Географското положение има гигантско значение

В серия от материали за в. „Труд“ имах възможност да очертая част от географските особености, които оформят фундамента на голяма част от международните отношения. Поради естеството на професионалната ми експертиза по отношение на международните търговски и логистични вериги в сферата на металите, съм имал възможността през годините да разбера, че географското положение има значение. Има огромно, дори гигантско значение. И отделно си давам сметка, че очевидностите за онези от нас, които познаваме реалностите, които географията очертава, остават непонятна материя не просто за широката общественост, но и за политици, икономисти и експерти. Затова съм уверен, че трябва да опитаме да проведем отговорно националния си разговор за възможностите, с които България разполага. Те въобще не са малко, каквото и да ви говорят партии, говорители и медии.

Каква е геополитическата ситуация, в която се намира България? Как можем да извлечем максималното от нея? За да стигнем до политическия аспект на геополитиката, нека разгледаме първо географския такъв. С какво разполага България? Какво имаме, което би могло да се счита за съревнователно предимство пред нашите съседи, партньори или опоненти? Има ли фактическа възможност България да изпъкне и да се превърне в икономически мотор на региона? Краткият отговор е „да“. Нека видим обади по-обстойно за какво става дума.

Първо, България е благословена да разполага с продоволствена независимост. Земята, заключена между Стара планина и Дунав, е една от най-плодородните в тази част на света. Водните запаси и почвения състав позволяват огромно земеделско производство. Ако към това добавим и просторните плодородни земи в нашата част от Тракия, това води до извода, че България не е и никога няма да бъде заплашена от глад. Да, може да нямаме производство на банани или авокадо, но никога няма да останем без достъп до зърно и зеленчуци. Това ще гарантира и достатъчно животновъдство. Земеделието на страната винаги ще позволява да сме продоволствено независими. България няма да гладува, а това е основата, от която може да се надгражда всичко останало. И е благословия, с която много народи не разполагат.

Второ, България има достъп до топли плавателни води. Черно море дава възможност България да участва в международната търговия по един евтин и ефективен начин. Да, щеше да е по-добре за нас, ако не бяхме зависими от пропусквателния режим на Босфора, но въпреки това неудобство, все пак имаме две големи топли пристанища, които могат да бъдат от ключово логистично значение. И е конкурентно предимство, което двете ни западни съседки, например, нямат. България може да изнася и внася огромна по обем продукция, а поради близостта на Суецкия канал това ни прави фактически в непосредствена близост до една от основните търговски артерии на планетата. Необходимо ни е да засилим и ролята си в Александруполис, в чието пристанище сме съсобственици, и тази стратегическа морска връзка ще стане незаобиколима.

Трето, България разполага със стотици километри достъп до река Дунав. Големите плавателни реки, както е известно, са една от предпоставките за възникване и развиване на цивилизация въобще. Реката осигурява бърза и невъобразимо евтина връзка с цяла Европа. По Дунав можем да се възползваме от търговски отношения с всички от Украйна до Нидерландия. Връзването на Дунав с големите реки в Германия и региона е реквизит, който може да гарантира просперитет. Да не говорим, че при малко повече далновидност можем да експлоатираме порта на Констанца (както го прави Украйна в момента) и да увеличим излаза си в Черно море с още една точка. А защо да не говорим за свързване чрез канал на Дунав и Черно море, както преди десетилетия го направиха румънците, с което превърнаха Констанца в една от най-важните логистични точки в Европа след Ротердам? Реката е богатство, което създава безброй възможности.

Четвърто, България е в зона, фактически лишена от тежки природни бедствия. Земетресенията у нас са изключение и се усещат най-вече при трусове в някоя от съседките ни. Наводненията се броят на пръсти в цялата ни история. Достатъчно сме на юг, че да имаме топло лято и силно слънце, но сме достатъчно на север, за да нямаме съществена опасност от опустошителни пожари, които са ежегоден проблем в южната ни съседка Гърция, например. Нямаме ураган, нямаме торнадо, нямаме опасни ветрове, поради изпъстрения с планински вериги релеф. Прогнозируемостта и стабилността на климата позволяват дългосрочни планове. Нещо, до което малко места на планетата имат достъп.

Пето, един от големите ни проблеми - демографската криза - всъщност може да се разглежда и като възможност. Територията ни е голяма, а населението малко. Това означава, че имаме жизнено пространство - благодат, която е позната на малко държави в най-гъсто населения континент на планетата. Пространството и липсата на съществени природни катаклизми позволява индустриализация и създаване на енергийна независимост, така че българите да могат да благоденстват. България може да създаде още една, две, а защо не и повече атомни електроцентрали. Пречка фактически няма.

България може да добива шистов газ и петрол от богатите (според много анализи) зони в най-обезлюдения регион на страната - Северозапада. От една страна технологията вече е доста екологично безопасна, щом се използва дори в луднало на тема екология място като Калифорния. От друга страна, ако си добиваме петрола и газа сами и дизелът в бензиностанциите падне до и под един лев за литър, което е реалистично при собствен добив, това ще даде тласък на икономиката, който не сме и подозирали, че е възможен.

Шесто, България се намира на кръстопътя на света. Ние сме естествената входно-изходна точка за стоки между Турция и Близкия изток от една страна и Западна Европа от друга. На един немски производител на багери му е най-евтино и бързо да закара новата си машина в Истанбул като я качи на кораб по Дунав, свали я във Видин, Свищов или Русе и оттам е на няколко часа път до крайната дестинация. Турска фабрика за дрехи пък може да използва същия маршрут, за да стигне продукцията u най-ефективно до почти всяка точка на Европа. С приемането на еврото и с влизането ни в Шенген този процес ще се катализира, премахвайки почти всички логистични и финансови бариери. От нас се иска само да си оправим инфраструктурата, за което Европа е повече от щастлива да ни помогне.

Всички тези фактори самостоятелно, а особено в комбинация помежду си, създават предпоставки българското икономическо чудо да се случи. И тук стигаме до политическия аспект на геополитиката. Основните пречки са две. Първо, ние като народ не си даваме сметка с какво разполагаме. Понеже не разбираме собственото си потенциално богатство, ние го подценяваме и омаловажаваме. Освен това като не знаем какво можем, няма как да изискваме от политиците ни да задвижат този процес. Второ, поради геополитическото ни стратегическо значение, България е арена за множество външни влияния. И от Запад, и от Изток, и от Юг всеки иска парчето българска баница за себе си. А политиците ни, в голямата си част, се оказаха склонни по едни или други причини да кимат и казват „да“ на всяко чуждо желание, приемайки го за заповед.

Двете пречки подлежат на отстраняване и коригиране. Стига да го искаме.