Безконтролната чиновническа власт е развъдник за корупция, но и инкубатор на безхаберие и непукизъм

У нас всеки икономически и стопански обект се подлага на безжалостен административен терор

В Америка чиновникът има за задача да работи за гражданите, а в Европа е точно обратното

Много причини има, поради които Европейският съюз, а в кюпа с него, и много европейски държави, се намират в състояние на хронична политическа нестабилност. Недалновидни решения, корупция, неприемане на чуждото мнение, автократичен импулс, прикрит под смокиновия лист на дъвки като „евроатлантически ценности“, са само част от дълбоките процеси, които текат на Стария континент. Процеси, които ерозират не просто концепцията за обединена Европа, но и самия фундамент на демокрацията, която сякаш сме приели за даденост. Пък тя далеч не е.
Редом с много от другите проблеми, чиито решения не се мержелеят на хоризонта, има една основополагаща европейска тегоба, която виси със страшна сила над модерните демократични общества. Бюрокрацията. Безкрайното премятане на хартийки от едно бюро на друго, подаването на безброй заявления, искания и щения, за които се водят безконечни заседания на всякакви работни групи и комитети, произвеждащи основно разпри и неефективност, е един от бичовете на модерна Европа и на европейска България. Бюрокрацията, както казва Оноре дьо Балзак, е гигантски механизъм, управляван от пигмеи.

И доколкото бюрокрацията може да се смята за необходимо зло, в Европа тя е дори по-опасна за демокрацията, отколкото в Новия свят. Не е тайна за никого, че между Европа и Америка има гигантски различния - правни, политически, културни и пр. Една от разликите обаче, които правят пропастта между Стария и Новия свят гигантска, е отношението към бюрокрацията.
В Америка демокрацията идва преди бюрокрацията. Там политическото и държавно устройство не следва установените в Стария свят монархични привички, а се създава на бяла дъска. Липсват оковите на европейския монархизъм, отсъстват тромавите бюрократични апарати, които са в основата на централизираната европейска власт. Затова при създаването на американската държава, образно казано, бюрокрацията не е тема на задълбочен разговор. Общо-взето на бащите-основатели им е било много по-важно да създадат здрава република и общество със солиден демократичен импулс, отколкото да разсъждават за това коя агенция ще управлява горите и коя водите. Тази реалност на практически отсъстващата бюрокрация ражда американските политически партии, които са аморфни, неорганизирани и са по-скоро идейни течения, отколкото структуриран и йерархично подреден апарат. Поради това в Новия свят бюрокрацията е винаги в подчинена роля спрямо демокрацията. Чиновникът там има за задача да работи за гражданите.

В Европа е точно обратното. Заради дългия монархически период на управление, който продължава с векове във всички европейски държави, бюрокрацията се появява много преди демокрацията. Знайни и незнайни феодали от Дъблин до Дубровник изграждат строен бюрократичен апарат, чрез който управляват безбрежните си владения. Именно затова, при демократизирането на Европа, на Стария континент се изграждат йерархично подредени, ясно структурирани и силно бюрократизирани политически партии. Те, първо, се създават по образеца на съществуващия във феодалната държава административен апарат, но и второ, и по-важно, се създават така, щото всяка друга организация на политическия живот би била обречена да бъде погълната от всевластния държавен апарат. С други думи в Европа бюрокрацията идва преди демокрацията, което предпоставя необходимостта от демократична организация на политическите процеси, която да отразява тези реалности.

В този смисъл за Европа бюрокрацията е не просто екзистенциална заплаха за демокрацията. В Европа бюрокрацията е много по-стара от демокрацията, много по-устойчива, много по-могъща и носи невероятната склонност да се еманципира от демократичния живот. На Стария континент е по-вероятно гражданите да работят за чиновническия апарат, отколкото обратното. Днешният Европейски съюз, с неговата безкрайна комитетология, е христоматиен пример за бюрокрация, която е значително по-могъща от демокрацията. Например, управляващият орган на ЕС - Комисията - е само косвено свързана с демократичните процеси. Комисарите се назначават по решение на управляващите на европейските държави, т. е. за тях не гласуват гражданите, те са назначение на някого, за когото гражданите са гласували. Връзката е опосредена, демокрацията е на заден план. Най-забавен е Европарламентът, който е единственият парламент в света, който няма законодателна инициатива, т. е. той кажи-речи не може сам да решава какво ще разглежда. Европарламентът се избира пряко от гражданите, поради което европейското чиновничество чинно е лишило институцията от каквито и да е било инструменти за реално политическо влияние. Резултатът е, че днешният ЕС е еманация на бюрокрацията, която тържествува върху тленните останки на демокрацията.

За съжаление, тази силна бюрократизация не е характерна само за Брюксел. България към момента е една силно бюрократизирана държава, в която демократичните привички, които и без туй са доста хлабави, лесно отстъпват пред всевластния бюрократичен апарат. У нас всеки икономически и стопански обект се подлага на безжалостен чиновнически терор. Искаш да отвориш кафене? Добре, дай сега разрешително от Общината, Областния управител, домоуправителя на входа, Светия синод и Въздухоплавателната администрация. Искаш да направиш дребна квартална бакалия? Добре, а пита ли Общото събрание на Сдружението на общините? Имаш ли положително становище от Камарата на архитектите? Какво мислят за твоя бизнес от Изпълнителна агенция „Морска администрация“? И как така ще искаш „на едно гише“ да ти се прави всичко? Я, тичкай в КАТ, нареди се на опашка, за да си вземеш номерче, после с номерчето се нареди на опашка в Агенцията по вписванията, от където трябва да хванеш работното време на общината, което се изчерпва до два следобедни часа веднъж на новолуние.
Уви, иронизирането на безжалостната бюрокрация, няма да помогне да решим този проблем. Вместо да използваме сега предоставената ни от коронавирусната криза възможност да дигитализираме държавния апарат, да премахнем лицензионни и разрешителни режими и да отпуснем хватката над бизнеса и гражданите, ние ще спорим колко точно да е ДДС-то на бирата в кръчмата. Хубаво, това безспорно е важен управленски въпрос, но едва ли е по-централен от отпускането на административната хватка, с която бюрокрацията задушава бизнеса и гражданите. Не просто държавата не разсъждава върху намаляване на бюрократичната тежест, дори напротив - работи се за нейното планово увеличаване. Ето, чувам, че даже се бил създал някакъв Съвет ли, Комитет ли, по гражданско общество. Общо-взето да превърнем неправителствения сектор в квази-правителствен като му дадем държавни пари и чиновнически апарат. И дори не е такъв проблем кой точно участва в такъв орган, проблемът е, че въобще мислим в посока да създаваме още и още бюрокрация и то все в сектори, в които съществена нужда от нея няма.

Трябва да стане ясно, че бюрокрацията наистина убива демокрацията. Безконтролната чиновническа власт е развъдник за корупция, но и инкубатор на безхаберие и непукизъм, които превръщат републиканското управление в клиентелистко. От моята камбанария, следва с бързи крачки България да се дебюрократизира. Спешно трябва да се направи анализ на излишните бюрократични процедури и процедурки, максимален брой лицензионни режими да станат разрешителни, разрешителните да станат регистрационни, а регистрационните директно да отпаднат. Бюрократичният апарат да следва бизнеса, а не да го предшества, бюрокрацията трябва да работи за хората, а не обратното. И това не са просто мантри - примери по света има безчет. Няма нужда да измисляме колелото, просто трябва да опитаме да адаптираме към българските условия работещите световни решения.

Живеем в кризисно време, което извън многото трудности, ни предоставя и възможности. Хайде, да опитаме да използваме тези възможности, а? Какво пречи да стартираме дебюрократизация и читава дигитализация на администрацията? Има ли рационална причина да е трудно и мъчно, като може да е лесно и просто? Държавният апарат е важен и необходим, защото без него няма държава. Но той трябва да е в услуга на хората, той трябва да подкрепя бизнеса и гражданите, а не да му се мръщи и да го препраща от едно гише на друго. Необходимо е да си защитим демокрацията, иначе тя наистина ще падне жертва на бюрокрацията.