Очакванията за икономически растеж са твърде оптимистични, смятат експертите
Планираните разходи вдигат инфлацията
Проектът на бюджет за 2022 г., който е подготвен от Министерството на финансите, ще доведе до покачване на инфлацията и може да попречи на България за влизане в еврозоната, както е планирано - от 1 януари 2024 г. Това гласи становище на Фискалния съвет, по отношение на бюджета. Фискалния съвет към парламента е независим орган, който следи подготовката и изпълнението на бюджета и е коректив на Министерството на финансите и изпълнителната власт.
Заложеният в бюджета за 2022 г. дефицит на начислена база по европейските стандарти е над 5,5% от Брутния вътрешен продукт. В тригодишната бюджетна прогноза за 2023 г. е предвиден дефицит от 3,6% от БВП, което също е над прага за влизане в еврозоната от 3%. Тази политика на високи държавни разходи и дефицит е проинфлационна, посочват от Фискалния съвет. “Провеждането на проинфлационна политика в условия на нарастващи цени обуславя съществен риск пред България за спазването на критерия за ценова стабилност, поради което застрашава членството на България в еврозоната при обявения график”, допълват експертите. За 2022 г. Европейската комисия позволява по-голям бюджетен дефицит заради Covid-19. Но през 2023 г. страната ни ще влезе в процедура по свръхдефицит, посочват експертите. Затова Фискалният съвет препоръчва преразглеждане на прогнозата за 2023 г. и намаляване на планирания дефицит до 3% от БВП.
Високата инфлация създава и значителен риск от потискане на икономическия растеж. Повишаването на цените може да има негативно влияние върху потреблението на хората.
Размерът на БВП за 2021 г. е оценен на 130,6 млрд. лв. Но според Фискалния съвет реално БВП е по-голям. Очакванията за икономически растеж през 2022 г. изглеждат твърде оптимистични, посочват експертите. Ако реалната стойност на БВП за 2021 г. е по-висока от заложената, е възможно през 2022 г. да се достигне до прогнозираните 143 млрд. лв. БВП, но това означава по-нисък растеж. Оптимистичното прогнозиране би могло да се аргументира с плановете на правителството да насърчи растежа. Но не става ясно как точно ще се случи това, пише в анализа.
През последните месеци бяха изготвени четири макроикономически прогнози - през октомври, ноември, декември и януари. Това намалява възможността бизнесът да планира дейността си, смятат експертите.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш