За фискалната политика е характерна липса на дисциплина

Планирането на финансовата рамка за 2022 г. трябва да е съпроводено със значителни и смислени реформи

Недостигът в пенсионната система рязко се увеличава

Министерството на финансите публикува предварителни данни за изпълнението на бюджета към края на май 2021 г. Те дават представа за състоянието на бюджета на касова основа приблизително към момента на прекратяване на правомощията на предходното правителство.

Бюджетното салдо през първите 5 месеца на 2021 г. е отрицателно в размер на 173 млн. лв., като се влошава спрямо същия период на 2020 г. с близо 1,5 млрд. лв. Това е резултат, който отправя предупреждение относно наследеното състояние на публичните финанси. Дефицитът е на касова основа, което означава, че са изхарчени повече пари, отколкото са събрани, но в сметката не влизат ангажиментите за разходи. Те могат да доведат до далеч по-голям дефицит. Показателна в тази посока е Конвергентната програма на Република България 2021-2023, която предвижда дефицит в края на 2021 г. в размер на 5,6% от БВП (почти 7 млрд. лв.), при 3,4% (малко над 4 млрд. лв.) през кризисната 2020 г. Далеч по-големият дефицит означава, че за фискалната политика е характерна липса на дисциплина, както и подчертава необходимостта от актуализиране на бюджета след предстоящите парламентарни избори.

Приходи

Приходите и помощите към края на май се очаква да са в размер на 20,45 млрд. лв., което е с близо 2,8 млрд. лв. (16%) повече от предходната година. Данъчните и неданъчните приходи се увеличават с 3,1 млрд. лв., докато помощите намаляват с 0,3 млрд. лв. Първата вълна на кризата с коронавируса през 2020 г. беше през периода март - май и е нормално базата да е по-ниска, което е една от причините за растежа на приходите през настоящата година. Показателен за това е фактът, че данъчните и неданъчните приходи към края на май 2020 г. бяха с 1,5 млрд. лв. по-ниски спрямо същия период на 2019 г. Друг фактор е нарастването на разходите за заплатите в бюджетната сфера и пенсиите, част от които се връщат обратно заради данъците и осигурителните вноски върху личните доходи и поради облагането на допълнителното потребление.

Събраните приходи и помощи към края на май 2021 г. са 43% от годишните разчети, докато за същия период на 2020 г. са 39,7%. За по-добрия резултат през настоящата година спомага и еднократният приход от концесионна такса за летище София в размер на 660 млн. лв. Поради очакванията за нарастване на дефицита през следващите месеци, по всичко личи, че този приход няма да се използва за финансиране на по-дългосрочни нужди или реформи, а по-скоро ще се изразходи за такива, които имат текущ характер.

Разходи

Разходите към края на май са в размер на 20,62 млрд. лв., което е с 4,3 млрд. лв. (26,4%) повече от същия период на предходната година. Разликата се увеличава, тъй като в края на април беше в размер на 3,5 млрд. лв. Разходите в края на май 2021 г. представляват 39,3% от годишните разчети, при 34,1% година по-рано. Част от увеличението се дължи на предприетите мерки поради кризата с коронавируса, но за голямата разлика допринасят и редица разходи с предизборни и популистки цели. 

Най-значително нарастване се наблюдава при социалните и здравноосигурителните разходи. Добавките от 50 лв. на месец за пенсионерите водят до допълнителни разходи в размер на 526 млн. лв. за първите 5 месеца, като тук са важни няколко основни негативни ефекта. Първо, подобни добавки трудно могат да бъдат отменени, без да предизвикат социално напрежение. Второ, те допълнително допринасят за увеличаване на дисбаланса в пенсионната система между изразходени средства и събрани приходи. Трето, все по-трудно се намира източник на тези средства, тъй като резервите в бюджета са изчерпани, което налага преразпределение на финансови ресурси от министерства и ведомства. Това поставя под риск нормалното им функциониране, като също прави задължителна актуализацията на бюджета, когато се състави парламент след предстоящите избори.

МФ посочва, че има нарастване и на капиталовите разходи спрямо предходната година, което се дължи на извършени плащания по инвестиционни проекти на българската армия, както и пътни инфраструктурни проекти. Всъщност първите няма да имат позитивен принос към икономическия растеж, тъй като по същество представляват внос на непродуктивна техника. Тя е необходима на въоръжените сили, но настоящият период на дефицит не е подходящ за извършването на такива разходи. Вторите, от своя страна, се извършваха по непрозрачен начин, без обществени поръчки и това поставя под съмнение ефективността им.

Европейската перспектива

Анализът на състоянието, перспективите пред бюджета, както и развитието на икономиката, са в основата на Конвергентната програма, чиято оценка е публикувана от Европейската комисия. Тя е част от по-голям пакет документи, свързан с Европейския семестър и макроикономическите дисбаланси. България не е сред 12-те държави, в които са идентифицирани подобни дисбаланси. Това вероятно се дължи на отбелязването на стойността на показателя индекс на номиналните разходи за труд за единица продукция, където се следи процентното изменение през последните 3 години. Максималната стойност е 12% за страните от Европейския съюз, които не са част от еврозоната. Показателят за България е 18,7%, което е далеч отвъд граничната стойност. Наличието на дисбаланс би попречило на интеграцията на България в еврозоната и вероятно поради това посоченото неизпълнение на критерий не се регистрира като такова. Това показва, че дори за процедура със стриктно определени критерии ЕК може да взема решения, които не са основани на фактите.

Оценката на програмата посочва, че ситуацията през 2022 г. в целия ЕС се очаква да бъде по-различна, като се наблюдава фаза на възстановяване. Това изисква и диференциран подход на страните към фискалната им политика, като правителствата се съобразяват с фазата на възстановяване, фискалната устойчивост, както и с нуждата да се намалят икономическите, социалните и териториалните различия. Очакванията са, че клаузата да не се съблюдават всички фискални правила, ще продължи да действа и през 2022 г. 

ЕК подчертава разликите в макроикономическите сценарии за 2021 г. и 2022 г., като предходното правителство не включва в собствения си сценарий средства по линия на Фонда за възстановяване и устойчивост. Това до голяма степен се дължи и на липсата на готовност по отношение на националния план за възстановяване, който предходното правителство не успя да финализира, като обсъжданията по него продължават. 

ЕК посочва, че предходното правителство планира доста висок бюджетен дефицит за 2021 г. в размер на 5,6% от БВП, докато самата Комисия предполага 3,2%. Негативна е и промяната в първичното салдо, което през 2021 г. се влошава спрямо 2019 г. (предкризисната) със 7,8% от БВП. Държавният дълг е прогнозиран да се увеличи до 27,4% от БВП в края на 2021 г. ЕК отбелязва, че тези увеличения на дефицит и дълг са въпреки изтичането на срока на някои дискреционни мерки, като не са добре обяснени в самата програма. Не са добре представени и някои негативни отклонения по отношение на разходите. Тези забележки са логични, като потвърждават тезата за недоброто планиране на бюджета за 2021 г., което имаше твърде краткосрочен хоризонт до изборите през март, като след това са необходими корекции.

Бюджетният сценарий на предходното правителство все пак включва средства от Фонда за възстановяване и устойчивост, които да се използват за инвестиции и реформи, но техният размер е незначителен – 0,3% през 2021 г., като за 2022 г. са малко повече  - 0,8% от БВП. Отбелязва се и очакваното влошаване на дефицита през 2023 г., който според правителството ще е в размер на 3,1% от БВП. Припомняме, че това е над референтната стойност на критерия от Маастрихт (3%), като реализирането й ще затрудни присъединяването ни към еврозоната.

ЕК обяснява на технически език, че ще продължи да се наблюдава голяма несигурност, която затруднява оценките на фискалното състояние от качествена гледна точка. Тези оценки са много важни за формулиране на адекватни препоръки и предприемане на необходимите реформи за подобряване на ефективността. 
Оценката завършва с отправянето на три основни препоръки към България: 

Първата изисква през 2022 г. фискалната политика да подкрепя възстановяването, като използва средствата от Фонда за възстановяване и устойчивост, но също така финансира инвестициите и с национални ресурси. Това за пореден път потвърждава тезата, че е необходима дългосрочна национална инвестиционна програма, която съблюдава принципите за капиталово бюджетиране. Важна част от тази препоръка е да се държи под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани от национални източници. Тези разходи не са достатъчно гъвкави и отнема време, докато правителствата успеят да ги ограничат. 

Втората препоръка изисква благоразумна средносрочна фискална политика, когато икономическите условия го позволят. Подчертава се необходимостта за подкрепа на инвестициите, които да подобрят перспективите за потенциалния растеж.

Третата изисква засилено внимание към структурата на приходите и разходите в бюджета, както и към качеството на предприетите мерки, за да се постигне устойчиво и включващо възстановяване. Трябва да се приоритизират инвестициите с фокус върху зеления и дигитален преход. Посочена е необходимостта от структурни реформи във фискалната област, които да допринесат за дългосрочната стабилност на публичните финанси, включително и покритието, адекватността и устойчивостта на здравните и социалните системи.

Планирането на бюджета за 2022 г. трябва да е съпроводено със значителни и смислени реформи, които да са фокусирани върху подобряването на ефективността на публичните разходи в основни сфери: здравеопазване, образование, изграждане на инфраструктура, социално подпомагане и грижи. Дефицитите в пенсионната система рязко се увеличават, особено през настоящата 2021 г., като справянето със ситуацията изисква постигането на работеща икономика и добра бизнес-среда, за което също са необходими сериозни реформи.