Големи предприятия спряха работа

Работници защитават труда си

Големи предприятия от минно-добивната индустрия спряха работа, а над 2000 миньори се събраха в защита на работните си места на безпрецедентен протест пред сградата на Министерски съвет. Работниците се обявиха срещу предложения от Министерство на финансите нов „минен данък“.

Нашето искане е да не се въвежда нов допълнителен данък върху добива на подземни богатства, настояха от бранша. По същото време в сградата на правителството заседаваше Националният съвет за тристранно сътрудничество. Протестът беше организиран от Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ и Синдикална миньорска федерация на КТ „Подкрепа“. Пред Министерски съвет скандираха миньори от „Елаците-Мед“, „Асарел-Медет“, „Каолин“ и други минни предприятия. Три от най-големите добивни компании спряха работа. Работници от „Каолин“ стачкуваха пред Община Ветово в знак на солидарност със своите колеги.

„Протестираме, за да си запазим работните места. Този данък би застрашил нашите работни места и бъдещето на компанията, като цяло бъдещето на целия град“, заяви по време на протеста Богомил  Георгиев от „Елаците-Мед“. „Против съм всичко това, което искат да се приеме, защото ще доведе до проблеми, цели семейства да останат без работа, не може да се решава така, без да се допитат до хората, до фирмите“, заяви Владимир Билев, който също се включи в протеста.

„Този данък е непосилен. В нашия бранш всичко е на светло и всички плащат осигуровки на реалните заплати, плащат концесионни такси, корпоративен данък, данък печалба и сега този допълнителен данък ще доведе до ликвидация на голяма част от предприятията от минно-добивния бранш и обезлюдяване на региони“, коментира Валентин Вълчев, председател на Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ.

В целия бранш са заети около 19 хил. души. Притесненията на миньорите са, че ще останат без заплати, без работни места и новият данък ще доведе до сътресения в миннодобивната промишленост, която осигурява всяка година 5% от БВП.

„Крайната цел е да покажем на управляващите, че няма да се съгласим с техните предложения и ще защитим труда си до край. Ако сега не ни чуят, след няколко дни, когато се гледа бюджетът в Народното събрание, целият бранш ще бъдем тук“, подчерта Валентин Вълчев.

„Поискахме среща с министъра на финансите. Имаше един месец тишина. През този месец ние писахме писма, звъняхме. Винаги сме търсили диалог с всяка една държавна институция, този път такъв липсваше. Нито Министерството на финансите, нито Министерският съвет се отнесе сериозно към нашите искания“, каза изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц. д-р инж. Иван Митев. Той определи новия данък като безпрецедентна мярка в Европа и ЕС. „Въвеждането на четвърти данък и то в размер на 15% няма пазарна логика. Предложението е абсурдно“, допълни доц. Митев. Минната индустрия всяка година внася 800 млн. лв. в публичните финанси на държавата и формира 3,8 млрд. лв. разходи за свързани дейности – строителство, доставки на машини, закупуване на горива и т.н. Отделно за заплати добивните компании плащат над 750 млн. лв. всяка година, обясни още изпълнителният директор на БМГК.

На заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество представители на работодатели и на синдикатите също се обявиха против предложения „минен данък“. Не подкрепяме данъка върху добива на подземни богатства, настояваме той да отпадне и да бъде заменен с нещо друго, заяви Любослав Костов, главен икономист на КНСБ. Срещу въвеждане на данъка се обяви и Цветан Симеонов от БТПП. Сключени са договори за огромни инвестиции, а сега всички бизнес планове отиват в кошчето, заяви той.

„Новината за този допълнителен данък ни завари абсолютно неподготвени и ни постави в стресова ситуация, което принуди големите дружества да прекратят дейността си докато имаме яснота как продължаваме по-нататък“, заяви Драгомир Драганов, изпълнителен директор на „Елаците-Мед“. Тъй като последиците от една такава мярка са непредвидими по отношение на състоянието на този сектор от тежката индустрия, предлагаме да бъдат изтеглени предложенията за промени в Закона за подземните богатства и в спешен порядък да бъдат проведени консултации за намиране на приемливо за двете страни решение, както и за прецизиране на текстовете, които касаят контрола на НАП върху продуктите от нашата дейност, допълни той. Веднага слез заседанието на тристранния съвет представители на минно-добивните компании продължиха разговорите с министъра на финансите Людмила Петкова.