Бюджетът за 2022 г. ни спъва за еврозоната

Становище на Фискалния съвет

Очакванията за икономически растеж са твърде оптимистични, смятат експертите

Планираните разходи вдигат инфлацията

Проектът на бюджет за 2022 г., който е подготвен от Министерството на финансите, ще доведе до покачване на инфлацията и може да попречи на България за влизане в еврозоната, както е планирано - от 1 януари 2024 г. Това гласи становище на Фискалния съвет, по отношение на бюджета. Фискалния съвет към парламента е независим орган, който следи подготовката и изпълнението на бюджета и е коректив на Министерството на финансите и изпълнителната власт.

Заложеният в бюджета за 2022 г. дефицит на начислена база по европейските стандарти е над 5,5% от Брутния вътрешен продукт. В тригодишната бюджетна прогноза за 2023 г. е предвиден дефицит от 3,6% от БВП, което също е над прага за влизане в еврозоната от 3%. Тази политика на високи държавни разходи и дефицит е проинфлационна, посочват от Фискалния съвет. “Провеждането на проинфлационна политика в условия на нарастващи цени обуславя съществен риск пред България за спазването на критерия за ценова стабилност, поради което застрашава членството на България в еврозоната при обявения график”, допълват експертите. За 2022 г. Европейската комисия позволява по-голям бюджетен дефицит заради Covid-19. Но през 2023 г. страната ни ще влезе в процедура по свръхдефицит, посочват експертите. Затова Фискалният съвет препоръчва преразглеждане на прогнозата за 2023 г. и намаляване на планирания дефицит до 3% от БВП.
Високата инфлация създава и значителен риск от потискане на икономическия растеж. Повишаването на цените може да има негативно влияние върху потреблението на хората.

Размерът на БВП за 2021 г. е оценен на 130,6 млрд. лв. Но според Фискалния съвет реално БВП е по-голям. Очакванията за икономически растеж през 2022 г. изглеждат твърде оптимистични, посочват експертите. Ако реалната стойност на БВП за 2021 г. е по-висока от заложената, е възможно през 2022 г. да се достигне до прогнозираните 143 млрд. лв. БВП, но това означава по-нисък растеж. Оптимистичното прогнозиране би могло да се аргументира с плановете на правителството да насърчи растежа. Но не става ясно как точно ще се случи това, пише в анализа.

През последните месеци бяха изготвени четири макроикономически прогнози - през октомври, ноември, декември и януари. Това намалява възможността бизнесът да планира дейността си, смятат експертите.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Финанси