Има сценарий за затваряне на въглищните централи в България до 2030 г., срещу който се обяви Българският енергиен и минен форум. Сценарият за ускорено затваряне на въглищни централи е рисков за енергийната сигурност на страната, гласи позиция на БЕМФ, изпратена до парламента, президента, премиера в оставка и енергийни дружества.

На проведеното на 5 юли 2022 г. първо заседание на Консултативния съвет във връзка с Европейската зелена сделка (КСЕЗС), по повод изготвянето на пътна карта за декарбонизация на енергийния сектор, изненадващо за мнозина, ръководството на съвета е предложило като основен сценарии „ускорено затваряне на въглищните централи до 2030 г. и отвъд, но не по-късно от 2038 г.“, посочват от БЕМФ. От организацията изразяват категоричното си несъгласие с това предложение.

„Това е непрофесионално и силно притеснително като се има преди, че то не съответства на разработени и приети основни политически и експертни доклади по темата, като:

1. Приетите текстове на Национален план за възстановяване и устойчивост, както и други рамкови документи.
2. Функциите на въпросния КСЕЗС, които не му дават права за промени в документи, приети с решение на правителството, какъвто опит се прави с предложената формулиравка на сценарии към „Пътна карта“.
3. Планът за постепенно прекратяване на използването на въглища в България включва в съответствие с „Пътната карта“ стъпки от дейности към 2024, 2026, 2030, 2035 и 2038, но тези фази се отнасят до определени ангажименти на страната на ниво ЕС, като те в никакъв случай не предвиждат затваряне на въглищните централи до 2030 г.

Определените в тези документи провизорни срокове са 2035 г. като дата, предложена от бизнеса, и 2038 г. като крайна дата, и те не трябва да се променят.

4. В плановете за развитие на електрическите мрежи на ЕСО и гориво-енергийния и мощностен баланс на страната до 2040 г. не се разглежда подобен вариант, а напротив – разчита се на въглищните ТЕЦ за балансиране на системата и осигуряване на стратегически резерв от собствен източник“, пише в официалната позиция.

В никой от цитираните официални документи не се поема ангажимент за 2030 г. като срок за затваряне на въглищните централи в България, поради което налагането на политическо решение за задължително разработване на такъв сценарий е лишено от основания и ще доведе до излишни социални вълнения и нестабилност във въглищните райони, посочват от БЕМФ. Нещо повече, днешните и бъдещи управляващи трябва да отчетат изключително високата необходимост и новата роля на въглищните централи в днешната нестабилна икономическа обстановка за гарантиране сигурността на доставките в страната и региона през следващите години. Факт е, че редица страни с много „по-зелена“ енергийна политика предприемат действия за преразглеждане на политическите си решения по отношение на въглищната енергетика, показва, че и у нас трябва да се прояви реализъм и да не се допуска изкуствено създаване на кризи с доставките на електрическа енергия, заявяват от БЕМФ.

От организацията отправят следните въпроси към ръководството на КСЕЗС:

1. На какво основание и по чие предложение е включен този основен сценарии в работата на комисията и какви са аргументите за това? Упражнен ли е външен натиск върху България по темата?
2. Кое налага това „бързане“ и България де факто да се окаже най-радикалната в Европейския съюз страна по отношение на декарбонизация на енергетиката си? Съществуват ли анализи на социално-икономическите последствия и на макро-икономическата стабилност на страната при такъв сценарий?
3. Участват ли в обсъжданията и при вземане на решенията на съвета специалисти по горивно-енергийни баланси и устойчивост на енергийната система? Ако не, препоръчваме такива специалисти да бъдат включени в в работата му.

За нормализиране на процесите и успокояване на енергийната общност в България от БЕМФ предлагат:

1. На ръководството на КСЕЗС да бъде разпоредено да работи в съответствие с политиките в приетия НПВУ и правилника за дейността му и да не допуска външни въздействия, независимо от къде и от какво естество са.
2. Факт е, че в Европа и в света възникна „нов енергиен ред“. Това наложи големи европейски икономики да преразглеждат енергийните си стратегии и да предлагат нови политики, голяма част от които се оказват връщане към отричани до момента технологии, подходи и договориране. България трябва да направи същото.