Бюджет 2021 - антикризисен, но не предизборен и популистки

Photo by Karolina Grabowska from Pexels

Навлиза ли България в т. нар. дългова спирала? Категорично не!

След обнародването на сайта на Министерството на финансите на проекта на Закона за държавния бюджет за 2021 г. започнаха да се „упражняват“ върху него редица политици, синдикалисти, работодатели и експерти, а повечето от тях не са финансисти и констатациите им, освен че не са верни, звучат и фалшиво. Те доста фриволно тълкуват параметрите на проектобюджета за следващата година и „надъхват“ избирателите си, че той е предизборен и популистки, а също и че България ще попадне в „дългова спирала“ в следващите няколко години и дори внуците ни ще плащат дълговете, заложени в него.

Трябва обаче настоящето и следващото правителство добре да управляват новите дългове и да насочат допълнителния ресурс от тях преди всичко към бизнеса. Проектът за бюджет за 2021 г. е силен дразнител, тъй като винаги този закон е най-важния нормативен акт във всяка държава, но на него трябва да се гледа обективно и трезво, а не популистки.

Вземането на нови заеми и приключването на бюджета с такъв голям дефицит, надвишаващ с 1-2% разрешения съгласно критериите на ЕК от Маастрихт дефицит от 3% не е препоръчително и трябва да се подхожда изключително внимателно от Министерството на финансите. По принцип нито средносрочната бюджетна прогноза, нито проектобюджетът за 2021 г. са съвършени и има още доста какво да се желае. В известна степен те все още могат да се коригират в хода на обсъждането им, т. е. преди приемането им от МС и НС.

Очертава се с големи дефицити от няколко процента да приключи и бюджетът за 2020 г. на болшинството от страните от ЕС и на редица развити страни в света. И настоящият бюджет за 2020 г. на нашата страна ще бъде актуализиран и ще приключи с около 5 млрд. лв. дефицит, а за следващата 2021 г. отново се предвижда дефицит от около 5 млрд. лв. или общо - 10 млрд. лв. През 2022 г. е падежът на първата емисия двадесетгодишни еврооблигации, емитирани от правителството на Симеон Сакскобурготски от 2,4 млрд. лв., а през 2023 г. е падежът на втората емисия от 2,2 млрд. лева. Това изисква евентуалното им рефинансиране с емитиране на нов дълг конкретно за погасяване на сумите на датата на падежите през 2022 г. и 2023 г. С други думи се очертава и през по-следващата 2022 г. и през 2023 г. бюджетите ни да приключат с дефицит.

Опасно ли е това? Според мен - не, но само ако по-голямата част от парите от дефицита на бюджета, а и друг ресурс заложен в него, се насочат пряко към реалната българска икономика, а за модернизацията u целево се насочи и по-голямата част от финансирането на новия Фонд за възстановяване на ЕС от 765 млрд. евро, от които за България малко повече от 9 млрд. евро. Този огромен ресурс следва да се използва целево за иновации, трансфер на нови технологии и за дигитализация на българската икономика, както и за т. нар. зелена икономика.

Предвижда се мярката 60/40 засега да остане и през 2021 г. Понастоящем фирмите ни трудно се възползват от нея, тъй като преди да подадат документи за нейното прилагане, НАП им прави проверка за няколко години назад, която трае поне един месец и обикновено до бенефициента свежи пари достигат твърде трудно и бавно и нерядко много късно. Ето защо трябва екстрено да се опрости получаването на ресурс от държавата по тази схема и да се премине към нова схема 80/20 (може тя да е само за определени отрасли), както е в редица страни от ЕС. Следва да се предвиди и паричен ресурс за известно компенсиране на банките и при необходимост продължаване с нови 6 месеца на разсрочването на дългове на фирми в тежко ликвидно положение към банките от началото на 2021 г. и обслужването само на лихвите по тях. Тази мярка следва да се приложи и за дълговете на физическите лица, които са останали без работа.

Известно разсрочване с поне 6 месеца следва да има и за фирми в тежко финансово положение за заплащането в срок на: корпоративния им данък, патентните данъци и данъка върху доходите на физическите лица на едноличните търговци за първото полугодие на 2021 г. и тази несъбрана навреме сума следва да се заложи в проектобюджета за 2021 г. и се прехвърли за второто полугодие. На физическите лица също следва да се предвиди разсрочване с шест месеца на някои местни данъци и такси и общинските администрации следва да бъдат компенсирани незабавно и това също следва да се заложи в проекта. Държавните и общински обществени поръчки следва разумно и спазвайки ЗОП и европейското законодателство приоритетно и целево да бъдат насочени към покупка на стоки и услуги, произведени в България, с оглед да се стимулира родното ни производство.

Недоумение буди острата реакция на някои работодателски организации, а също и на редица политици и експерти, за относително големите социални разходи в бюджета, като получаването на детски добавки от всички деца, а не както досега само на деца на родители с по-ниски доходи. Следва да се стимулира раждаемостта и според мен е справедлив подход плащането на добавки на всички деца, както е във водещи страни в ЕС като Франция, но в тази държава размерът им е чувствително по-висок. Ето защо и у нас бе възможно да се предвиди известно нарастване на детските добавки. Другата неотложна мярка, която предизвика необяснимо защо остра реакция у някои експерти, бе увеличението на пенсиите на всички пенсионери с 50 лв. до 31.03.2021 г., както и нарастването на всички пенсии през 2021 г. Пенсиите и детските надбавки у нас и с тези заложени в проектобюджета незначителни увеличения, пак остават твърде ниски и затова изобщо не следва да има такива обструкции?! Парите, получени от скромното им нарастване през 2021 г., ще бъдат изхарчени от майките на деца до 18 г. и от пенсионерите предимно за храна, облекло и лекарства.

Намирам за кощунство да твърдиш, че е използван несправедлив подход за нарастване на мизерните пенсии на повечето пенсионери у нас. Необходимо е да не се забравя, че доходите у нас и то най-вече от пенсии, са най-ниските в ЕС, а и детските надбавки са срамно малки и недостатъчни за отглеждането на децата.

Увеличението на заплатите на учителите и университетските преподаватели също е напълно справедливо и е дори твърде закъсняло. Увеличението с 580 млн. лв. на парите за здравеопазване също е навременно и е в условията на пандемията COVID-19.

Възможно е да бъдат преразгледани две пера в проектобюджета за 2021 г., а именно заложеното увеличение с 30% на възнагражденията на държавните служители, което наистина може да се определи с алегорията - „пир по време на чума“. На второ място - прекомерно високите военни разходи, които следва да се редуцират и то инвестиционните, а именно: за покупка на още 8 самолети изтребители, на нови танкове, бронетранспортьори и военни кораби. Разходите за покупка на нова военна техника следва да се отложат и/или се разсрочат от 2021 г. за някоя от по-следващите години, като се предполага, че те няма да са кризисни и през тях ще е налице по-значителен ръст на БВП.

В заключение е възможно да се определи проектобюджет 2021 като антикризисен, но не и като предизборен и популистки. Всяка парламентарно представена политическа сила у нас следва да представи в НС своите разумни и балансирани предложения, а и управляващото мнозинство също самостоятелно е длъжно да поправи проектобюджета си в някои пера, а също следва и да се съобрази с рационалните предложения на опозицията.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи