Българските “следи” на Света гора Атонска

Българското присъствие на Света гора не започва със Зографската обител, а с „манастира на Желян“ през ХI в.

Зографският манастир е признат за водещото българско духовно средище не само от нашите царе, но и от византийските императори

За атонските манастири са изписани хиляди страници - описания, пътеводители, научни монографии, „тънки“ и „дебели“ книги... Нека в навечерието на Рождество Христово припомним, макар и накратко, каква е ролята на българите за израстването на уникалната манастирска общност - водещ център на духовността и културата в православния свят в продължение на столетия.

Връзките на средновековна България и нашите предци с „монашеската република“ по правило се свързват със Зографския манастир. Според преданието легендарната обител е създадена от трима български монаси от Охрид - Мойсей, Арон и Йоан Селина през 919 г. Документът, който очевидно е доста по-късен, е публикуван от акад. Йордан Иванов в знаменитата му книга „Български старини из Македония“ още през 1908 г. Съвременните изследователи имат резерви към тази информация, а първите сигурни сведения за българи в „Зограф“ датират от 1169 г. Български облик манастирът получава във времето на Второто българско царство, както е и през следващите столетия и днес. Зографският манастир е признат за водещото българско духовно средище не само от нашите царе, но и от византийските императори, а и от османските султани. Манастирът получава щедри дарения и привилегии от царете Иван Асен II (1217-1241), Калиман I Асен (1241-1246), Иван Александър (1331-1371) и други наши владетели. Такива жестове правят и някои византийски императори - например Андроник III Палеолог по молба на своя зет цар Михаил III Шишман Асен (1323-1330). Верността към православието от страна на българското братство обаче му носи не само подкрепа, но и тежки изпитания - през 1275 г. западни наемници на византийска служба, изпратени от император Михаил VIII Палеолог, нападат светата обител. Жертва стават двадесет и шестте зографски мъченици, в чиято чест е издигнат паметник в двора на манастира.

Във вековете на османското господство най-щедрият дарител на българския манастир е молдавският господар Стефан Велики (1457-1504). Това съвсем не е случайно - наред с традиционно силното българско влияние във Влахия и Молдова, по същото време молдавски митрополит е българинът Теоктист. Подкрепата за манастира е продължена и от други владетели на Молдова, а метоси на „Зограф“ в княжеството стават манастирите „Киприяна“ и „Добровец“. Българската обител получава помощи и от владетелите на Влахия, които на свой ред следват примера на българските царе.

Зографският манастир е най-големият „външен“ център на средновековната българска духовност, богословска мисъл, книжовност, изкуство и култура. Негови монаси са повечето от българските патриарси, вкл. Евтимий Търновски. Макар да са братя на други манастири, в „Зограф“ за дълги периоди от време пребивават Ефрем, по-късно патриарх на Сърбия, Киприан, митрополит на Москва и “... цяла Русия...“ и много други. Именно в най-значимия български манастир на Света гора Атонска през 1762 г. завършва своята знаменита история св. Паисий Хилендарски (въпреки че самият той е брат на Хилендарския манастир), а нейният оригинал е една от неговите най-известни светини. Прочути за времето си зографски монаси са Козма Зографски, Пимен Зографски, Натанаил Охридски, Партений Зографски, Мелетий Софийски...

Както беше показано от проф. Кирил Павликянов, българското присъствие на Света гора (Атон) обаче не започва със Зографския манастир „Св. Георги“, а с „манастира на Желян“, споменат в документи от ХI в. Кой обаче е тайнственият Желян, защо е останал в историческата памет не с монашеско, а със светско име, остава неизвестно. През Средновековието на Атон са съществували и други български обители, скитове и килии, а български монаси пребивават, ръководят и дори създават други обители - обстоятелство, което често е забравяно, а нерядко и съзнателно премълчавано...

Известният Хилендарски манастир „Света Богородица“, смятан традиционно за сръбски (подновен е в края на ХII в. от сръбския владетел Стефан Неман и неговият син Сава, националният светец на западната ни съседка), в продължение на векове е обитаван и от български монаси. Това се дължи на конкретни причини, на първо място, защото до 1219 г. сърбите нямат собствена църква, а земите им са в състава на Охридската архиепископия „... на цяла България...“ През втората половина на XIV в., после и от средата на ХVI в. в диоцеза на Печката патриаршия, по дефиниция „... на сърби и българи...“, попадат българските епархии на Ниш, Скопие, Кюстендил и Самоков. През ХIII-ХV в. в „Хилендар“ пребивават прочути за своето време българи - роденият в „Търновската страна“ бъдещ сръбски патриарх Ефрем, неговият съименник химнописецът Ефрем, книжовникът Герасим Българина и др. Нещо повече, през ХVIII - ХIХ в. българите се превръщат в доминиращ народностен елемент в манастира, а всички негови игумени са българи. Не е случайно, че именно в тази тогава българска обител служи и твори Паисий Хилендарски, емблематичният родоначалник на българското национално Възраждане. Неговия брат Лаврентий е игумен на манастира. С „Хилендар“ са свързани нашите национални водачи Неофит Хилендарец Бозвели, Иларион Макариополски, бъдещият екзарх Антим I, и много други. В крайна сметка, дякон Игнатий, каквото е монашеското име на Апостола на свободата Васил Левски, е член на Хилендарското монашеско братство. Манастирът е български до 1896 г., когато по-голямата част от българските монаси са принудени да напуснат „сръбския“ манастир и да се установят в Зографския. За съжаление, политиката се оказва по-силна от вярата...

В Хилендарската обител се пазят много български паметници и светини: Евангелието на цар Георги II Тертер (1321-1323), Витошкото евангелие (1469 г.) и други старобългарски ръкописи. Запазена е и килията на отец Паисий, а преустройството на централния храм и строителството на северното крило на манастира са дело на големия български архитект Павел Йоанович от с. Кримин, Костурско, който работи дълги година на Атон. Впрочем, църквите в манастирите „Есфигмен“, Великата Лавра, „Ксенофонт“ и „Св. Павел“ са строени или основно преустроени също от този знаменит за времето си български „архитектон“ и „първомайскор“. Както е известно, негово дело е и днешният храм на Рилския манастир.

Във Великата Лавра „Св. Атанасий“, най-старият и най-голям атонски манастир, неведнъж пребивават монаси българи. Така този манастир, в който винаги са доминирали гръцките им събратя, все пак е и... българско място! През ХIV в. него живее работи великият композитор и реформатор на православната музика св. Йоан Кукузел (българин от района на Драч/Дуръс, дн. Албания). В средата на XIV в. във Великата Лавра съществува цяла книжовна и преводаческа школа, чийто основоположник е „старецът“ Йоан (различен от Йоан Кукузел!), а негови последователи и ученици са Йосиф, Методий, Закхей, Гаврил... Когато през шестдесетте години на столетието Евтимий живее в тази обител, той възприема опита на „стареца“ Йоан и неговите ученици - основа за проведената от Евтимий, вече като български патриарх, мащабна езикова реформа.

В манастира „Филотей“ през ХIV в. е имало много български монаси, а един от най-известните му игумени е св. Теодосий, българин от Костурско, който през 1370-1388 г. е ръкоположен от Константинополската патриаршия за митрополит на Трапезунската империя в Мала Азия. Манастирът „Дионисиат“ („Св. Йоан Предтеча“) е основан през 1374 г.. в от българина св. Дионисий Костурски, брат на споменатия митрополит Теодосий. Манастирът „Св. Пантелеймон“, който от векове е руското средище на Атон, е възстановен в средата на ХIV в. от известния книжовник Исай Серски. Константинополският „вселенски“ патриарх Йосиф II (1416-1439), син на цар Иван Шишман, е бил монах в манастира „Алипу“. Както бе показано от Д. Болутов в неговата книга „Български исторически паметници на Атон“ (1961 г.), български „следи“ и „загадки“ присъстват в почти всички атонски манастири, но най-интересните от тях изискват специално внимание.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи