Правителството ще има възможност да похарчи 12,7 млрд. лв. повече

Основната му характеристика е, че е ориентиран изцяло към разходите

Предвиден е рекорден дефицит

Проектът за бюджет 2022 г. вече бе приет на първо гласуване и основната му особеност е, че той е ориентиран изцяло към разходите. Тази негова част е рекордно висока и се съчетава със също рекорден по размер дефицит при прогноза за растеж на икономиката. Философията на бюджета е да се повишат силно текущите разходи и да се заложат високи капиталови разходи, които обаче традиционно не се изпълняват или ефектите от тях не са достатъчно големи.

Записаните в проекта разходи са 63,15 млрд. лв., но освен тях 2,89 млрд. лв. бяха прехвърлени от бюджета за 2021 г. Така фактически правителството ще има възможност да похарчи 66,04 млрд. лв., което означава увеличение с почти 12,7 млрд. лв. Преразпределените средства през консолидирания бюджет ще достигнат 46,2% от брутния вътрешен продукт вместо официално обявените 44,2%. Това преразпределение е твърде високо, особено когато причината за него са текущите, сред които преобладаващи са социалните разходи. То не е предпоставка за висок и устойчив икономически растеж.

Опитът от икономиките от Европейския съюз показва, че най-висок стопански растеж се реализира, когато бюджетните разходи са ниски и ефективни. Пример за подобна политика е Ирландия, която след като се възстанови от Световната финансова криза от 2015 г. нататък поддържа неизменно съотношение между бюджетните разходи и БВП под 30%. Това допринесе за реализирането на най-високите темпове на растеж в ЕС и Еврозоната след 2016 г. Освен това Ирландия е единствената икономика от ЕС, която не се сви в периода на пандемията от COVID-19, като реалният растеж дори през 2020 г. беше 5,9%! Дори през тази година обаче в Ирландия се запазиха относително строгите бюджетни ограничения като разходите се повишиха до 27,4% от БВП, а реализираният дефицит е 4,9% от БВП. Подобна политика бе оправдана с кризата, но даде резултат.

В България ще бъде предприето рязко разхлабване на разходите и дефицита и въпреки това не се очаква подобен резултат. Нещо повече - в края на периода 2022-2024 г. икономическият растеж ще е дори по-бавен, а държавата ще е по-задлъжняла. Това означава, че растежът в страната нито ще е висок, нито устойчив, което би следвало да е достатъчна оценка за предлаганата до момента политика.

Капиталови разходи

Добрата новина в бюджета е предвиденият растеж на капиталовите разходи до 8,2 млрд. лв. Действително създаването на физическа инфраструктура от всякакъв вид е необходимо условие за повишаване на потенциала на икономиката. Новото правителство, за разлика от предишното редовно, осъзнава необходимостта от инвестиции. Източникът на финансирането им не трябва да бъдат единствено европейските средства. Същевременно е необходимо да се осигурят няколко условия тази политика да бъде успешна. Трябва да се повиши продуктивността на направените инвестиции, което може да се случи първо чрез избор на проектите, които носят най-големи социални и икономически ползи. След това трябва да се приложат прозрачни процедури при определянето на изпълнителите, като не се поставят излишни бариери пред участниците. Наличието на действителна конкуренция сред потенциалните кандидати ще даде възможност за реализиране на оптималните за държавата условия.

Друго условие е да се подобри средата за бизнес, така че да се насърчат частните инвестиции. Техният размер е значително по-голям и всъщност производственият капацитет се създава и поддържа точно от тях. Обръщането на негативната тенденция от последните години обаче не е лесен процес - спадът не се дължи единствено на пандемията и мерките за ограничаването є - той започна преди това. Липсата на натиск върху бизнеса чрез използването на различни държавни и регулаторни органи ще бъде стъпка в правилната посока, но няма да е достатъчно условие. Държавата ще трябва да покаже, че правилата ще се спазват от всички пазарни участници и прекомерните регулации ще бъдат постепенно заменени с по-ефективни.

Капиталовите разходи биха могли да се разглеждат и като буфер. Тъй като текущите разходи са трудни за понижаване в краткосрочен период (освен чрез спиране или отлагане на плащанията), практиката е да се залагат по-големи капиталови разходи и след това да не се изпълняват, за да се подобри по този начин бюджетното салдо или за да се пренасочат средства за други разходи.

Големият размер на бюджета заблуждава, че ще има средства за всичко по много. Всъщност не е така. Дори заплатите на учителите да се приемат за инвестиция в човешки капитал, което трудно би могло да намери фактическо потвърждение, инвестициите в образование и наука изглеждат недостатъчни. Висшето образование не получава фактически никакво допълнително финансиране, въпреки че и понастоящем заплатите там не са високи, а средствата за научни изследвания не достигат. Получава се парадокс - заплатите на учителите са по-високи отколкото тези на преподаватели във висши учебни заведения, които като цяло са и с по-високи образователни степени и са по-квалифицирани.

При такава политика налагането на по-високи изисквания за качеството на преподаването и научната дейност не изглежда оправдано. Разбира се, в някои висши учебни заведения са налице големи възможности за намаляване на персонала и оптимизиране на специалностите, дисциплините и разходите. Необходимо е да се прилагат и обективни критерии за оценка на дейността, какъвто е броят на научните публикации в реферирани издания, но най-важното е дали завършилите студенти могат да се реализират успешно на пазара на труда.

Ако при достатъчно висок дял от студентите след завършване реализацията е в професия, която не изисква такава квалификация, тогава за учебното заведение или за съответната специалност трябва да бъде ограничено държавното финансиране и обратно. Така по естествен начин ще се регулира броят на специалностите и този на учебните заведения. Разбира се, за това ще е необходимо създаване и поддържане на база данни за професиите и доходите на завършилите, което никак не е лесна задача, Това би представлявало обективен подход за оценка на резултатите от дейността на висшите учебни заведения.
Предвидените средства в бюджета вероятно няма да са достатъчни, за да компенсират намаляването на покупателната способност в резултат от ускоряването на инфлацията. При някои заплати в бюджетния сектор или изобщо не е предвидено повишение, или то е с по-малък процент от темпа на инфлация. Това означава, че през следващите месеци ще възникнат все повече искания за индексирането им. Настоящото правителство до момента не е демонстрирало, че би се противопоставило на подобни желания. Поради това в предвидената (първа) актуализация в средата на годината може да се очаква допълнително увеличение на и без това високите разходи.

Максимален осигурителен доход

Според внесения законопроект максималният осигурителен доход (МОД) ще бъде повишен от 3000 лв. на 3400 лв. Целта на тази промяна е повишаване на приходите от осигурителни вноски като същевременно разходите за пенсии ще се увеличат с по-малка сума. Тоест нетният резултат за държавния бюджет ще бъде положителен. Срещу това предложение има сериозни възражения както от работодателски организации, така и от представители на управляващата коалиция. Според тях действащият размер от 3000 лв. не е необходимо да бъде променен в настоящия момент, а по-късно когато натискът върху производствените разходи на работодателите се понижи. Тази позиция е оправдана и е основана на солидна икономическа логика.

Министърът на финансите показа данни, въз основа на които е пресметнал необходимото повишение на максималния осигурителен доход. Според него той трябва да се получи като средната работна заплата от предходната година се умножи по коефициент 2,3. Този коефициент е изчислен според него в зависимост от съотношенията между максималния осигурителен доход и средната работна заплата през предходната година. В неговите изчисления обаче не става ясно защо коефициентът е точно 2,3, при положение че средната стойност от това съотношение през периода 2008-2021 г. е 2,94, а единствено през 2019 той съвпада с избраната стойност. (Прогнозата на министъра за средната заплата за 2021 г. е 1500 лв.)

Все още липсват официални данни за средната заплата през 2021 г. Поради това моята оценка за този показател според данните до края на септември е 1556 лв. При тази основа според логиката на министъра МОД трябва да бъде 3580 лв.

Ако използваните от него данни се моделират чрез регресионен анализ, ще се получи зависимост с фиксирана стойност 1280 лв. и коефициент спрямо нарастването на МРЗ от приблизително 1,27. При тази зависимост при 1556 лв. средна заплата за 2021 г. максималният осигурителен доход за 2022 г. трябва да бъде приблизително 3250 лв. Представеният модел отговаря по-точно на идеята на министъра, отколкото заложения в държавния бюджет размер. Поради това увеличението би следвало да е по-малко - 3250 лв. вместо 3400 лв.

Основен аргумент за повишаване на МОД е, че той не е бил променен през 2021 г. и заради това е изостанал спрямо средната заплата. Всъщност според посочения модел действително е имало отклонение - на базата на заплатите от 2020 г. той е трябвало да бъде 3040 лв., докато размерът му е бил 3000 лв. Това изоставане обаче не е било голямо, още повече че за 2021 г. не беше ясно дали и в каква степен ще се случи възстановяването от кризата.

Това повдига и по-основния въпрос - дали определянето на размера на подобни регулации трябва да бъде основано на минали данни. По този начин автоматично може да се определи каква трябва да бъде и актуалната стойност на базата на установената историческа зависимост. Така от гледна точка на държавата процесът се опростява и дискусията става безпредметна. Тази практика би била работеща, когато икономиката следва дадена траектория. При наличие на пречупване на тенденцията (от растеж към криза например) този модел на определяне би показал по-висока стойност, отколкото е здравословната за икономиката при такава конюнктура. Аналогични са разсъжденията и за минималната работна заплата и разработване на правило (автоматичен механизъм) за нейната промяна.