В държавния сектор заетостта не намалява

Приходите от социални и здравни осигуровки вероятно ще изпреварят тези от ДДС 

Ако няма визия, по-добре да не се пилеят средства

Министерството на финансите публикува данните за бюджета до края на месец май, както и предварителна информация за юни. При текущ спад в икономиката е важно да се проследи как реагират държавните финанси и каква е стратегията на правителството. Една от възможностите е да се изчака и да не се поема нов дълг, както и да не се дават стимули за икономиката, което вероятно ще доведе до по-голям краткосрочен спад в БВП, но ще съхрани фискални ресурси при по-продължителен период на криза.

Статичният модел показва, че тази политика може да доведе до по-малък дефицит, като неизвършените разходи “компенсират” спада в приходите. Динамичните ефекти могат да са различни, особено ако правителството има ясна визия за мерки за подпомагане на засегнатите сектори, както и воля за ефективни разходи, които да достигнат навреме до нуждаещите се. Ако обаче липсва ясна визия или разходите няма да са ефективни, по-добре е да не се предприема излишно пилеене на средства. Разбира се, през първите месеци на кризата с коронавируса все още не е налична адекватна информация и поради това няма възможност за оптимален избор. Реалната ситуация се явява комбинация от намерения за разходи, недостатъчна ефективност, но все пак проява на известна предпазливост и изчакване на европейските грантове за възстановяване.

Към края на юни се регистрира текущо превишение на приходите над разходите. Все още е трудно да се прецени какво ще се случи до края на годината поради неравномерния профил на разходите. През предходните години най-големи бюджетни разходи са правени през декември, като се прехвърлят значителни средства за следващи периоди. Това силно затруднява разграничаването на отделните календарни години, както и анализа на фискалната ситуация. Налице са и големи разминавания между бюджетното салдо на касова и начислена основа. Постигат се бюджетни излишъци, не се допуска разрастване на дълга като дял от брутния вътрешен продукт, но не се полагат достатъчно усилия за повишаване на ефективността на разходите. Липсват и реформи във важни сектори, точно защото не се държи достатъчно на ефективността.

Предварителните данни за юни са на ниво по-агрегирани показатели. Очаква се положително салдо на консолидирана основа в размер 1 565 млн. лв., което е 1,3% от прогнозния БВП, като намалява с 1,7 млрд. лв. спрямо стойността през първото полугодие на 2019 г. Според първата актуализация на бюджета в края на 2020 г. салдото ще е отрицателно в размер на 3,5 млрд. лв., което предполага през следващото полугодие да се реализира дефицит от 5 млрд. лв. Ако това се случи, този дефицит ще има необходимост от финансиране чрез активизиране на дълговата политика и вероятна емисия на международните пазари. Очакваната подкрепа от Европейския съюз главно под формата на грантове трудно може да се реализира през настоящата година. По-вероятно е да се заемат средства по линия на инструмента SURE, но те трябва да са обвързани със запазване на заетостта. Подобна мярка е 60:40, която беше продължена, но трудно ще достигне целевата стойност от около 1 млрд. лв. Към края на юни по мярката са изразходвани близо 129 млн. лв. - т. е. под 13% от предвиденото.
Приходната част на консолидирания бюджет към юни (приходи, помощи и дарения) се очаква да бъде около 21,4 млрд. лв., което е с около 4% по-малко от същия период на предходната година. Спадът се наблюдава и при данъчните, и неданъчните приходи (с 1,3 млрд. лв.), докато при помощите (основно средства от ЕС) се отбелязва нарастване с 420 млн. лв., което е основно в резултат на по-голямата гъвкавост на европейско ниво.

Разходите са в размер на 19,8 млрд. лв., което е с 4,3% повече от същия период на предходната година. Нарастване се отчита основно при социалните и здравноосигурителните плащания, както и при разходите за персонал. Засега не са обявени мерки за оптимизиране на разходите, нито за реализиране на структурни реформи. Предстоящите редовни парламентарни избори през март 2021 г. вероятно ще отложат подобни намерения за бюджета за 2022 г.

Повече информация за конкретни параметри на бюджета има към края на май, поради което те ще бъдат по-подробно разгледани. Приходите на консолидирана основа са в размер на 17,6 млрд. лв., като намаляват с близо 1,1 млрд. спрямо същия период на предходната година, което е спад с 5,8%. Най-голям е относителният спад при неданъчните приходи - с 22,7% или 670 млн. лв. Данъчните приходи (включително осигуровки) спадат с 5,3% или 780 млн. лв., като тук известна роля оказва отлагането на някои плащания по корпоративни данъци за края на юни, но основният ефект се дължи на въведените мерки за социална дистанция и забавяне на икономическата активност. Помощите, които са основно грантове по европейските фондове, нарастват с 367 млн. лв. или 37,1%.

Преките данъци са в размер 2,46 млрд. лв. и са с 474 млн. лв. по-малко от същия период на предходната година (-16,2%). Приходите от корпоративните данъци са 697,8 млн. лева и намаляват с 531 млн. лв. спрямо същия период на предходната година (-43,2%). Данъкът върху доходите на физически лица носи 1,75 млрд. лв., което е с 58,5 млн. лв. повече от същия период на предходната година (увеличение с 3,4%). По трудови правоотношения приходите от данъка са 1,39 млрд. лв. и са с 95,6 млн. лв. (7,4%) повече спрямо същия период на предходната година.

Приходите от косвени данъци са 6,6 млрд. лв., което е с 340 млн. лв. (-4,9%) по-малко от предходната година. Приходите от ДДС са 4,4 млрд. лв., което е с 223 млн. лв. (-4,8%) по-малко от предходната година. Причините са спадът на потреблението, инвестициите, вноса, както и в цените на някои суровини. Постъпленията от ДДС в страната се увеличават с 2% спрямо същия период на предходната година, а невъзстановеният данъчен кредит достига 152 млн. лв. и се увеличава с 20 млн. лева спрямо април. Приходите от акцизи са в размер на 2,1 млрд. лв. и намаляват със 108 млн. лв. (-4,9%). Спадът при акцизите от тютюневи изделия е 36,6 млн. лв., от горива е 60 млн. лв. и от алкохол е 10 млн. лв. Приходите от мита са в размер на 87 млн. лв. и намаляват с 9,9 млн. лв. (-10,2%).

Приходите от осигурителни вноски са 4,4 млрд. лева, което е със 172 млн. лева (4,1%) повече от предходната година. Социалноосигурителните вноски са в размер на 3,19 млрд. лв., което е с 129 млн. лв. (4,2%) повече, а здравноосигурителните вноски нарастват с 42,5 млн. лв. (3,6%).

Приходите от социални и здравни осигуровки вероятно ще изпреварят тези от ДДС през 2020 г. Един от факторите е програмата 60:40, която ще бъде разширена, и към нея ще бъдат добавени допълнителни плащания след 1 юли. Те покриват разходите на работодателите за осигуровки, а освен това се повишава минималният осигурителен праг за работещите в ресторантите. Тук също трябва да се отчете ролята на държавата като работодател - в бюджетния сектор няма намаляване на заетостта, докато заплатите са повишени спрямо 2019 г., но все пак са ограничени бонусите. От друга страна се очаква понижаване на приходите от ДДС в резултат от прилагането на ставка от 9% за хранителни стоки, бебешки продукти и т. н. вместо стандартната от 20%.

Разходите достигат 15,7 млрд. лв., което е с 613,5 млн. лв. повече от същия период на предходната година или 4,1% увеличение. Разходите за персонал достигат 4,35 млрд. лева и нарастват с 10% или близо 400 млн. лв., което не кореспондира с очакваното намаление на БВП, но спомага за подкрепа на потреблението. Разходите за издръжка в размер на 1,55 млрд. лева намаляват с 96,7 млн. лева (5,87%), което е позитивна тенденция, но вероятно се дължи до известна степен и на спада в цената на горивата. Социалните разходи достигат 7,2 млрд. лева и нарастват с 337 млн. лева (4,9%). Техният растеж ще се ускори поради увеличаването на пенсиите от 1 юли.

Субсидиите надхвърлят 1 млрд. лв. и намаляват с 34 млн. лв. (3,1%). Капиталовите разходи се развиват относително очаквано, достигат 1,1 млрд. лева и нарастват с близо 70 млн. лв. (6,6%). Това нарастване се дължи основно на месец януари - 82 млн. лв., т. е. не може да се твърди, че капиталовите разходи се използват активно като антикризисна мярка текущо през годината, като е налице риск от изоставане по европейски проекти, част от които ще се прехвърлят за следващия програмен период. Вноската в общия бюджет на ЕС е в размер на 615,3 млн. лева и нараства с 16,1 млн. спрямо същия период на предходната година.

Бюджетното салдо конкретно за месец май е отрицателно в размер на 318 млн. лв., а за първите 5 месеца е положително в размер на 1,31 млрд. лева, което е с 1,7 млрд. лв. по-малко от същия период на 2019 г. Предварителните данни за юни показват, че през този месец е отчетен излишък от 251,4 млн. лв., което все още е рано да се определи за добра новина.

Към края на май са усвоени 782,3 млн. лева по заеми от чужбина, като 586,7 млн. лева са от Европейската инвестиционна банка, а 195,6 млн. лв. са от Банката за развитие на Съвета на Европа. Тези средства са предназначени за съфинансиране по европейските фондове. Емисиите на държавни ценни книжа на вътрешния пазар са 1,2 млрд. лв., а е погасен дълг в размер на 722,7 млн. лв. В частта за финансирането прави впечатление промяната в показателя “Приватизация, придобиване на дялове и акции, и възмездни средства - нето”, който е в размер на -1,72 млрд. лв. и се променя с -1,53 млрд. лв. спрямо края на април. Тук вероятно са отразени увеличаването на капитала на Българската банка за развитие и на капитала на ВиК холдинга (1 млрд. лева).
Фискалният резерв е 10,2 млрд. лева, като е с 1,1 млрд. лева по-нисък спрямо същия период на предходната година. Подобен размер може да се приеме като значителен фискален буфер за посрещане на неблагоприятно развитие на ситуацията, който може да се съчетае и с разумна дългова политика на международните финансови пазари.