите галерията, за да потънете в изобразителната мощ на такива видни наши художници като Иван Мърквичка, Владимир Димитров-Майстора, Иван Милев, Иван Пенков, Бенчо Обрешков, Давид Перец, Златю Бояджиев, Светлин Русев, Генко Генков, Емил Стойчев, Атанас Яранов, Ванко Урумов, Андрей Даниел, Вихрони Попнеделев и др. Луксозният каталог (билингва: български/английски) ни насочва към кръговете на сюжетното интерпретиране. В „Образите на вкуса” ще видим „Дива патица” на Ото Хорейши, „Ловджийски натюрморт” на Никола Михайлов, десетина натюрморти от Никола Георгиев, Никола Аврамов, Петко Клисуров, Давид Перец, Патрики Сандев, Генко Генков, Вихрони Попнеделев, Здравко Палазов и др, както и интериорни решения, характерни за бита на българина през въображението на Емил Стойчев, Стефан Родев, Румен Гашаров и Текла Алексиева.

Под логото „Хлябът наш насъщен” оживяват картини от селския бит на полето –  събирането на житото, приготвянето на хляба: Димитър Гюдженов („Жътва”), Иван Милев („Жътварка”), Владимир Димитров-Майстора („Жътвар”, „Жътварка”), Златю Бояджиев („Кошари”, Към кланицата”), Светлин Русев („Хляб”). 
Значителна част от експозицията е посветена на свещенодействието при храненето, онази почит, която православието внушава: „Трапезата в отвъдното” – тематичен кръг, в който светят знакови творби на Иван Мърквичка („Гергьовско агне”), Петър Морозов („Оброк”), Иван Милев („Черен хляб”), Пенчо Георгиев („Погребение”, „Задушница”), Владимир Димитров-Майстора („Ръкоцелуване”), Златю Бояджиев („Молебен за дъжд”, „Клане на прасе”, „Имарет джамия”), Атанас Яранов („Оброк”, „Човек и птица”), Свилен Блажев („Хлябът”), Тома Трифоновски („Натюрморт с великденски яйца”). Последните два цикъла са „Свят за споделяне” (с емблематични картини на Антон Митов, Бенчо Обрешков, Асен Василев, Давид Перец, Стоян Сотиров, Ванко Урумов, Володя Кенарев, Лиляна Русева, Андрей Даниел, Иван Кирков и др.) и „Разкази извън чинията”, където храната вече е обект на профанизиране и пародиране в нов контекст (Алла Георгиева, Боряна Роса, Нина Ковачева, Мариана Василева, Иван Мудов, Стефан Иванов, Искра Благоева).

В предговора към каталога Светла Георгиева навлиза в детайлите в стиловете и посланията на художниците, ситуирайки времево и пространствено тяхното изображение, но най-вече тя се занимава с философските натрупвания, които бихме могли да разгадаем: „Освен биологически храната е и социален феномен, доколкото в процеса на набавянето и консумирането й се осъществяват многобройни нива на общуване между хората... Във всички вярвания, изповедания и религии храната заема символично, сакрално място и е неизменна част от ритуалите. Жертвоприношенията, свещените напитки, ритуалните храни и пр. са в основата на тайнството между земния свят и неговите нематериални порекции. По този начин храната затваря кръга между биологическата и абстрактната същност на човека: тя е неговата елементарна и най-пряка връзка с природата и същесвременно – мост към осъществяването му като социално и духовно същество”.