Насилия, злоупотреби и разврат при Александър Стамболийски

Столичен градоначалник е Антон Прудкин, един от най-страшните терористи на всички времена

Белите книги вадят истината черно на бяло. Появяват се там, където има скрито-покрито. Където трябва да се намеси Темида. У нас първото бяло четиво излиза след преврата на 9 юни 1923 година.

Преврат е мрачна дума в политическия речник. Не винаги обаче е натоварена с отрицателен резултат. Понякога със сила се сваля силов режим. Такова е тоталитарното управление на Александър Стамболийски.

Деветоюнците съставят Комисия за преглеждане архивите на бившите властимащи. Издухана е прахта от купища книжа, над които заляга екипът. Експертите попадат на потресаващи свидетелства за язвите на оранжевата диктатура. Документите плачат да бъдат публикувани и комисията се запретва да ги огласи.

“Бялата книга” е отпечатана в 12 части, които излизат до края на 1923 г. Срещу 3 лева любопитният може да прочете за “Кражби, гешефти и много други злоупотребления”. Само за левче слага в библиотеката си “Дружбашки народни представители, избори и парламент”. Отделни брошури са посветени на държавната администрация, образованието, дипломацията и т. н.

В “Бялата книга” коментарът е лаконичен, тъй като документите са достатъчно красноречиви. За да се разсеят съмненията в тяхната автентичност, са поместени факсимилета. От папка на Александър Стамболийски например са извадени оставките на всички негови министри, депозирани още преди да бъдат назначени. Така политикът от Славовица ги е държал в шах. Мръдне ли някой - показва му собственоръчното заявление за напускане.

“Моля да ми се приеме оставката като министър”, написал е Недялко Атанасов и сервилно е добавил: “Благодаря за доверието, с което се ползвах до днес.”

Изборите са печелени с рушвети и шашми. С дата 5 януари 1921 г. Цеко Пашалиев от луковитското село Беленци осведомява началството: “Селото ни беше първо в държавата стамболистко, радославистко, знаеш историята му, нали? Съкруших ги, давал съм по 40-50 лева за 1 глас. Вам лъжа мен истина, 10 хиляди лева отидоха”, тупа се в гърдите оранжевият.

“Ако ще правим избори скоро за народни представители, необходимо е да се разпореди: или да спрат бирниците временно събирането на данъци, или най-малко да им бъде заповядано да не прибягват до принудителното им събиране”, съветва Стамболийски друг организационен работник.

Минко Василев пък от шуменските села докладва на 26 април 1923 г., че изкарали “исборо отличен”. На него му светнала гениалната идея да разпореди явно гласуване. С тази хватка земеделците печелят 1458 гласа, 1 вземат комунистите.

Оранжева гвардия охранява властта. Гвардейците са облечени в шаяк, отначало размахват сопи, по-късно са въоръжени с пушки и пищови. “Бря, бря, бря, нам да е дубря!”, е бойният вик на тази жакерия. С него връхлитат опозицията - бурен по браздите на селския възход.

Политическа полиция е другият инструмент. “Бялата книга” изнася важни подробности около тази сенчеста дейност. Дружбашите командироват “чрезвичайни агенти” в странство, които да набавят маски, грим и други атрибути, потребни за спецзадачите. Някои от дрънкулките са предназначени за личната сигурност на Александър Стамболийски.

На 18 декември 1921 г. агент Феодя го информира от Берлин: “За маскирането изпращам няколко вида работи. Едните се закачат и попълнят със сколуфи както съм ги заиглил и ще си ги нагласиш според дължината на брадата ти, като мустаците се закрепяват на средната хрущялна преграда на носа.”

След урока по дегизация Феодя сменя темата: “За кучетата: намерих, спазарих и ги изпращам заедно с притежателя им. Николов ще ти даде по-подробни сведения. Аз зная, че нуждата от тия кучета е твърде голяма, затова пребързах, като имах предвид, че скоро куриер не ще идва, та да не се губи време, а колкото се може да се бърза предвид необходимостта от сигурната ти охрана.”

Столичен градоначалник е Антон Прудкин. Един от най-страшните терористи на всички времена, той управлява с атентати. Потушава Голямата транспортна стачка с бомба, взривява театър “Одеон”. Денем обикаля на кон улиците и святка наляво-надясно с очи. Като го видят, гражданите бързат да се скрият.

Милиони са забулени в тайна според “Бялата книга”. Освен девалвирали левове в обиталищата на Стамболийски са намерени швейцарски и френски франкове, английски лири, германски марки, австрийски крони, щатски долари. Конфискувана е и румънска, чешка, унгарска и полска валута.

“Личната каса на министър-председателя се смеси с касите на министерствата и Държавното съкровище; в няколкото му резиденции се откриха несметни количества чужди пари”, обобщава Данаил Крапчев във вестник “Зора”.

Част 2 на “Бялата книга” бъка от финансови документи, които сочат, че от 2 февруари 1920 г. до 16 март 1923 г. премиерът е изтеглил от Държавното съкровище 147 186 460 лева и 45 стотинки. “Ето откъде е вземал той да купува имоти и да раздава на сватове, на сестрини синове, на приятели и др.”, заключава комисията.

Най се е облажил сватът на Стамболийски Григор Бояджиев. Според едно секретно тефтерче между 22 юни 1920 г. и 19 май 1921 г. селският водач му е броил зестра в размер на 1 409 000 лева. През февруари същата година съпругата Милена Стамболийска се оплаква на сина си в Париж, че баща му “всичко купува на името на Бояджиев”. Двамата готвят сватба, добавя тя - дъщеря им ще отиде под венчило с момчето на Григор.

Междувременно Стамболийски държи харем от любовници. “Той се впусна в разврат повече и не прави подбор”, негодува Милена в същото писмо. Комисията се извинява на читателите, че изнася интимни документи, но е изкушена от “амурната” кореспонденция на бившия първи министър.

Фаворитка на Стамболийски е някоя си Пенка, която той по пушкиновски нарича Татяна. “Аз те обичам, обичам те прелестна и мила моя Татяна, както никой друг не съм досега обичал - изповядва се влюбеният земеделец. - За пръв път в живота си, след толкова годишна бурна непрекъсната обществена дейност, аз се влюбвам с всички фибри на сърцето си и не се поколебавам да ти заявя това високо и категорично, както ти искаш в последното си до мен писмо.”

“Той е имал репутация на “женкар” - пише проф. Джон Бел. - Съпругата му Милена била с няколко години по-възрастна от него и след като през 1902 и 1904 година ражда децата си, привлекателността є намалява.”

Джон Бел е автор на монографията “Селяни на власт”, издадена от университета в Принстън през 1977 г. Книгата е написана със симпатия към БЗНС, но ученият остава верен на фактите. Той не премълчава политическата тиня, в които затъват оранжевите. Александър Ботев, Недялко Атанасов, Марко Турлаков са забъркани в крупни далавери, сочи професорът.

Трудът “Селяни на власт”, който черпи сведения и от “Бялата книга”, излезе на български през 1993 г. Преводът беше предоставен от Фондация “Ал. Стамболийски-Н. Петков-д-р Г. М. Димитров”.