Не събира ли около себе си кадърни и достойни хора, политикът е военачалник без войска

Хаосът обхваща все по-големи пространства, Западният свят е в няколко кризи едновременно

Отиваме на предсрочни парламентарни избори. БСП не пробва да скалъпи правителство, явно е станала пренебрежим политически фактор. От опитите да подкрепя т. нар. протестерски партии получи щети, но не и ползи. Демократична България (ДБ) също се представи зле, отказвайки дори да разговаря с другите за нещо смислено в подкрепа на мантрата „Всички срещу ГЕРБ“. Тези всички лъснаха пред гласувалите за тях като напълно неспособни за нещо заедно поне към президентските избори.

Тактическият модел за борба „Всички срещу един противник“ много често се оказва в негова полза и във вреда на другите. Това се случи на изборите, както и в хода на кратката работа на новоизбраните депутати в Народното събрание (НС) – загубите  се увеличиха, някои и задълбочиха.

Поставена в ролята на виновната на всички и за всичко БСП от 90-те години, ГЕРБ гледаше сеира на нефелните си душмани. Понякога се зъбеше и успешно ги провокираше да вършат глупости. Техните провали не може да минат без последствия.

Откъснати от интересите на хората и държавата, настръхналите в началото само срещу управляващите политически клиентели бързо изпаднаха в противопоставяне всеки срещу всеки. Не посочиха някакви параметри за наличието на  оригинален „модел Борисов“, не предложиха никакъв друг. Неизчегъртана и несвалена от власт, ГЕРБ удобно отива на избори със заявката „Най-малкото зло сме, другите са по-вредни“. Не се натискат веднага да я вземат, по-изгодно е други да я грабнат и тя скоро да ги затрупа.

Вашингтон и Брюксел предстои да натрапват на България още по-тежки политически решения, затова всички се дърпат от властта. Тази перспектива мотивира действията на ръководствата на другите партии и е сред главните причини за изборите през юли. Не им донесе слава 45-ият парламент, никакви pеволюционни пpомени не се случиха, дори тези в Избоpния кодеĸc са хем дребни, хем със съмнителен резултат.

Народът им крив, естествено, избирателите неразумни излезли, малко протестърски депутати изпратили да рутят статуквото. "Срам ме е да бъда гражданин на държава, в която важни решения се вземат по такъв начин",  бившият председател на НС проф. Огнян Герджиков по повод приетите на първо четене в правната комисия промени, с които се закриват специализираните съд и прокуратура. Патологично амбициозна законодателната програма в пълен дисонанс с възможността НС да приеме каквото и да е било смислено.

Толкова могат. Надяват се на 11 юли, на някакво чудо с машините за гласуване, на внушения в своя полза откъм Вашингтон, на чистки на кадри на ГЕРБ в министерствата от служебното правителство. Трепетни очаквания за „Утре“-то, много вреди на „Днес“, подкрепя бездействието, издава безсилие и бягство от отговорност. Най-голямата безнравственост е да се захващаш с работа, която не умееш, казва Наполеон.

Проиграването на отчаяния напън от юни 1990-а „Тия да се махат, каквото и да следва!“ през юли 2021-а  пак няма да сработи. Без някакви аварийни събития, парламентът и след изборите  приблизително ще се окаже разпокъсан и конфликтен. С отвращение наблюдаваме окончателния крах на либералната лъжедемокрация у нас, кадровата мизерия сред кресливата клоунада в НС и около него.

ГЕРБ стигна някъде до средата по пътя от клиентела към партия и дотук. Изхаби се във властта, „калинките“ я задушават, електоралната мощ критично спада, не предлага оригинални политики извън следването на спуснати отвън указания. В резултат около нея и Борисов празнината се разширява. А който управник не събира около себе си кадърни и достойни хора, е военачалник без войска.

Но пак няма да сработи отчаяният опит да се стоварят върху ГЕРБ и Борисов всички тежки отговорности за последствията от т. нар. мирен преход. Формирането на обръчи от фирми около партийните структури, правенето на бизнес чрез политика, раздаването на порциите в икономиката от висши партийци е заложено в началото на 1990 г. От тогава е заложено съдебната система да се използва като „бухалка на властта“.
Впрочем, къде по белия свят от времето на Римската империя и досега не така? В САЩ ли, в Евросъюзния Запад ли? Същото ще остане и у нас, ако Иво Прокопиев, Цветан Василев и Васил Божков, например, се докопат до Висшия съдебен съвет и прокуратурата чрез президента, ДБ и ИМВ. Само ще обърнат в друга посока „бухалката“.

Впечатлението за хаос в обществено-политическия живот в страната се засили от екзотичния начин за бягство от властта на Има такъв народ (ИТН). Беше сигурно гласуването на каквото и да е правителство с техния мандат, но точно поради това обстоятелство отказаха! Ползи от техните ходове прибраха ГЕРБ и особено ДПС с промените в изборните правила.

Едва ли много от гласувалите за ИТН няма вярно да тълкуват думите на Трифонов „Никога нищо не съм обещавал през живота си“. Според някои пропагандисти така се трансформирал от водач на вдъхновител или катализатор?! В политиката и военното дело да заплашваш, но да не минаваш в настъпление, еднозначно се разбира като безсилие и страх. Важи за действията на БСП и на протестърската общност. Политиката не е болница, слабия го извличат с краката напред, пише Екатерина Велика.

Фарсът с повторението на Костинбродския скандал преди изборите през 2013 г., спретнат от Мая Манолова на сцената на ревизионната комисия, не ще да е от полза нито за „изправения“, нито за „отровния“ сегмент на ИМВ. Особено с крайно неубедителния донос на зърнаря Илчовски. Истеричните политически изцепки ще продължат и ще се изострят към президентските избори. 

Хаосът обхваща все по-големи пространства по света. Около двадесет генерали, сто висши офицери и над от хиляда други военни в отвореното писмо твърдят, че поради неконтролираната миграция и ислямизация Франция е „в нарастващ хаос и на ръба на гражданска война с хиляди жертви“. 124 пенсионирани генерали и адмирали в САЩ, че страната е в опасност и с все сили се бори да оцелее, изразяват тревога за „психическото и физическото състояние на президента“.

Западният свят е в няколко кризи едновременно. Към икономическата се насложи политическа, в развалини е международното право, из основи е разтърсена дипломацията. И по много други белези може да се съди, че критичният праг на хаотичното състояние е плътно доближен. Всяка система, природна или обществена, чрез състоянието на хаос се усложнява, избира нов вариант за структуриране и така минава на нов етап за съществуване.

Хаосът е неизбежен етап в процеса на еволюцията, обективно се случва. В резултат хаотизиралата се предишна система се самоподрежда в нова върху изначалните условия за съществуването си. Творчески самовъзпроизводителен процес! Смяната на политическата система не се осъществява от външни фактори или от местни партии и политици. Те предлагат нови модели, налагат ги и със сила, но вътрешната специфика винаги надделява. 

Най-често в условията на войни. Сегашната е хибридна: икономическа, информационна, психологическа, електронна, шпионаж, диверсии, терор. Войните са плод на слабостта и глупостта на разпалващите я,  новият ред е творчески продукт на здрави национални и обществени сили. И сега се случва обективното възможно.